Учим какви ли не сложни материи, които никога не ни влизат в работа, а как да общуваме помежду си никой не ни учи… Получаваме най-жестоките удари под кръста от най-близките си хора… Боли ни… Защо в други страни си живеят живота, а ние тук се борим с него? Докъде може да ни докара необходимостта да изкарваме пари, за да съществуваме? Да поверим грижите за децата си на детегледачки и роднини. Вместо един ден да можем с гордост да кажем: „Аз отгледах и възпитах правилно собствените си деца!” Или да признаем: „Къде сгрешихме?” Ние или страната ни, в която вече няма социална политика? Прехвърляме си отговорности, а в Африка имат поговорка: „Нужно е цяло село, за да се възпита едно дете”. Да си признаем – не сме достатъчни на своите деца, независимо от усилията и чутовните подвизи, които правим. От съвсем малки, внуците се чувстват много сигурни, оставени на грижите на баба и дядо. В компанията им дните на децата ни минават щастливо-безметежно, изпълнени с много любов и спокойствие, сред добре познатите навици, които се повтарят като мантра на будистки монах. За пакостите на децата бабите и дядовците са добре подготвени и реагират мигновено – с арсенала, натрупан през годините.
Да станеш родител е лесно, но да бъдеш добър родител е умение.
Ключът е в общуването и в трупането на рутина
Не напразно казваме: „Много баби – хилаво дете“, но пък и без бабите в днешно време би било много трудно на родителите да се справят с осигуряването на финансови средства. Още повече, когато детската градина е пълна и ни дават „червен картон“, което вече се приема за нормално в България. Да,но не е. Спомнете си какви чувства сме изпитвали като деца към баба и дядо. Спомнете си колко е хубаво ни е било когато тате се върне от работа и затъжени се гушим в прегръдките му. Нищо,че брадата му боде ужасно. Тогава не сме делили близките си. Най-напред на тях сме имали доверие. Естествено, ако сме израснали в здраво семейство…
Как еволюираме с възрастта и в какво се превръщаме когато станем родители? Харесва ли ни това, в което се превръщаме?
Какви са последствията?
Получи се вече един затворен и объркващ кръг… С дебели емоционално-болезнени стени. Всичко заключено в сянка и самота умира… Сега е време да помислим как ще я караме по-нататък.
Ние психолозите не предлагаме готови рецепти. Искаме да обърнем вниманието Ви върху някои важни страни на общуването, някъде да дадем съвет, а някъде само да поставим въпроси. А Вие четете нашите материали и между редовете. И мислете – мислете за Вашето семейство, за сполуките и пропуските във възпитанието, за взаимоотношенията с децата Ви и с Вашите родители, за това, което е било, какво се случва днес и как може да е утре. И ако ние Ви помогнем да видите някои неща по нов начин и да потърсите нови подходи за решаване на стари проблеми, ще смятаме, че сме постигнали своята задача. Ще има и болка и неразбиране и упреци и сълзи – живот…
Ролята на баба и дядо
Някои баби и дядовци са като втори родители на внуците си, тъй като отговорността за отглеждането на малчуганите в семейството се пада точно на тях, поради заетостта на майката и бащата. Други деца почти не познават баба си и дядо си, откъснати от далечни разстояния или семейни конфликти.
Обикновено любовта към възрастните членове на семейството се възпитава у децата. Ние сме тези, които трябва да ги научим да уважават и да поддържат връзка с баба и дядо. Привързаността на децата към тях може да има повече положителни, отколкото отрицателни черти. Или накратко – за всяко дете думите баба и дядо звучат различно.
Възрастните хора имат повече свободно време и могат да обръщат по-голямо внимание на децата от нас. Те с радост им предават семейните традиции и културното наследство на фамилията. Имат по-голямо търпение да им разказват интересни истории, приказки, да излизат с тях на разходка и да ги водят на различни места. Когато поотраснат могат да им показват писането на буквички и четенето, да им помагат с уроците. Ползата от добрите отношения баба – дядо – внуче не е само практическа, но и емоционална. Децата, които усещат силна любов в семейството растат по-уверени в себе си и стойностни като личности. Те се научават да ценят семейните взаимоотношения и да се грижат за близките си. По правило щастливите – здрави семейства отглеждат добри деца.
