Когнитивните изкривявания

КОГНИТИВНИТЕ ИЗКРИВЯВЯНИЯ – ГРЕШКИ В НАШЕТО МИСЛЕНЕ, КОИТО ПРИЧИНЯВАТ ЕМОЦИОНАЛНИТЕ НИ ТЕРЗАНИЯ

Само защото вярваме в нещо, не означава, че то е вярно.

Човешкото поведение е сложен феномен и за разлика от психичната дейност, която е вътрешен процес, то е достъпно за непосредствено наблюдение. Изразява се в способността на индивида да променя действията си с цел самосъхранение и адаптация, характерна за всички живи същества. Човешкият индивид обаче се различава съществено от останалите поради способността на неговата психика да се учи, усъвършенства и да планира трансформирането на средата, така че да отговаря на неговите нужди. И въпреки психичното си превъзходство над животинския свят, човекът не е съвършен и много от неговите способности са ограничени, като допускат такова субективно възприемане на заобикалящия го свят, което може да доведе до изкривяване на реалността.

Когнитивно-поведенческата терапия работи с мислите и чувствата на хората – сферата на човешко функциониране, където се зараждат мисловните изкривявания. Ежедневно човек има голям поток от мисли, но някои от тях са такива, че влияят върху настроението, поведението и физиологията по негативен начин.

Какъв обаче е механизмът по-който това се случва? Арън Бек, наричан баща на модерната когнитивна терапия, го обяснява така – чувствата на хората се определят не от ситуацията, сама по себе си, а от начина, по който тя се интерпретира. Т.е., самата ситуация не определя нашите чувства и реакции, те са резултат от възприятието на тази ситуация. Тези възприятия са свързани с различни нива на мислене, които могат да действат едновременно. Ситуацията държи част от съзнанието върху обективната реалност и на това ниво човек осъзнава своите мисловни процеси и разсъждения върху случващото се. На друго ниво обаче, трудно достъпни за осазнаване, може да възникнат някои бързи оценъчни мисли, така наречените автоматични мисли. Характерното за тях е, че те не са резултат от осъзнато разсъждение, а по-скоро възникват спонтанно, за изключително кратък момент и е много вероятно избщо да не се осъзнават.

От къде обаче се появяват тези автоматични мисли? Те за резултат от вярвания и убеждения, които са формирани в детството. Това е начинът, по който развиващата се личност е изградила възприятието за света, себе си и другите. И тъй като тези убеждения са се развили в детството, те са фундаментални, ригидни и устойчиви във времето, затова се наричат базисни вярвания.

Когато се появи емоционално наситена ситуация, на ръба на съзнаваното изкачат автоматичните мисли и те пораждат съответната реакция (емоционална поведенческа, физиологична). Автоматични мисли обаче може да са несъответстващи на реалността. И това е така, защото те често са изкривени по някакъв начин. Това изкривяване е резултат от допускане на консисентни грешки в мисленето. В когнитивно-поведенческата психотерапия тези изкривени форми на мислене се наричат когнитвни изкривявания. А автоматичните мисли са богат източник на данни относно когнитивните изкривявания. Тези грешки в обработката на информацията допринасят когнициите да се превърнат в източници на дистрес и конфликти в живота на хората. Съществуват различни видове когнитивни изкривявания, ето най-често срещаните:

Дихотомно мислене – това е така нареченото черно-бяло мислене, при което дадена ситуация се разглежда в двете крайности, например: „Ако нямам стопроцентов успех, съм напълно провален.”

Катастрофично мислене – това е вид предсказване на бъдещето, като прогнозата е задължително негативна. Човек е склонен да предвижда,че ще се случи нещо лошо, без да се отчита други, по-вероятни резултати. Автоматичните мисли, придружаващи тази когниция могат да са много и разнообразни: „Няма да успея в това начинание.”, „Сигурно имам рак в мозъка, щом ме боли главата.”, „Децата закъсняват от училище, значи нещо лошо им се е случило.” и други.

Обезценяване на позитивното – при тази мисловна грешка човек дисквалифицира позитивните неща, които са се случили или които той е направил: „Изпълних поставената задача, но това не означава,че съм компетентен, просто имах късмет.” Към тази нагласа може да се добави и механизмът „Да, но”, при който се признава положителното, което обаче веднага е последвано от нещо отрицателно. В крайна сметка това заличава цялото удоволствие от постигнатото. Или с други думи, онова което дава „да”, „но” го отнема. Например, когато майка хвали детето си за добрия резултат на контролното: „Браво за петицата, но защо не е шестица?”

Емоционални разсъждения – те са налице тогава, когато това, което чувстваме го приемама за обективна реалност, пренебрегвайки доказателствата за обратното, например: „Колкото и добре да се спрявам с някои неща, пак се чувствам провален.”

