Аутизъм. Какво е аутизъм?

Примери:

„Тя е толкова красива- с очи като лешник и дълги мигли, изрисувани вежди, с къдрава коса и толкова сладка. Надявам се, че с нея всичко ще бъде наред и че само стартът е бавен.“ Това са думи на майката, която се опитва да сглоби картината на т.нар „детски аутизъм“. Представата за други деца страдащи от нарушения на развитието винаги се свързва с тяхните проблеми (увреди). За разлика от тях повечето аутистични деца се описват като витаещи и някак красиви. Трудно е да си представи човек, че зад вида на кукла лежи почти неуловим опустошителен дефект, дефект жесток както за детето, така и за неговото семейство.
Какъв е дефектът и как могат да се опишат неговите черти?

За да се отговори на този въпрос за начало трябва да се разгледат представите за аутизма. Една от тях е, че аутизмът се разглежда само като нарушение в детска възраст. Чували сме много за аутистични деца, но нищо за възрастни. Най-напред се забелязва в детска възраст, но не е само нарушение при децата. В действителност то е нарушение на развитието.
Трябва да се знае, че това е нарушение, което се отразява върху цялото умствено развитие, а симптомите изглеждат различни през различните години. Някои от симптомите се запазват, а други отпадат с времето. Наблюдават се огромни промени. За да се илюстрира това ще дам пример с аутистично дете. Искам да отбележа само, че социокултурното обкръжение няма значение. То не влияе особено върху симптомите, а само върху тяхното съдържание. Много хора дават информация, че са виждали такива деца в различни страни и различни общества. Тук трябва да се разсее и друго погрешно схващане: аутистичните деца не стават аутистични, защото техните родители не ги обичат достатъчно. Аутизмът е рядко и трагично събитие, което може да нарани всекиго. Вероятно има биологичен произход, който е налице още преди раждането.
Питър: той е желано и обичано дете в успяващо семейство от Лондон. Има сестра, която е 2 години по-голяма от него. През 1-та година от живота си не изглежда по-различно от което и да е друго бебе. Плаче и се смее на същите неща, както преди това е правила неговата сестра. На снимките изглежда хубаво, здраво и щастливо бебе. Няма каквито и да са симптоми за по-късни проблеми, никой не е забелязал нищо. Родителите започват да се тревожат от неговото прохождане. Едва сега започва да се различава от своите връстници. За разлика от сестра му, която проговаря на 12м възраст, той не казва нито дума. По-тревожното е, че той не разбира нищо от това, което му се казва. Дори не поглежда, когато го викат по име. Не показва никакъв интерес да слуша или да гледа хората, които му говорят. Вдействителност изглежда напълно погълнат за минута при построяването на куличка. По-щастлив е не, когато седи на коленете на някого, а когато е сам в другия край на стаята.. Когато майка му идва да го вземе никога не протяга ръцете си към нея, както неговата братовчетка на същите години. За начало всички мислят, че Питър е малко независимо, самодоволно и късно проговорило дете. Бабата е тази, която настоява да се изследва слуха на детето. Дали той не е глух? Разбира се глухотата не може да се обясни само с това, че той не говори, а въпросът е защо той изглежда, че има свой си свят и не търси света на другите. Слухът на детето се оказва нормален и даже той се оказва изключително чувствителен към звуковете. Показва страх от прахосмукачката. При пускането й започва да пищи и не може да се успокои. Къщата се почиства, когато той е извън нея. От друга страна се омайва от шума на автобусите, които минават покрай него. Но никога не се втурва към прозореца, когато чуе подобен шум от машина.
На 18м възраст сестрата на Питър е играла на „пазаруване“, „готвене“, „приспиване на куклата“, но той не прави нищо от това. Има огромна колекция от коли-играчки, но вместо да играе с тях както малката му братовчедка, интересува се единствено от премествването им по права линия и обстойно изследва как са закачени колелата. Не отговаря на другите деца и не отива да играе с тях. На 3г възраст неговите родители се досещат, че трябва да има нещо много сериозно с тяхното дете. Все още не говори и показва симптоми на изоставане в сравнение с неговите връстници. Понякога обича музиката и дълго се заслушва в 4-те сезона на Вивалди. Родителите му са чували за аутизъм, но не им минава и през ум, че той е аутистичен, защото знаят, че те избягват хората и не показват никаква емоционална реакция. Както те са забелязали, Питър обича компанията на хора, вдействителност обича да е близо до майка си и сестра си и е щастлив, когато баща му си играе с него. Избухва във веселие, понякога е буен или изпада в лошо настроение.
