Хиперфагията е едно от сериозните хранителни разстройства сред целия спектър от разстройства на храненето. В общ план това разстройство бива подценявано, като чисто по народному се свързва с архаични препратки — лакомия, чревоугодие, гастроном, яшен и т.н.
Когато хиперфагията не е вследствие на здравословен проблем, болест или генетична предразположеност, причините най-често се свеждат до психогенна основа. Което ще рече, че храната е средство не за задоволяване на базови физиологични нужди, а за задоволяване на емоционални дефицити и комплекси в личен план. Когато човек не получава необходимите за него чувства и емоции, свързани с любов, приемане и взаимност, то той ползва храната като бърз заместител, тъй като тя е винаги на разположение и под негов контрол. По този начин засегнатите преодоляват своята несигурност и плахост, именно търсейки и получавайки опека в храната. Формира се вътрешна нагласа и вяра, че по този начин безболезнено бива преодолявано недоверието и несигурността в другите, създава се удобна илюзия, че така няма да бъдат наранени, обидени или изоставени. Този вид хранително разстройство се вплита в личността на човека и пряко повлиява всички отношения във връзка със собственият АЗ-образ, интимност и обкръжаваща среда.
Типичен пример за това е хиперфагията при жената, която поради травма и несподелено чувство на обич, отрича своята женственост и сексуалност, тъй като ако привлече към себе си партньор, след това трябва да може успешно да поддържа връзка, което автоматично се явява сигнал заплаха, а това засилва страха от изоставяне, нараняване и обида.
Като особеност в характера при повечето страдащи от хиперфагия се откроява латентното чувство на гняв поради отхвърляне, потискане, изоставяне, тревога и плахост, което не е било изразено външно, а е потънало навътре в душата на човека. Често пъти именно този гняв, съчетан с вина, се превръща в „орален садизъм” насочен към собствения АЗ.
Често чувството за глад е свързано пряко и с желанието за контрол и моделиране на света и отношенията с околните. Проблемната зона тук се заражда в отсъствието на обективната възможност за упражняване на този контрол, който автоматично бива заменен от епизод на безконтролно преяждане.
В моментите, в които хората с хиперфагия преживяват своята самота и страхове, използват храната, като временно облекчение, за да:
• осъществят своето илюзорно бягство от нерешени емоционални проблеми и травми.
• да се „възнаградят” или „самонакажат”.
• избягват страшен или стресиращ въпрос или проблем, касаещ тях самите.
• се успокояват при тревожност, страх, срам, тъга и самота.
• овладеят своя експресивен гняв или фрустрация.
• отвлекат вниманието си от чувства, хора и ситуации на страх или стресови фактори.
• заличат тревожните спомени и своите травматични преживявания в миналото.
Ето защо, в резултат на безконтролното преяждане, хората често са с наднормено тегло или се намират в състояние на затлъстяване. Психологическият дискомфорт тук е, че засегнатите изпитват непреодолимо чувство на вина и срам, което води до неудържимо пристрастяване към храненето.
През 1997 г. безконтролното преяждане е включено в DSM-IV, едва като временна диагностична категория. Докато официално от 2013 г. е одобрено и прието като диагноза в DSM- V — „Склонност към Преяждане” или Хиперфагия (ръководство за психичните заболявания на Американската Психиатрична Асоциация).
Хиперфагията е най-често срещаното хранително разстройство в САЩ, Европа, Близкият Изток, Северна и Южна Америка, Катар и др. По данни на Световната здравна организация около 4% от жените, 2% от мъжете и 30% до 40% от търсещите помощ и лечение биват клинично диагностицирани с болестта.
Хиперфагията засяга хора от всички възрасти, включително деца и подрастващи, като расата, полът и социалният статус в обществото са без значение.
