Аутизъм (от гр. autos – сам) е генерализирано разстройство на развитието, а не в истинския и популярния смисъл на думата: болест. По-скоро бихме могли да говорим за състояние, което се характеризира със свои специфики и проявления, забележими още през първите години от живота на детето. Аутизмът, като самостоятелно разтройство, е описан за първи път от Канер през 1942г., а през 1943г. подобно разстройство, наблюдавано при по-големи деца е било описано от Аспергер. Така, впоследствие се оформя цяла група разстройства, обединени от общи признаци, наречени – разстройства от аутистичния спектър (РАС). До неотдавна, толкова години по-късно, можем смело да кажем, че не се знаеше много за аутизма. Да, наистина, възможността такива деца да бъдат наблюдавани и към тях да се подхожда индивидуално, професионално и с голямо търпение днес са много по-големи, но и не можем да отречем, че броят на децата с аутизъм нараства сериозно. В наши дни целият спектър се приема за значително разпространен – от двама до седем на 1000 души. Тази статистика нарежда състоянието на трето място сред разстройствата в детска възраст.
Диагностиката на състоянието аутизъм е свързана с известни трудности и специфики. Ето защо окончателното становище на специалистите понякога идва по-късно. Основната причина за това е, че симптомите са в много широка гама, с различна степен на изразеност и варират в зависимост от възрастта. Основният показател е нарушеното възприятие на реалността. Нещо, което е много отчетливо забележимо за аутизма са затрудненията в комуникацията, социалното общуване. То е сведено до минимум или напълно отсъства. Сякаш детето аутист не се нуждае от никого, то не търси никого, не влиза във взаимодействие и дори реагира резервирано, ако бъде провокирано да комуникира. Това се дължи до голяма степен на липсата на удоволствие от контакта – от общуването с родители, други възрастни, както и с връстници. Отсъства усмивка, няма го приятното изживяване на играта с някой друг, защото детето аутист е привлечено не от хората, а по-скоро от предметите. В тази връзка важен симптом може да бъде нежеланието на детето да направи съпричастни възрастните около себе си на дейностите или предметите, които са привлекли вниманието му. Друг особено характерен признак е, че поведението им се откроява със специфични особености като стереотипност (от многократни повторения на елементарни движения до сложни ритуали). В някаква степен те биха могли да се забележат в поведението на всяко дете, но при детето с аутизъм са особено отчетливи, водят до успокояване и опита то да бъде отклонено от тях се посреща с голямо нежелание и съпротива. Проблемното взаимодействие с външния свят е в следствие от това, че детето възприема всичко, което го заобикаля като враждебно, а такова преживяване от своя страна е травматично. Това е свързано с нарушения на механизма на адаптацията. Всяко дете още от раждането започва да се пригажда към външния свят – опитва се да съотнесе своите усещания със своите възможности. В този процес то не само изследва света, свиква с него и все повече се вписва в него и постепенно се усъвършенства механизма на взаимодействие с реалните обекти.
За децата с аутизъм може да се приеме за вярно твърдението, че техният поглед е насочен навътре към себе си и не се интересуват от въздействията на средата. Може да се създаде усещане, че те не изпитват дори болка. На стимулите от средата те реагират остро, защото възприемат света хипертрофирано или иначе казано те усещат по различен начин, с много засилена интензивност, която понякога трудно понасят: за тях светлината е по-ярка, звуците са по-силни, всяко докосване е много по-наситено с чувство. В следствие на това те се стремят не да взаимодействат със света около тях, а по-скоро да се дистанцират и да се предпазят от него. По този начин децата с аутизъм развиват умения, които им позволяват да се игнорират от стимулите, идващи отвън и така да намалят степента на интензивност на входящите сигнали. Например, когато детето аутист разглежда даден обект, вместо да го постави право пред погледа си, го оглежда със своето периферно зрение. Интензивните усещания са характерни и за дейностите, които детето вече е усвоило и добре познава. Веднъж донесли удоволствие и удовлетворение, те стават търсени и желани. С това, че са познати, те носят спокойствие и са предпочитани, особено в тревожна ситуация. Ако в такъв момент бъде направен опит да се пренасочи вниманието на детето, за да се прекъсне заниманието му, то ще реагира бурно, дори агресивно и ще се стреми по всякакъв начин да премахне пречките.
Въображението на тези деца също е много различно. До голяма степен можем да твърдим, че реално то отсъства, в смисъл, че за тях почти не съществуват нещата „наужким“ или под формата на фантазия. Поведението им се откроява със специфични особености като стереотипност (от многократни повторения на елементарни движения до сложни ритуали), не рядко могат да бъдат агресивни и автоагресивни. Речта се появява по-късно, а в някои от случаите остава бедна, почти липсваща. Забелязват се отклонения в развитието на моториката, вниманието, възприятието и емоциите. Понякога децата с аутизъм в дадени области притежават способности, които са много по-големи от тези на останалите деца, дори до степен да бъдат гениални, но при други, ограниченията са значителни и те не успяват да се грижат сами за себе си. От тук и нивото на интелектуално развитие при децата с аутизъм би могло да бъде много различно: от дълбока умствена изостаналост, до надареност в определени области на науката и изкуството.
Основната задача, която стои пред родителите на дете с аутизъм е развитието на самостоятелността. Това е съвсем възможна цел, която ще даде шанс за бъдеща реализация в социален и професионален аспект. На тези деца особено им е необходимо търпение от страна на родителите, чувство на защитеност и увереност, загриженост и стремеж към разбиране.
Методите за въздействие и терапия са много и най-разнообразни. Сред тях — АВА (Applied Behavior Analisis) – приложен поведенчески анализ, Floortime — игрово взаимодействие, психомоторна и логопедична корекция, арт и музикотерапия, развиващи игри, адаптивна физкултура, канистерапия (терапия с помощта на кучета), както и хипотерапия (с помощта на коне) и много други.
Състоянието аутизъм би могъло да се възприеме като отражение на днешният начин на живот на хората. Всички ние сме заобиколени, даже може да се каже, че сме заляти от информация и стимули, а в същото време ставаме все по-затворени в себе си, все по-трудно общуваме в директен контакт, все по-рядко създаваме пълноценни и трайни взаимоотношения. Може би всичко, което се променя около нас оказва своето влияние върху това как мислим, чувстваме и възприемаме себе си и света. Тази промяна не би могла да подмине децата ни и да не даде своите отражения и върху тях.
Статията е любезно предоставена за публикуване от Силвия Кръстева и Цвета Таманова.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
