За да разберем тревожно – депресивните състояния трябва да започнем от техния корен. Какво се случва в мозъка и тялото? В тази статия ще разгледам основните и не до там разглеждани страни на депресията – нейната биологична природа. Основните механизми зад депресията, видове депресия. Защо депресията не е просто лошо настроение? А комплексно състояние в което се преплитат химия, гении, среда, начин на живот и др.
Какво представлява депресията от гледна точка на мозъчната биология?
Има много теории, които обясняват какво се случва при психичните заболявания, не само при депресията. Една от основните теории е, че всъщност има нарушения в предаването на информацията в невронната мрежа. Има неконсистентност на сигналите, които получаваме от средата и те са обработени по грешен начин. Невротрансмитерна теория е, че има нарушения между невроните предавания.
Три основни невротрансмитера, които се смятат, че водят до депресия – сератонин, допамин и норадреналин. Всеки един от тях има своята роля:
- Сератонина – регулира съня, апетита, настроението;
- Допамина – контролира настроението и мотивацията;
- Норадреналина – вниманието и съня.
Това е най- общото и схематично обяснение „какво се случва?“.
Кои са основните симптоми на депресията?
Необходимо е да бъде диагностицирано депресивно настроение през по- голямата част от деня, намаляване интересите на човека, липсата на удоволствия от извършване на определени действия. Много и важно да се знае, че такъв тип промени могат да се срещат при всеки човек, но те да не са депресия, те трябва да продължат не по- малко от две седмици.
Депресията е рецидивиращо заболяване. Когато човек вече е имал един депресивен епизод при появата отново на такива симптоми, не трябва да се чакат тези две седмици, а е необходимо веднага да бъдат взети мерки, защото най- вероятно се касае за нов депресивен епизод. Също може да се наблюдава загуба на килограми или увеличението им, това е свързано с нерационалното хранене. Нарушенията на съня са много характерен симптом, могат да бъдат с прояви на безсъние или пък на свръх сънливост. Може да има психомоторно забавяне, което е по- честото, но може и да се прояви възбуда. Може да има загуба на енергия, постоянно чувство на умора. Чувството за безполезност. Чувството за вина, която е неясна, но се усеща като такава при човека. Много характерно е намаляването на мисленето, възможностите за концентрация и извършването на целенасочена дейност. Мисли за смърт или самоубийство също са много характерни. И не на последно място, когато имаме заболяване (защото това е заболяване), когато имаме нарушение в социалното, професионалното функциониране. Когато човекът не може да извършва обичайните си дейности, това вече е основната характеристика на заболяването.
Когато човек е имал депресивен епизод, медикаментозното лечение е ефективно, психотерапията помага. Но за де се справи със следващия депресивен епизод, трябва да промени нещо в начина си на живота си, което да му помогне да е по- силен и да не се стига до последващ. А това е свързано с когнитивно поведенческо обучение на човека да промени стила и начина си на живот. Например, ако е свързано с употребата на алкохол, тази употреба трябва да бъде прекратена или минимизирана. Организация на дневен режим, създаване на рутинен дневен режим е много важно. Не е подходяща работа на смени за човек, който е преживял депресивен епизод. Спортуване, начин на хранене също са важни неща, които са свързани в дългосрочен план. Не могат да бъдат пряко свързани, не могат веднага да се видят резултатите от тях.
Ако симптомите са контролирани с психотерапевтична помощ, медикаменти и/ или комбинация от двете то човек ще е психично здрав.
Генетична предразположеност или унаследява ли се депресията?
Да! Депресията засяга по- често жените в сравнение с мъжете. Различните изследвания се колебаят от 30 % до 50 % унаследяване. Но това също е свързано с много фактори. Наследствеността може да се каже, че има предразположеност, но това не е единствения фактор, който да е определящ.
Основните видове депресия?
Най- общо може да се каже.
Голямото депресивно разстройство – може да бъде само депресивно и тогава да се говори за униполярна депресия.
Персистиращо депресивно разстройство наречено още дистимия. С хронично протичане, дългосрочно е, но симптомите не са сериозно изразени, не със същия интензитет и сила, както при голямото депресивно разстройство.
Биполярната депресия – обратно на депресията човек може да разгърне така наречена манийна картина, която се характеризира със симптоми, които са точно обратни на депресивните. Настроението е повишено, активността е повишена, намалена е нуждата от сън. Много е важно да се знае разликата между безсъние и намалената нужда от сън. Безсънието е, когато човека иска да заспи, а намалената нужда от сън, когато два часа сън му стигат и човекът е активен. Желанието за подаръци, затова да караш останалите да се чувстват добре, за собствена значимост, това е характерно за манията.
Сезонното афективно разстройство в страни в които има по- малко часове слънце греене. Възможно е да се прояви есента.
Следродилната (постпартална депресия) от една страна има много промени хормонални, които са при жената, от друга страна има промяна в тялото, в усещането. Това са много важни признаци, които могат да доведат до депресия.
Депресията е заболяването, което води в най- голяма степен от всички заболявания до години загубена трудоспособност.
Има ли други причини от действителността, които могат да бъдат фактор за развитие на депресия?
Разглеждането на депресията е като реакцията на условията от околната среда, всяка една значима загуба, промяна в работата, семейните конфликти – могат директно и пряко да повлияят на нашето състояние и да се стигне до депресивна симптоматика. Травматичните събития – финансови затруднения, семейните проблеми, здравословните проблеми са рискови фактори.
Не по- малко важни са неблагоприятните преживявания в детството – рискът се увеличава многократно.
Как да разпознаем, че имаме нужда от външна помощ?
Когато това нещо се случва продължително време, не е днес не съм добре, утре съм добре. А когато поредица от дни не се чувстваме комфортно. Когато повлиява различни области от живота. Когато това не се дължи на умението за справяне, защото ние сме се справяли до момента. Когато започне да се отразява на професионалното, социалното, психологичното функциониране, семейното отношение. Промяната в употребата на алкохол, цигари и други вещества също може да е ясен сигнал, че нещо се случва и ние трябва да потърсим причината затова. Когато има сериозен дистрес от всичките промени, които се случват в поведението.
Какво бих казала на хората, които се срамуват да потърсят помощ? Защото някой им е казал или те самите вярват, че депресията е просто в главата им?
Стигмата за психичната болест е навсякъде, не само в България. Самата стигма пречи на хората да търсят помощ. А от друга страна има процес, който се нарича самостигматизация. Когато аз съм преживял психично страдание, моята оценка е, че аз съм по- неспособен и това нарушава възможността ми за конкуренция с останалите. Това не е така и това не означава, че аз не трябва да търся помощ. Трябва да бъде идентифицирана нуждата от помощ, да се потърси специалист. „Срамът“, че аз съм се обърнал към специалист витае във всеки един от нас, но това не е признак на слабост. По принцип в повечето случаи съветите на близките и на приятелите са: „стегни се, това ти е в главата“… Това от своя страна провокира срам, че ти ни можеш да го направиш, нямаш вътрешния ресурс.
Аз като човек с физическо увреждане, работя с хора с различни заболявания, личната ми мотивация всички хора да са здрави… Понякога е от голямо значение за създаване на терапевтичната връзка, което е в основата на един успешен терапевтичен, лечебен процес – терапевтичната връзка е ключова!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