Етикетиране – когато нечия идентичност се обрисува само на основата на несъвършенства и грешки. Това се отнася и при себеопределянето, например: „Аз съм загубеняк” или „Тя е смотана.” Отново не се отчитат доказателства, които могат да водят до по-разумно и не толкова дефинитивно и негативно заключение.

Преувеличаване/Обезценяване – тази когниция се отнася до грешки в оценката, които са толкова груби, че изкривяват реалността. Тези процеси се проявяват като подценяване на постиженията или способностите на индивида от една страна и преувеличаване на негативното – от друга. Това усещане се илюстрира от хора ориентирани към постижения, за които оценка различна от „отличен” означава,че са несправящи се.

Ментален филтър – изразява се в съсредоточаване върху негативен аспект от дадена ситуация, възприемайки цялата ситуация негативно. Сякаш човек носи специални очила, които всичко хубаво го показват негативно и мрачно. Този тип мислене се задейства тогава, когато човек селективно абстрахира възприятията си за цялостната картина и се съсредоточава в един детайл – например една ниска оценка от общото оценяване води до преживяването,че представянето е слабо като цяло.

Четене на мисли – както отбелязва д-р Артър Фримън – това е една от най-скъпо струващите илюзии, че знаем какво мислят другите и те би трябвало да знаят какво мислим ние. Нещо повече, оказва се,че другият не само не знае , но и не знае,че според вас би трябвало да знае. Това е едно от най-често срещаните когнитивни изкривявание при съпружеските двойки, което води до разочарование. Сякаш човек притежава магическа дарба да узнава какво мисли другия, без помоща на вербална комуникация.

Свръхгенерализиране – мисловен модел, при който пациентът прави цялостно заключение, което надскача актуалната ситуация. Често при вербализиране използва думи като „винаги”, „никога”, „всички”, „никой”. Например дете, което има проблем в адаптацията в училище, може да си мисли „Всички ме мразят”, „Никой не иска да си играе с мен.” и т.н.

Персонализиране (Себеотносност) – когато човек съотнася външни обективни събития към себе си и вярва,че те са се случили заради него. Като до такова заключение се стига без достатъчно доказателства. Например, когато жената вижда, че съпругът ѝ добавя сол в яденето, което тя е приготвила си казва: „На него не му харесва как готвя.”.

Строги правила – „трябва, „на всяка цена” – Това е ясната идея как трябва да се даржат другите и какво трябва да правя аз. На съдържателно ниво думата „трябва” е императив, който не позволява да се отклоняваме от строгите правила, които сами сме си поставили и според д-р Артър Фриман с тази дума изграждаме своята собствена килия. Когато човек е твърде съсредоточен в това какво се смята, че е задължен да направи или е трябвало да направи в миналото не може да отчете какво е в състояние да направи сега или в бъдеще.

Тунелно мислене. Наблюдава се, когато хората виждат това, което искат да видят, това, което съответства на техните моментни представи.

Перфекционизъм или желанието да си перфектен във всяко отношение. Това за съжаление е свързано с поставянето на такива високи стандарти, на които не само този, който си ги е поставил не може да отговори, но и никой друг. Това изискване към себе си става дискфунционално, тъй като се ръководи от принципа „или ще го направя перфектно или изобщо няма да го правя”. Тогава е възможно желанието за перфекционизъм да доведе до нулеви резултати.

Бек смята, че психологическите проблеми, породени от когнитивните изкривявания могат да бъда овладяни. Терапевтът трябва да предизвика пациентът да се обучи да прилага техники, чрез които да коригира своето заблуждаващо мислене. В това отношение когнитивната терапия се явява ключова. Тя е съвременна наука основана на доказателства и е насочена към широк кръг от психиатрични разстройства и психични трудности. Фундаменталната идея на когнитивната теория, че човек се разстройва не от ситуацията, а от значението, което й придава е в основата на психологическата работа. Терапията има за цел да научи човек как да се откаже от нереалистичните убеждения, които му пречат да живее пълноценен живот и да изработи нови, по-адаптивни мнения и нагласи.

Библиография:

Бек,Д.(2018).Когнитивно-поведенческа терапия:основите и отвъд тях.Изток-Запад:София
Бърнс, Д.(2010).Да се чувстваш добре. Клинично доказане лечение на депресията без медикаменти. Изток-Запад:София
Датилио, Ф. (2013). Когнитивно-поведенческа терапия при двойки и семейства.Наръчник за клиничната практика. Изток-Запад:София
Beck, A.T.(Ed.).(1979).Cognitive therapy of depression.Guilford press.
Freeman, A. M. (1992). The 10 dumbest mistakes smart people make and how to avoid them: Simple and sure techniques for gaining greater control of your life. HarperCollins.