Определяща роля при хиперфагията се явява количеството консумирана храна. За всеки човек количеството храна е индивидуално. Едни могат да преядат с дадено количество, докато за други това количество не води до значително преяждане. В класическите случаи на засегнатите от хранителното разстройство е налице значително повишаване на теглото, което е ясно изразено външно. Но има индивидуални случаи на хора с нормално тегло, които също се борят с болестта.
Има редица причини хората да ползват храната като заместител на емоции. В екзистенциален план всеки човек приема храна, за да живее и функционира нормално организмът му. Засегнатите от хиперфагия обаче често компенсират свои лични непреживени и неотработени емоции, които ги въвличат в лабиринта на омагьосаният кръг с храната. Когато е налице тенденцията храната да се превръща в модел за успокоение на ума, се касае за наличие на чист състав хранително разстройство.
Причини и рискови фактори, водещи до хиперфагия:
• Генетичните особености на човека.
• Неправилна диета (ограничителни или нередовни хранителни навици).
• История на значителни промени в теглото.
• Депресивни, тревожно-депресивни и други разстройства на настроението, включително биполярно разстройство.
• Стигматизирането, свързано с теглото, дискриминацията и/или тормоз над личността.
• Проблеми в и със семейството, или с други значими важни връзки.
• Загуба на близки и значими хора.
• Емоционално, физическо, психическо малтретиране или изоставяне.
• Употреба на наркотични и алкохолни вещества.
• Сексуална травма, сексуално насилие и др.
В напреднала фаза на разстройството постепенно се развиват и други социалнозначими заболявания, които поставят в риск общото качество и ритъм на живот у пациента. Някои от придружаващите заболявания са:
• диабет тип 2
• високо кръвно налягане
• високи нива на холестерол в кръвта
• високи нива на триглицериди в кръвта
• заболяване на жлъчния мехур
• сърдечни заболявания
• някои видове рак.
• артрози
• ставни и мускулни болки
• стомашно-чревни проблеми
• депресия, тревожност, паника
• безпокойство
• сънна апнея
Често хората с по-високо тегло попадат под ударите на емоционален тормоз и подигравки, което пряко влияе върху поведението и емоциите им. Всичко това допълнително допринася за влошаване на хранителното разстройството, което неминуемо води пациентите до тревожно-депресивни разстройства, пристрастеност и зависимости.
Поведенческите и емоционалните признаци при хиперфагията са:
• Често повтарящи се епизоди на преяждане най-малко веднъж седмично в период на три месеца.
• Прием на по-голямо количество храна от нормалното за кратък период от време.
• Отсъствие на контрол върху яденето, придружено с чувството, че не може да се овладее какво и колко количество храна да приема.
• Прием на храна, докато се появи чувство на прекалена пълнота и тежест в корема.
• Прием на големи количества храна, когато липсва физически глад.
• Поглъщане на храната много по-бързо от нормалното.
• Предпочитание за хранене сам, заради срам от приетото количество храна.
• Засилено чувство на отвращение от себе си и/или приетото количество храна, състояние на депресия, срам или вина след епизода на преяждане.
Важно за страдащите от хиперфагия е да потърсят квалифицирана и адекватна помощ в лицето на специализирани звена, болнични отделения и подготвени психолози в сферата на хранителните разстройства. Лечението се повлиява чрез стационарни и домашни програми.
И двете програми предлагат голямо разнообразие от възможности за лечение. От изключително значение е навременната и адекватна координация между лекари и психолози, които лекуват склонността към преяждане.
Лечението на безконтролното преяждане включва следното:
• Индивидуално психологическо консултиране с квалифициран психолог.
• Групи за психо-обучителна терапия при разстройство на храненето.
• Групи за подкрепа.
• Семейна терапия.
• Подкрепа от член на семейството, образование и курсове.
• Специализирано консултиране за храненето в норма.
• Медицинска и психиатрична помощ в случай на необходима медикаментозна терапия.
• Когнитивно-поведенческата терапия при хранителни разстройства.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
