Агресията е един от най-наболелите проблеми в обществото днес. Тя се среща както при деца и юноши, така и при хора около/на средна възраст. Масово се заговори за нея покрай случаите на побои и убийства между връстници в училище и на пострадали жени, жертви на системно домашно насилие.
Децата, които са по-некомуникативни и свити, имат „шанс“ да бъдат повече обект на подигравки и присмех в училище. Най-лошото от всичко това е, че точно тези деца имат по-лабилна психика от останалите (по-разговорливите, по-„отраканите“ и по-„готините“) и могат да приемат едно такова отношение към тях доста лично. Убедила съм се, че на такива подмятания като подигравка например не може да НЕ се обърне внимание и чисто и просто да махнеш с ръка. Емоционалните рани не се лекуват лесно. Доста често те оставят отпечатък в съзнанието (а и в поведението) на едно дете. Няма как то да обърне гръб, когато тези неприятни думи, изречени от останалите деца, които явно са от доминиращите в класа, обиждат и уронват престижа му. Кой вижда нещо забавно в това?! Толкова ли е трудно всеки да бъде приеман като равен с останалия, или вече обществото е толкова „закърняло“, че си затваря очите и за това? Или още по-лошо – не го вижда. В крайна сметка кой е виновен? Родителите? Недоброто възпитание? Улицата? За съжаление много родители започнаха да поставят на първо място постигането на успехи на работното си място. По-малко се разговаря с децата, по-малко им се обръща внимание и се обсъждат техни терзания и/или проблеми. Да, криза е! Да, няма толкова свободни работни места, колкото преди известно време. Да, всеки се страхува да не изгуби работата си и „трепери“ на първо място за нея. Това отново ли е оправдание?
Ако сте едни от тези, които ходят с нежелание в училище, унижавани сте, обиждани и подритвани (и в преносен, и в буквален смисъл) от останалите в училище, моля ви да съобщите за това на класния ви ръководител, на училищния психолог (ако имате такъв), на директора дори или на някой доверен ваш близък човек, който би ви оказал подкрепа и помощ. Кажете за това, което се случва, на родителите си! Вие сте техни деца и сте на първо място в живота им! Разговаряйте с тях, кажете им как се чувствате. Не отлагайте, защото проблемите ще се натрупват още повече. Излишно е да казвам, че един такъв тормоз може да остави емоционални белези и рани за доста дълъг период от време. Някои от тях не се „лекуват“, защото остават трайни във вашето съзнание и ще ви „помагат“ дотолкова, доколкото да се затваряте все повече и повече!
Ако трябва, сменете училището! Новата обстановка в клас ще ви помогне да се отпуснете и направите всичко възможно, за да загърбите старото си поведение. Да, зная, много е трудно да се опитваш постоянно да бъдеш „готин“ и „як“ само за да се харесаш на околните. Но ще има и такива, с които ще си паснете като характери и общи интереси. Не е нужно тогава да се правиш на такъв. Единственото нужно нещо е да вдъхваш ведрина, оптимизъм и да не бъдеш асоциален.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