След дълги изследвания и тестове на 3г възраст го определят като аутист. Психологичните тестове за езиково развитие показват много лоши резултати, но на тестовете за вгнездяване на геометрични фигури показва отлични резултати. Вкъщи става изключително вещ в реденето на пъзели. Това дава надежди на майка му, че може да бъде необичайно надарено дете. По времето, когато езиковите и социални умения се развиват изключително бързо /между 3 и 5г/, Питър научава тези умения много бавно и цялото му семейство преминава през труден период.. Той не може да се организира извън вкъщи и извън обичайните му неща.Все още присъстват периоди на лошото му настроение. Най-накрая Питър започва да говори. Но езикът не му отваря вратата за комуникацията, както всички са се надявали, че това ще се случи. Често повтаря това, което другите са казали. Остава индиферентен към груповите дейности. Играчките на животни не му доставят удоволствие. Използва ги както своите колички като неща, които подрежда в ред. Често семейството се чувства все едно има невидима стена между тях и Питър. Колкото и да се стараят той никога не става част от групата, независимо дали е от възрастни или деца. Често пляска с ръце и ги гледа с крайчеца на окото си. Понякога на улицата или в магазина вдига висок шум и диво започва да скача нагоре-надолу без видима причина. Трудно е да се пътува с него, където и да е. Семейството все повече се адаптира към него. Те го толерират след като не могат да го променят и постепенно го приучват да се облича, яде, мие, което протича дълго и изморително.
След 5-я си рожден ден става по-лесен за организиране. Езиковото му развитие се подобрява, продължава да използва ехолалични фрази, които използва неподходящо. Използва странен напевен глас, когато не повтаря като папагал какво са казали другите. Разбирането на езика остава ограничено. Знае някои по-рядки думи и тяхното значение и може да назовава всички нюанси на цветовете. Развитието му става в специално у-ще. Там овладява много умения включително писане, четене, смятане. Научава се да плува и обича занаятите. Рисуването му се подобрява. Сестра му 1-ва забелязва, че той може да запомни номерата и мършрутите на всички автобуси в Лондон. Никой не може да разбере как го прави и защо. Започва да колекционира всичко свързано с автобусите-модели, значки, плакати. Странното е, че никога не проявява интерес към самото пътуване с автобус. Остава индиферентен към придвижването.
На 10г при психологично тестуване показва интелект близък до нормата при невербалните тестове. На вербалните показва изоставане със средна степен. Във връзка с училищните му постижения семейството е оптимистично настроено относно неговото бъдеще. Другите хора забелязват, че той става по-социабилен. При среща с тях им иска имената и адресите. Следващия път прави същото. Понякога е изключително приказлив като повтаря- днес е понеделник, вчера беше неделя, утре е вторник..Странното е и, че когато лоше е паднал с рана не казва на никого. Когато неговите връстници стават по-независими и се развива самосъзнанието им и у тях е налице интереса относно ефекта, който предизвикват у другите, Питър пита“прав ли съм?, „Аз добро момче ли съм? Вдействителност тези въпроси той ги задава при неподходящи обстоятелства и става изключително нещастен, когато го критикуват. Въпреки че вече е голям и добре изглеждащ отблъсква всеки, който не се държи с него по детски. Движенията му не са плавни, а гласът му е висок и писклив.. Често прави гримаси и клати пръстите и ръцете си. Това повтаря независимо дали е в компания или сам. Прави се, че се прозява или трие носа си, когато някой се опита да го заговори. Не е изненада, че никой съученик не го кани където и да е извън у-ще. С плуването започва присъединяването му помалко. За него приятелството не значи нищо. Разбира, че е различен, но не може да си обясни как и защо. Разбирането му е твърде повърхностно. Например когато майка му казва, че очите на сестра му са паднали от плач, той погледнал да ги потърси на пода.
След напускане на училище остава вкъщи. Чете много добре, но не чете за удоволствие. Неуморно и безкрай безпокои другите с повторни въпроси и разговори. Обича да гледа телевизия и се радва, когато седи заедно с другите. Смее се, когато дават комедия. Знае подробно ролите и имената на героите от сапунените опери и обича хубавите да бъдат добри, а лошите-лоши, но се обърква, когато някой има и от двете черти. В момента той е на 30г и живее вкъщи. Помага при правенето на чай и лепенето на етиките в офиса на майка си. Справя се и с домакинската работа. Все още изглежда наивен и не всичко разбира, н-р защо хората лъжат и мамят. Зрялостта за Питър не е етап от съзряването, а по-скоро постоянна незрялост. Гласът му остава прекалено висок и писклив,походката му е тромава и скована, позата му е изгърбена. Няма приятелка, а това го прави тъжен. Изглежда, че не може да достигне до независим живот. Семейството му знае, че има и други аутистични хора, които не могат да овладеят никакви умения и остават неми завинаги. Знаят, че той е изминал дълъг път от началото, но се тревожат какво ще стане с него, когато тях вече ги няма. Имат опасенията, че в общество в което няма разбиране може да стане обект на експлоатация и отхвърляне.
Цитираният пример показва, че клиничната картина на аутизма се променя и става различна за различните години. Забелязват се периоди на спадове и развитие.