Силната връзка с внуците е полезна не само за децата. Бабата и дядото се освежават и подмладяват покрай малчуганите. Не ги измъчват толкова „бабешки“ мисли, шегуват се по-често, движат се повече и се мобилизират. Духовната наслада, която дава веселият детски смях не може да се сравни с нищо. Не е случайна приказката, че внуците се обичат двойно повече от децата. Покрай тях възрастните хора изживяват втора младост и се чувстват по-пълноценни. Помощта, която те оказват в отглеждането на децата, не можем да отречем, е незаменима. Тяхното присъствие ни улеснява, имаме повече свободно време и се чувстваме спокойни.
Нека се опитаме да създадем топли чувства между родителите си и децата. Нека те ги посещават с охота и да се радват на двойна родителска обич. Едни от най-сладките спомени от детството са тези, прекарани с баба и дядо в уютния им дом, с вкусните гозби и забавни улисващи разкази. Нека топлят сърцата им след време.
Връзката баба-дядо-внуци не е еднопосочна по отношение на предаваните умения. Идва време, в което децата връщат жеста за старанието и обичта в тяхното отглеждане. Те помагат на възрастните да се ориентират: как да работят с GSM-a, DVD-то, микровълновата, програмиращата се душ кабина или компютъра. Като любезни домакини в света на новостите, малчуганите са готови да въведат в него и своите дезориентирани баби и дядовци, за да могат винаги да са заедно.
Лековете на баба
Децата боледуват. В тези случаи с познанията си и бързите реакции в началните моменти на заболяването, бабите са неотразими. Справят се с простички методи, които са тествали с години, силна натурална храна и своята любов. Понякога те лекуват по-бързо и по-добре и от най-доброто лекарство.
Лято на село
Повечето деца с удоволствие прекарват топлите месеци или ваканцията си в прохладата на село. Прикрепени към двойката на баба и дядо, те се радват на свободата да щуреят на воля, лишени от рамките на тесните жилища и опасните градски пространства. Живеещи на свобода, децата намират на село и доста занимания. Малчуганите помагат в градината за отглеждането на плодове и зеленчуци, грижат се за животните в двора или се включват в някоя друга дейност, характерна за селския бит. Лятото прекарано с баба и дядо създава за внуците нови и различни приятелства, които се развиват на фона на зелените поляни, извън компютърните зали и залягането над учебниците. Те са предпоставка за споделяне на общ приключенски дух и един робинзоновски модел на творчество, който е много полезен и различен от урбанистичния.
Дядо и баба са по-словоохотливи
Детето обича да задава хиляди въпроси относно своите родители. Любопитно е да узнае какви са били те като малки, какво е било любимото им занимание, кои са били приятелите им, какво правят в работата си сега и какво са правили преди да се роди. Отговорите на тези въпроси те могат да получат от мама и татко, но поради стеснителност или боязливост да не развалят ореола си на големи хора, повечето родители никога не подхващат темата. Баба и дядо на воля споделят със своите внуци спомени от детството на техните родители, подкрепят разказите си със снимки и влагат невероятна емоция в описанията. Историите за миналото на родителите дават голяма увереност на децата, че и те един ден ще пораснат и ще се реализират също като мама и татко.
Топлите отношения на възрастните хора с техните внуци търпят развитие и много промени през целият период на съвместно съществуване. В началото, когато децата са малки, те прекарват много време заедно. В тинейджърската възраст интересите и кръгът на общуване на младите хора се изместват и постепенно бабите и дядовци излизат в периферията му. При отдалечаването и всички останали промени, бабите и дядовците се чувстват изолирани, но скоро осъзнават, че любимите внуци не са ги забравили, а просто са пораснали. Те остават в позицията на търпеливи довереници и приятели и така продължават да съпреживяват вълненията им и да са щастливи.
Нещата на практика – особености на българския семеен модел
Действителността ни предлага много модели на връзка между малките хора и тандема баба и дядо, в зависимост от отношенията на родителите с по-възрастното поколение и това, дали те живеят заедно с него.
Идеалният случай. Баба и дядо живеят отделно и са в прекрасни взаимооотношения с мама и татко. Те са на линия от самото раждане на детето и винаги са готови да помогнат в момент на нужда. Прекрасно осъзнали ролята си в кооперативното отглеждане на внучето, те се оттеглят когато родителите искат да прекарат времето си само с детето, не оспорват методите на младите родители за възпитание и грижа, информират се за всички новости и могат да са много полезни при възникнали дилеми по един или друг въпрос. За тях възрастта и побелелите коси не са проблем номер едно. Те са се поучили от живота, намерили са правилния баланс във взаимоотношенията с останалите и са осъзнали, че нежеланата помощ не е дар, а навременната е безценно богатство. За жалост, идеалният случай е рядко срещан вариант.
