Постъпването в детска градина е необходим етап в живота на всяко дете и стресът от временната раздяла с мама, тате, баба при повечето малчугани винаги води до сълзи, тръшкане, молби, нежелание за оставане в заведението.
Плюсовете на социализацията
Има родители, които не държат децата им да посещават детска градина, ако има близък, който може да ги гледа. Убедени са, че ще спестят стреса на детето, но не бива да забравят, че този стрес предстои и когато детето тръгне на училище. Детската градина е център, където детето се среща със свои връстници, научава се да общува, да споделя играчките си, придобива различни навици, усъвършенства езиковите си умения с песнички, стихотворения, приказки. Научава важни неща като: ориентация в пространството, смяна на сезоните, времето, смяната на деня и нощта, затвърдява хигиенните си навици. Играе, тича, прави гимнастика и всичко това заедно със своите връстници, научава се да бъде в група, приспособява се към живота.
Ако живее под постоянна опека, малчуганът ще израсне напълно неспособен да се справя с живота на възрастен, няма да може да се адаптира към работа в екип, да се социализира, в повечето случаи не развива умения за общуване, не знае как да създаде приятелства, няма собствено мнение, става зависим от околните, антисоциален и егоистичен – с други думи, става аутсайдер.
Как да помогнете на детето да се адаптира
При някои деца адаптирането става съвсем естествено (все едно цял живот са били в детска градина) още от първия ден. Други са „дръпнати“, слабокомуникативни или с емоционали и поведенчески проблеми. Трети непрекъснато плачат, викат с пълно гърло: „Мамо, не ме оставяй!“, тръшкат се на земята и трябва да ги влачите до врата на градината.
Основното, което родителите трябва да направят, за да не бъде стресиращ престоят в детската градина още от първия ден, е предварително да подготвят детето за него.
Знаейки че на малкото човече му предстои да се отдели от вас, поне месец по-рано е добре да започнете с позитивно говорене по темата. Обяснявайте, че там ще има много деца на неговата възраст, ще играе с тях на различни игри, ще спят заедно в една стая и ще закусват, ще разучават песнички, танци. Детската градина е хубаво място за него и вие не го изоставяте, а напротив, оставяте го да си играе и ще го вземате, преди да е станало тъмно. Детето трябва да знае, че вие ходите на работа и престоят му не е наказание, а необходимост. Това е място, където го очакват приятни срещи и нови приятелчета. Повтаряйте позитивните мисли за детската градина, така настройвате психически детето си с положителни очаквания и отделянето му от вас ще е по-малко стресиращо. Когато сте на детската площадка с други дечица, му обяснявайте, че така ще е и в градината.
Много важно е: адекватно реалистично да подготвите детето си за временната раздяла с вас.
Казвайте на детето: „Ще те взема след като закусиш, след обяд поспиш и поиграеш малко!“, а не – „Ще те взема скоро!“, защото то постоянно ще очаква да се появите на вратата. Избягвайте да го манипулирате: „Ако днес не плачеш, ще ти купя шоколад!“. Така не го учите на самостоятелност и реалистичен поглед.
Друго много важно условие е когато водите детето си на детската градина, да сте уверени и спокойни, в противен случай то усеща вашето безпокойство и се разстройва още повече. Когато го оставяте, не стойте да го утешавате, при повечето деца се засилва чувството на безпокойство, когато родителят стои и ги утешава. Има деца, които не преживяват раздялата толкова драматично, ако ги водят баба и дядо например. Нека го правят възрастните ви родители, а вие да прибирате мъничето. Всяка сутрин, докато го водите на градина, му говорете какъв интересен ден му предстои с играчки и приятелчета. Повтаряйки това, детето започва да ви вярва и започва да му случва точно това.
Ако раздялата е много трудна, създайте си специален ритуал за това – специална прегръдка (по-дълга от обикновено) или въздушни целувки, които ще му засвидетелстват вашата обич – това успокоява и внушава сигурност.
Взимайки го от градината, е важно да сте положително настроени, усмихнати, тръпнещи в очакване да го видите. Така детето ще усеща по-осезателно вашата обич и ще се чувства желано, а не изоставено. Може дори да се поразходите малко само двамата. Това ще помогне за по-бързата му адаптация в детската градина.
Проблеми, които могат да възникнат:
– непрекъснат плач;
– агресия към другите деца;
– капризи с храната или отказ изобщо да не се храни;
– нарушения в следобедния сън или опит да „проспи“ целия престой в градината;
– вдигане на температура;
– започва да измисля неща, които не са се случили (например, че някой го е бил).
За да се адаптира детето в градината плавно и естествено, с по-малко стрес, е необходимо родителите да запознаят учителите с навиците му, например: след като се нахрани – ляга веднага да спи; с неговите реакции в определени ситуации, например: като му се скараш – започва да плаче неутешимо или те удря…
Това е важна информация, за да може учителят да реагира адекватно. Хубаво е детето да носи своя любима играчка, дреха или обувки, така „част“ от дома е с него и знае, че не е изоставено.
Обикновено детето интуитивно се адаптира към детската градина, като се привързва към някоя учителка или лелка. Те трябва да знаят, че са важна фигура за детето и са избрани от него. Помолете ги да проявят търпение, да стимулират контакта му с други деца, да отвличат вниманието му след раздялата с вас сутрин. Това може да стане със самостоятелна игра, докато се успокои и само започне да играе с другите.
Взимайки детето си от детската градина, винаги питайте учителите как е протекъл денят му, какви са били неговите реакции, дали е плакало, яло, агресивно ли е било или е стояло само в някой ъгъл.
Разпитайте и мъничето как е минал денят му – така ще сверите информацията от учителите и ще го стимулирате да споделя с вас, развивайки умението си да разказва. Интересувайки се от детето си, то усеща колко е важно за вас и адаптацията става по-лесно.
Всеки ден му повтаряте, че не го изоставяте и много го обичате!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