Исторически данни

Детският аутизъм се свързва с имената на Лео Каннер и Ханс Аспергер, които независимо 1 от друг правят публикации по въпроса през 1943 и 1944 /Аспергер/. Това са 1-те теоретични опити да се обясни нарушението. Смятат, че при раждането се получава фундаментално смущение. Eugen Bleuler1911 използва термина аутистичен като описателен за шизофренията. Отнася го към основните нарушения при шизофрения /това е другия термин, който той въвежда/. Означава отдръпване от социалния живот и затваряне в себе си. Самия произход на думата идва от гръцки език и означава „себе си“=autos. Днес се разглежда изключително като нарушение на развитието. За предпочитане в тази книга е да се използва като „ранен инфантилен аутизъм“ /early infantile autism/ термин, който го отличава от „аутизма при възрастни“, защото погрешно се смята, че при възрастните не се среща.
Kanner, който работи в Балтимор и Asperger, който работи във Виена описват случаи на деца, които имат подобни симптоми. Всичките деца изглеждат неспособни да установят нормални взаимоотношения с хората. За разлика от шизофренията на Bleur оказва се, че проблемът съществува от самото начало, от раждането. За начало приносът на Kanner е най-голям, защото при дискусия за аутизъм той се цитира най-много. Asperger, който публикува своите неща през 2-та Св.В е оставал в сянка. Смятало се е, че той описва по-различен тип дете. Asperger назовава аутизма „аутистична психопатия“ малко по-широк термин от този на Kanner. Той включва случаи с тежки органични увреди. В днешно време „Аспергеров синдром“ се отнася до рядко интелигентно дете с добри вербални умения, близко до нормалното аутистично дете. Тук се включва една специална категория деца.
Трудовете; Kаner „Autistic Disturbances of Affective Contact“ в „Nervous Child“, 1938. Той представя клиничната к-на на 11 деца: „патологично стоящо на страна, това е фундаментално нарушение, при което децата не могат да се свързват с другите хора и ситуации по обичайния начин още от раждането. Още от началото се наблюдава изключителна аутистична самота, която включва игнориране и затваряне към всичко, което идва отвънка, извън детето. То има добра връзка с предметите, интересува се от тях, с часове щастливо играе с тях, но връзката му с хората е крайно различна. Над цялото му поведение доминира дълбока самота. Свързва се с желание за еднаквост. Звуците и движенията на детето са монотонни повторения, както и вербалните му изказвания. Забелязва се ограничение в разнообразието от спонтанни дейности. Поведението на детето е обсебено от желание за поддържане на еднаквост. Понякога речникът на децата е изумителен, имат превъзходна памет за отминали събития, феноменална памет за имена и събития и прецизно преподреждане на сложни модели и последователности, които говорят за добра интелигентност. Канер стига до заключението, че „тези деца имат вътрешна неспособност да изградят обичайния биологичен контакт, който осигурява добър контакт с другите хора, както другите деца, които идват на света с вътрешни физически или интелектуални нарушения. Аспергер, който изглежда, че избягва кратките формулировки не предлага много възможности за цитиране. Неговата сила е в детайлните и живи описания. Той се опитва да свърже аутистичното поведение с нормалните особености на личността и интелекта.