Баба не иска да остарява и да бъде изместена от трона на Кралицата – Майка. Случва се понякога младите и не чак толкова млади баби в семейството, които са страшно суетни и властни, да не могат да приемат факта, че остаряват. Те, заради себе си и впечатлението, което създават в останалите, активно се поддържат и не са склонни да влизат в полемика за възрастта си. Не желаят, когато се разхождат и се грижат за внуците, да бъдат наричани „бабо“, а изискват и настояват обръщението към тях да е „мамо“, „маминко“ или пък по име. В очите на по-младите от тях жени и майки на внуците им, които не се притесняват за външността си и мнението на останалите, тази стъпка е смешна и нелепа, а опитът да объркват децата е дразнещ и е повод за много неразбории и семейни конфликти. За жалост или пък за радост, обичайно тези баби си спестяват грижата за малчовците или се ограничават в кратки разходки. Те не са склонни за нищо на света да заменят ежедневието си на свободни модни икони с това на обикновени домакини.
Баба и дядо са далеч, но компенсират това с подаръци и ударна доза съвети. Не е изолиран случай сега, когато възможностите за професионална реализация са съсредоточени в големите градове, бабата и дядото да останат далеч от младото семейство – в малкия роден град. Така постепенно пространствата и различията в начина на живот разделят някогашните членове на едно семейство и при събиранията си, те говорят на различни езици. С появата на внуци, тези баби и дядовци, разделени от тях за дълги периоди от време, решават при редките си срещи да компенсират с много и понякога съвсем ненужни подаръци. Непоисканите съвети и упреци към майките и бащите от тяхна страна – за начина на отглеждане и възпитание – също валят като из ведро. В резултат, престоят на всички заедно се превръща в голямо изпитание, а децата са в позицията на наблюдатели на нескончаема война и в ролята на трофей за победителя.
Без баба и дядо е трудно, но с тях под един покрив е още по-трудно. Понякога малко помощ не ни е излишна – грижа за домакинството или децата, когато искаме да излезем с приятели или да си организираме романтична вечеря, са неоценим подарък от бабите и дядовците, с които живеем под един покрив. Животът в тандем с баба и дядо за младите родители е извор не само на положителни емоции. На тях им се налага да се борят всеки ден с желанието на баба и дядо да отгледат внучето по вече изпитания с родителите му начин, който обаче не винаги кореспондира с особеностите на времето, в което живеем.
Състезанието на мама и баба. При появата на малките човечета в семейството, често младите майки очакват именно техните майки и майките на техните мъже да разбират най-добре какво изпитват и от какво се нуждаят. За жалост, прекрасното събитие понякога се превръща в непрекъсната борба за надмощие и доказване на това коя е по-добра майка или пък по-добра домакиня. Не е нещо необичайно бабата да обсеби с прекомерното си внимание бебето, а по-късно да завземе и детството на малчугана.
Подводните камъни в съжителството на две различни поколения родители под един покрив или пък под различни, но в обща грижа за децата, може да продължи до безкрай. Защото, колкото различни хора населяват земята, толкова различни взаимоотношения съществуват. Затова ще се ограничим с посочените по-горе негативни моменти. Струва си да акцентираме върху добрите страни от намесата на бабите и дядовците и отражението им върху децата ни. Появата на нов член в семейството за много баби и дядовци е катализатор за скоростна метаморфоза, която изважда на показ най-добрите им страни. Те бързо се превръщат от омърлушени, болнави и вяли възрастни хора в енергични младоци. Забравили за всичко в миналите дни, тичат и активно се включват в дейностите свързани с грижите около бебето, разхождат се щастливо усмихнати, подпрени на детските колички в парка и не си спестяват нито една емоция, която може да им даде малкият човек. Работещите баби и дядовци, макар и леко затруднени от делничните си ангажименти, също не правят изключение от всеобщата енергийна вълна. Те се стараят да са в близост до малките пухкави наследници и да преоткриват света заедно с тях. При порастването на децата вниманието от тези уникални и далечни втори родители не намалява и те отново са на линия.
Със сигурност, ако попитате няколко вече пораснали деца каква е разликата между родителите им и техните баби и дядовци, те ще ви отговорят, че баба и дядо, за разлика от мама и татко, имат много свободно време, спокойствие и търпение. Каквото и да казваме и каквото и да се случва в реалния живот, има една неоспорима истина – перфектни родители и перфектни баби и дядовци няма. Всички правим грешки, но ако се обединим в усилията си на възпитатели, се получава сборен образ, близък до този на идеалния родител. Така можем да дадем на децата си всичко, което им е необходимо в премерени, но напълно достатъчни дози, за да ги направим уверени в тяхното утре.
На нас, майките и бащите, нерядко ще се наложи за по-кратко или по-дълго време да се разделим с детето. Търсим жена, която да ни замени. Бабата и дядото често пъти са най-подходящи. Желателно е между нас, майките, бащите и бабите да има дружески, сърдечни отношения. На бабата или на другото лице, което ще отглежда нашето дете, е крайно необходимо да се дадат подробни наставления за досегашния и за бъдещия възпитателен режим на детето, за особеностите на неговия характер. Също така препоръчваме да не се правят големи промени във възпитанието и отглеждането на детето и да се наблюдава внимателно как понася промяната. Предпочитаме една от бабите, а не двете баби. По-добре е да изберем по-спокойната, сърдечна и привързана към детето баба, а не много знаещата и строга баба.
Взаимовръзката между поколенията и специално сърдечната връзка между прародителите (баба, дядо) и внуците е характерна особеност в бита на нашия народ. Чрез тази сърдечна връзка се осъществява и най-здравата приемственост между поколенията. И не е чудно, че понякога всеотдайните баби обичат повече своите внуци, отколкото на млади години са обичали децата си. В САЩ тази взаимовръзка между поколенията е ликвидирана и това дава отражение върху психиката на американските граждани. И като резултат на това в САЩ старите хора много по-често изпадат в тъжна самота, депресия и изоставеност.
Не трябва да се забравя, че при отглеждането на децата в затруднени семейства (разведени родители, боледуващи майки, самотни майки и др.) бабите са крайна необходимост.
Бабите могат да бъдат мобилизирани за гледане на посещаващите ясли и градини деца, когато последните са болни, в празнични дни и по време на ваканция. Оставеното у дома болно дете с радост слуша бабините приказки и бабината реч, чрез която се осъществява сърдечната връзка между поколенията.
Съществува и група телесно и умствено увредени деца, които се налага да бъдат гледани у дома. Тези увредени деца също се нуждаят от обич и възпитателни грижи. И бабите в подобни случаи изпълняват голяма възпитателна мисия.
Някои родители оспорват правото на бабите да възпитават своите внуци. Но плюсовете в полза на бабите са много. Първо, те притежават голям жизнен опит. Често пъти те внасят спокойствие в напрегнатата семейна атмосфера. Те имат време да общуват със своите внуци, да долавят техните желания, да ги напътстват и внимателно да ги поучават. Понякога те по-добре разбират детските лудории като по-рядко прибягват до наказания.
Баба и дядо в деликатна роля
„Непримирими различия между поколенията“
Как може да избегнем наранените чувства, споровете на висок глас и недоразуменията с бабата и дядото на нашето бебе?
Преди всичко не бива да забравяме, че не сте единствената, която влиза в нова житейска роля. Това е сериозна промяна и за нашите родители. Те трябва да свикнат с мисълта, че детето им наистина е пораснало и вече поема отговорност за живота на друго човешко същество. При някои по-млади баби появата на внуче засилва страха им от старостта. Неслучайно те често категорично отказват да бъдат наричани „баба“ и измислят алтернативни варианти като „маминка“, на малко име, фамилия и др.
С идването на най-малкия член на фамилията бабата и дядото си припомнят емоциите от първите години на своето родителство и се чувстват сякаш са получили нов шанс да бъдат родители. Този път обаче без нервността и страховете, които са ги съпътствали навремето. Все пак имат опита и рутината на изминалите години. Трябва да бъдем толерантни към реакциите и думите им и да не забравяте, че Вие – майката и бащата ще определяте границите на тяхното участие в отглеждането на малкия наследник.
Казваме на майка си, че изключително много оценяваме нейната помощ, но настояваме да правим нещата по свой начин и тя трябва да се съобразява с това. Ако тя използва аргумента „Когато ти беше бебе, аз правех така…“, със спокоен тон и обясняваме, че днес има нови препоръки и съвети на педиатрите за отглеждане на бебето, различни от подходите по нейно време, и ще се ръководим от тях.