„…описва дете с трудност за социална интеграция. В много случаи обаче, неуспехът да се интегрира в социалната група се компенсира от особени по произход мисли и опит, което по-късно може да доведе до изключителни способности в живота..“Част от тях не осъществяват зрителен контакт, изглежда, че забелязват нещата с кратък периферен поглед. Имат бедна лицева експресия и бедни жестове, както и много стериотипни движения, които не изразяват значението. Употребата на езика почти винаги а абнормна, неестествена. Децата напълно следват своите собствени импулси като не се съобразяват с изискванията на обкръжението. Децата не искат да се обучават от възрастните или учителите. Имат изолирани области на интерес.. Могат да демонстрират отлични способности за логично абстрактно мислене. Създават оригинални думи. И Аспергер съобщава за „нарушение в контакта“. И двамата подчертават за особености в комуникацията и трудности в адаптирането към социалния живот. Обръщат внимание на стериотипиите и подчертават наличието на специфични интелектуални сили в определени области.

Според Канер съществуват само 2 водещи симптома. Те не се отнасят директно към поведението, но са психологични проблеми на дълбоко ниво, които могат да обяснят някои прояви на поведението. 1-та е „аутистичната самота“. Съвсем точно тя не може да се определи като специфично поведение. Тя само се повлиява от поведението. В частност може да се подразбере като определено нарушение от обичайната двупосочна комуникация. Аспергер смята, че аутистичните деца никога не са на една и съща вълна с нормалните им връстници в която и да е групова дейност. Не е същото като липса на жизнерадостност, отхвърляне или избягване на човешки контакт, въпреки че аутистичното поведение често се интерпретира по този начин. При „аутистичната самота“ физически не се прави нещо, за да остане сам, но изглежда че става нещо, за да остане умствено сам.
Вторият симптом е „натрапчиво постоянство за еднаквост“ на изкл. дълбоко ниво. Това включва няколко фактора: повтаряемост, ригидност, педантичност и невъзможност да определи значимостта на леките разлики. Примерите, които се свързват с натрапливата постоянност за еднаквост идват от 3 свързани категории: прости повтарящи се движения, изказвания и мисли. Извършват сложни дейности, демонстрирани чрез действия, език и чувства без конкретна цел. Имат изключително тясна сфера от интереси като изключват почти всичко друго.

Диагностични критерии

Взети са от Diagnostic and Statistical Manual (DSM-III-R) of the American Psychiatric Association. Подобни са и на International Classification of Diseases, издадена от Световната здравна организация. Най-важните критерии са:
-качествено нарушение в реципрочното социално взаимодействие
качествени нарушения във вербалната и невербалната комуникация и въображаемата дейност забележително ограничен репертоар от дейности и интереси.
Според Карнер 1-я критерии е най-важен. Това показва, че нарушението трябва да фигурира от ранна детска възраст, преди 3 г, въпреки че се описват и отделни случаи с по-късно начало, дължащо се на вирусно заболяване и др. В днешно време съществен критерий е увредата в езика и комуникацията. Увредата може да варира от липса на говор до забавено езиково развитие и особена /странна/ употреба на езика, включваща жестове и движения с тялото. Възможно е да има и дълбока увреда в способността да създава пълнозначна комуникация, въпреки адекватния говор. Относно липсата на въображение- не проявява интерес към разказите и не ги разиграва. Към „натрапливото желание за еднаквост“ се включват подробните дейности, ритуали, особеното повторение на действията и странно тесните интереси, които са важни симптоми за някои по-способни аутистични деца. Това не се среща при друго нарушение в детска възраст. Тежко изостаналите в умствено отношение аутистични деца по правило показват само най-простото повтарящо се поведение и то твърде крайно. Дори най-умните от тях показват прости стериотипни движения като пляскане с ръце като допълнение към по-сложни повтарящи се дейности. Съпротивата към промяна в дейността е важен симптом, но не присъства винаги във всички случаи.