Срещат се баби и дядовци, които не заради ангажименти, а от прекалена деликатност странят от грижите за бебето. В такива случаи откровеният разговор е печеливша карта. Ако родителите ви не предлагат помощта си, поискайте им я! И помнете – не се чувствайте виновна, когато им поверявате детето си. Това е от полза както за вас, така и за малчугана. По този начин той получава близост, различна от тази да е непрестанно „закачен за полата на мама“. Децата, които имат изградена емоционална връзка с по-възрастните членове на фамилията, в живота си имат по-малко конфликти в общуването си с по-старото поколение. Чрез бабата и дядото детето получава представа за това какви сте били в детството си. Затова не се изненадвайте, ако някой ден малкият палавник с дяволита усмивка помоли дядо си: „Разкажи ми пак как мама бутна на пода тортата за рождения ден на вуйчо…“
Като неопитни майка и баща ще ни се наложи да установяваме правила не само за детето си, но и за неговите баба и дядо. Важно е още преди бебето да е дошло на бял свят, да решим какво точно ще искаме от тях и да „разузнаем“ какво са готови те да ни предложат. Готови ли са да помагат „на пълен работен ден“ за детето или ще го гледат само в събота вечер? Къде родителите ни ще се грижат за бебето, когато сме на работа – у вас или у тях? Установяването отрано на ясни правила може да ни спести доста конфликтни ситуации в бъдеще. Например, предварително изясняваме на родителите си докъде се простират изблиците на любов към внучето и откъде започва безобразното глезене.
Не забравяме, че обикновено бебето има две баби и двама дядовци. Затова се стремим никога да не пренебрегваме и родителите на партньора си и в конфликтни ситуации да се отнасяме справедливо към всички.
Играта на поколенията
Понякога създаваме впечатление, че сме единствените на тази планета, които имат бебе и че появата на малкото човече засяга само нас. Дали сме прави? Това е изключително голяма промяна и за нашите родители, които вече са дядо и баба. Те са отгледали собствените си деца (нас самите) и сега, години по-късно, имат шанс отново да се грижат за бебе. Но без сълзите и изнервеността, които съпътстват всяка майка, а наслаждавайки се на факта, че са около малкото човече. След раждането нашите родители могат да са здрава опора, учители и да ни помагат, когато възникне някакъв семеен конфликт.
Как нашите родители и родителите на нашия партньор ще приемат новата си роля на дядовци и баби, зависи преди всичко от тяхната индивидуалност и от общественото им положение. Но ние и нашият спътник в живота трябва ясно да определим мястото им при отглеждането на бебето. Така ще избегнем наранените чувства, споровете и недоразуменията. Нека дядовците и бабите знаят, че ги ценим и бихме искали те да присъстват в живота на нашето дете без, разбира се, да го обсебват.
Когато ситуацията излезе от контрол
Властната майка лесно може да стане нетърпима баба. Ето защо ние трябва да определим правилата, по които ще се отглежда бебето, и то още преди положението да стане непоносимо. Ако не го направим, може да загубим доверие в нея, а партньорът ни… да посегне към чашката. Трябва да бъдем честни с майка си. Тя е била винаги до нас. Нормално е сега да иска да споделя радостта от майчинството и да направи най-доброто за отглеждането на нейното внуче. Казваме и, че високо ценим нейната помощ, но настояваме да правим нещата по свой начин и се надявате тя да се съобрази с това. Ако властната баба използва аргумента “Аз винаги съм постъпвала така, когато ти беше бебе”, в своя защита може да й покажете книги и списания, от които възрастната дама да разбере, че нейните методи на отглеждане са, меко казано, остарели.
Баби и дядовци, стойте настрана!
Когато понякога нашите родители не са на разположение, това е толкова лошо, колкото и да ни досаждат със съвети и да обсебват бебето. За децата е трудно да повярват, че техните родители също имат личен живот и не могат да са на повикване по 24 часа. Ако майка ни и баща ни не предлагат помощта си, искаме им я! Може би те се дистанцират от страх да не се намесват прекалено в отглеждането на бебето. Рядко дядовците и бабите не искат да са около внуците си. Не се чувстваме виновни, ако често оставяме детето на техните грижи (дори и само за да поспим).
Да гледам бебето? Това е звездната ми нощ!