Трудно ли е да се диагностицира аутизмът?

Диагнозата се основава на поведението. Интерпретацията на значителното отклонение, липсата или забавеното развитие зависи от клиничното наблюдение. Тъй като аутизмът е рядко нарушение специалистите, които са с по-голяма практика са малко. Възникналите хипотези трябва да се проверяват систематично. Семайството трябва да бъде подробно изслушано, а пациентът внимателно да се наблюдава. За диагнозата от съществено значение е да се предвиди възрастта на детето спрямо неговата умствена възраст. Н-р на 2г възраст от детето не може да се очаква да говори граматически правилно. Диагнозата става трудна пти граничните случаи. В 1 център детето може да бъде наречено аутистично, а в друг нещо друго. За това е необходимо да се поставят следните въпроси: дали е само забавяне в развитието, което ще се преодолее; дали има сериозен неврологичен или сензорен дефицит, който възпрепятства нормалното развитие; увредено ли е езиковото развитие.

Колко рано може да се установи аутизмът?

Ако се приеме, че детето се ражда с този проблем ще се забележи, че нещо не е наред още през 1-те няколко месеца. Липсата на социални и емоционални отговори са 1-те сигнали, но тях ги има и при не аутистичните умствено увредени деца. Канер и Аспергер смятат, че аутизмът е непрогресиращо заболяване. Поради тази причина Аспергер го нарича „психопатия“, а не „психоза“. Той набляга, че за разлика от процесите на „влошаване, разпад“, които често се наблюдават при възрастни с психози, пациентите му показват добра възможност за адаптация и компенсация. Това показва оптимистичен резултат или прогноза. Поради тази причина Аспергеровия синдром се разглежда като нещо по-различно от аутизма. Вероятно това се дължи на неговата дълбока вяра във възможностите за обучение и компенсация на недостатъка. Относно възрастните с аутизъм -това означава, че аутизмът подобно на умственото изоставане, никога не си отива въпреки промените в поведението. Известно е, че аутистичните хора, дори много често компенсират своите неумения в забележителна степен. Те могат да бъдат въведени в обществото във връзка с дейността, която извършват най-добре или да останат вкъщи под грижите на родителите. Тъй като това е нарушение на развитието, цялото развитие може да бъде тотално засегнато. Малко по-малко картината с нейните странни черти трябва да се сглоби в най-приемлив вид.

Eтиология

Не съществува точен отговор. Най-вероятно е взаимодействието между биологичните и психологични фактори. Един от 1-те отговори е, че а. е в резултат от психодинамични конфликти между майката и детето или при наличието на забележителна тревожност, от която страда детето. Вярвало се е, че може да бъде в резултат на „разбито сърце“ или да бъде урочасано от дяволски очи. Вдействителност детето не може да стане аутист, ако майка му не го обича или, защото то се чувства отхвърлено. Без съмнение аутизмът има биологичен произход и вероятно е следствие от органична дисфункция. Все още преобладаващи са схващанията за органичния произход, но това не означава, че се пренебрегват психодинамичните причини. Н-р смятало се е, че синдромът на Даун се дължи на психогенни фактори, преди да се открие хромозомния произход. Както и при Даун и тук има много факти, които се комбинират с психогенните теории. Например аутизмът се среща във всички култури и не е проблем само на семействата с неразрешими емоционални конфликти. При проблем в семейството може да има и проблем у детето, но е налице съществена разлика между децата с емоционални разстройства и аутистичните деца. Няма причина да се мисли, че родителите на аутистичните деца ги обичат по-малко или че се опитват по-малко да ги възпитават или обучават. Всъщност това схващане е по повод описанието на Карнер, който открива аутистични черти у някои родители. Той, както и Аспергер смята, че е възможно да има генетичен фактор. Това означава, че аутистичните черти у родителя могат да окажат неблагоприятно влияние върху детето.