Като дете ние сме разчитали на мама и татко да ни дават любов, внимание и… бонбони. Сега нищо не се е променило… може би с изключение на бонбоните. Ние ще се нуждаем от подкрепата на родителите си повече от всякога, когато бебето се появи на бял свят. Много важно е да решим какво точно искаме от тях и какво са готови те да ни дадат. Ще се заемат ли сериозно с грижите за детето, или ще го гледат само в събота вечер? Къде родителите ни ще се грижат за малкото човече, когато сме на работа – у нас или у тях? Дядо и баба ли ще къпят бебето, или ще го правим сами? Отговоряме на тези и на много други въпроси още преди раждането. Установяваме ясни правила. Не забравяме, че нашите родители може да са стари и да използват бабешки методи, но със сигурност дават мило и драго за внуците си.
Много е важно обаче, да умеем деликатно да контролираме намесата на родителите си. За някои от нас е добре познато чувството, когато баба и дядо започнат да дават прекалено много съвети, да не можем да направим и крачка без тяхното мнение и в един момент да започнат да ни изнервят повече, отколкото да ни помагат. Затова е много важно още от самото раждането на малкия човек да поставим правилата и да не се стига до недоразумения и сърдити погледи.
Когато баба и дядо разглезват детето
Не всички, но голям процент от възрастните хора прекаляват с глезенето на децата. Мъниците са много по-хитри отколкото подозираме и успяват да издействат всичко, което искат от своите баба и дядо. Умилени и зажаднели за детски ласки, възрастните хора дават, разрешават и купуват на децата всичко, което е по силите им. По този начин често влизат в противоречие с родителите, които са тези, които се опитват да наложат контрол и по-строго възпитание.
Как да се справим с „непослушните“ баба и дядо?
Нашите родители са зрели хора и имат право на свой личен избор как да се държат с децата ни. Особено ако прекарват по-дълго време с тях и сме им поверили сериозни отговорности. Тогава те се чувстват като втори родители и имат право да вземат решения, когато детето е при тях. Затова не е особено правилно да командваме и викаме на родителите си, когато не сме на едно мнение. Освен че всяваме напрежение помежду си, детето вижда това и си оставя вратички как да действа. Знае, че щом баба и дядо са го защитавали и са разрешили „забранени“ неща, значи ще го направят пак.
За да сме в максимална хармония и да се радваме на добре възпитано дете, е най-добре да установим правилата предварително. Това ще стане най-добре след като проведем открит разговор с родителите от двете страни. Още докато детето е бебе (преди да е започнало да разбира напълно) всеки е хубаво да си знае мястото. Определяме правила кога какво разрешаваме на детето да яде, какъв режим на хранене се опитваме да му наложим и кои храни искаме да изхвърлим от менюто му. Когато ясно сме се разбрали, че няма да го водят да яде сандвичи или на сладкарница, те ще се научат, че това е правило, което всички спазваме.От значение е личният пример.
Същото важи и за купуването на ненужни играчки и други вещи, които в някои моменти детето ги намира животоспасяващи и започва да убеждава члена на семейството, който мисли, че най-лесно ще поддаде. Ясно е, че ако всички започнат да му купуват излишни вещи, малкият наследник ще иска все повече и ще стане неконтролируем. Това води след себе си и конфликти между родителите и бабата или дядото на детето. Най-добрият подход е всички да работим в екип. Особено ако прекарваме дълго време заедно, както се случва с много семейства у нас. Предварително родителите са установили правилата на възпитание, които всички спазват и детето не става свидетел на спорове и разправии кое е редно да му се позволи и кое не. Когато всички възрастни му отговарят в синхрон на желанията и го възпитават по сходен модел, детето не се научава да се „промъква през страничния вход“, получавайки това, което иска от по-мекушавите баба и дядо.
Най-добре възпитаните деца са тези, които полуават еднакво възпитание от всички членове на семейството. Така ценностната система на мъника се изгражда по-лесно и по-убедително. Ако сме „жертва“ на баба и дядо, които не спират да глезят детето и не се съобразяват с мнението ви, тогава се опитваме да ограничим срещите им, докато възрастните ни родители не се научат, че ние имаме пълно право да решим как да възпитаваме детето си.
Жизненият опит обаче показва, че помощта на бабите и дядовците не бива прибързано да се пренебрегва, а трябва грижливо да се подобрява и осъвременява.
Експертно мнение
Най-трудното от родителството е да оставим детето да расте без непрекъснато да се месим в живота му. Бабите и дядовците трябва да помагат за отглеждането на бебето, но да не прекаляват. Повечето млади майки искат да споделят отговорността, радостите и болката от това да си родител със собствената си майка. Никога не забравяме, че обикновено бебето има две баби и двама дядовци. Отнасяме се справедливо към всички.
Изберете щастието!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
