Болест ли е хомосексуалността?

Болест ли е хомосексуалността?

Болест ли е хомосексуалността и как се отнасяме към хората с различна сексуална ориентация?

Хомосексуалността е сексуална ориентация, която се изразява в трайна тенденция на емоционално, романтично и/или сексуално привличане към лица от същия пол. Все още не е доказано дали човек се ражда с хомосексуална ориентация, или тя е следствие на негови преживявания. Повечето хора казват, че за първи път са усетили привличане към собствения си пол по време на пубертета, като тези техни емоции са зачестили с времето и годините, докато не е достигнал етапът, в който те са били наясно, че са хомосексуални. Всички тийнейджъри експериментират със сексуалността си и я изследват – това е важна и нормална част от психо-сексуалното развитие. Много от тях биха се изплашили само от мисълта, че имат сексуални фантазии със собствения си пол. Но човек не бива да си слага какъвто и да е етикет, преди да разбере със сигурност каква е неговата сексуална идентичност. Сексуалната ориентация не се определя само от сексуалния импулс и поведение.

Обектът на сексуално влечение е основната разлика между хомосексуалност, хетеросексуалност и бисексуалност. Всички останали изказвания са неверни – хората с хомосексуална ориентация са като всички останали – те също ядат, спят, смеят се, плачат и също имат своите несподелени и/или нещастни любови. Разликата при тях се съдържа единствено в сексуалната им ориентация. За съжаление все още живеем в едно по-консервативно общество, в което хомосексуалността не се толерира толкова много все още. Навсякъде има хомофобия. Някъде е по-отявлена, а другаде е по-завоалирана. Хубавото е, че в последно време хомосексуалността се приема все повече. В Англия например гейовете и лесбийките имат правата, които имат и хетеросексуалните хора. В България за съжаление хомосексуалността се смята като симптом на болест, въпреки че през 1973 година е доказано, че тя не е отклонение и патология. Хомосексуалността НЕ е избор. Тя е част от личността.

Една голяма част от обществото не харесва гей-парадите например, защото според тях това е излишна показност, от която няма нужда. Все още има противоположни мнения – дали действително хомосексуалните търсят по-големи права за себе си, или го правят просто за удоволствие.

„КАКЪВ/А СЪМ АЗ? КАКВА Е СЕКСУАЛНАТА МИ ОРИЕНТАЦИЯ?“

Има много момичета и момчета, които са объркани и не могат да намерят отговор на този въпрос. Искам да успокоя тези от вас, че в момента се развивате и това може би за някои ще остане просто етап от психо-сексуалното развитие. Както знаете, сексуалните хормони заемат много важна роля по време на пубертета и често те ви „залъгват“, карайки ви да мислите нещо, което всъщност не е така. Ще има и такива, които в този период ще открият истинската си сексуалност и в началото ще им бъде доста трудно, защото ще имат нужда от подкрепа! А знаем ли ние, останалите, как да дадем такава на тийнейджър или на малко по-голям човек дори, ако се наложи?

ДРУЖКАТА МИ Е ХОМОСЕКСУАЛНА!

Ще ви попитам: „Как бихте реагирали, ако разберете, че вашите приятели са с хомосексуална ориентация?“ Каква ще бъдете вашата реакция? Ще ги подкрепите с думите, че продължават да бъдат ваши дружки, или обратното – ще ги злепоставите и ще отпаднат от приятелския ви кръг?

Тийнейджърите, които преминават през осъзнаване на сексуалността си по време на пубертета, са много по-лабилни, по-чувствителни и по-раними за разлика от останалите им връстници. Те „страдат“ два пъти повече, отколкото вие. Ако имате приятел, който може би (подчертавам може би) е достигнал етап, в който е наясно със сексуалността си и тя накланя към хомосексуална, не го игнорирайте, а поговорете с него. Кажете му, че в хомосексуалността няма нищо лошо или нередно. Добавете, че в никакъв случай не трябва да се срамува от това, което е, а да бъде горд със себе си. Да знае цената си и да бъде готов да се бори в любовта, защото ще му бъде трудно. Защо? Едва 10% от населението са хомосексуални. Предполага се, че вашият приятел ще има повече несподелени любови, отколкото споделени, защото е почти сигурно, че ще се влюбва и в хора с хетеросексуална ориентация. Разбира се, рано или късно ще се „ориентира“ към среда, която отговаря на неговата сексуалност, но за това се изисква време. Още от първия ден надали ще започне да се движи със „свои хора“. По-скоро ще бъде все още в ситуация на объркване („Как стигнах дотук?“, „Защо се получи така?“), срам (въпреки че не е задължително, защото много хора приемат хомосексуалността си като част от себе си, но може да си задава въпроси като „Как ще реагират околните?“, „Как ще кажа на близките/приятелите ми?“), разочарование („Сигурно ще ме отбягват“, „Няма да бъда щастлив/а“). Най-ползотворната подкрепа, която може да му  окажете, е да бъдете до него и да му показвате, че го подкрепяте независимо до какъв извод е стигнал. Повярвайте ми, той ще оцени това, а вие от своя страна, ще покажете, че може да бъдете истински приятел!

Приятелите може да реагират по различен начин – на момчетата може да им стане „готино“ дори, защото имат свои еротични представи. Момичетата може да се отдръпнат, но може и да не се почувстват заплашени. Под „заплашени“ имам предвид следното – едно момиче може да се чувства по този начин, ако мисли, че другото е възможно да се влюби в нея. За една част от женската аудитория това би звучало странно и даже плашещо („Тя да се влюби в мен?! Ами ако поиска да експериментира с мен?“). На тези момичета, които се страхуват от подобен тип реакция от страна на хомосексуално момиче, бих могла да кажа – никой не може да ви накара да отвърнете на чувствата й освен ако вие самите не желаете. За какво по-точно се притеснявате? Че тя би искала да ви целуне? Че би искала да правите секс? По-скоро се замислете доколко може да казвате „НЕ“ и да слагате ясни граници в отношенията ви.

ТРУДНО МИ Е В ТАЗИ ЖИТЕЙСКА СИТУАЦИЯ!

Бих могла да посъветвам тези от вас, които са в процес или са достигнали етапа на осъзнаване на сексуалността си и тя е наклонила към хомосексуална или бисексуална, да не се срамуват, да не се крият и да споделят! Споделете за това на някой много близък доверен ваш човек, който би ви разбрал, би ви подкрепил и не би казал на други хора за това. Винаги предупреждавам, че ако вие осъзнаете в даден етап, че наистина имате хомосексуална ориентация, трябва да сте подготвени, че ще имате несподелени или невъзможни любови точно защото може би ще се влюбвате предимно в хетеросексуални хора. Не се плашете, а бъдете горди от това, което сте! Не казвам да парадирате пред всеки и навсякъде, но знайте цената си и се уважавайте!

Ако бъдете с негативна нагласа, много е вероятно приятелите ви да „прихванат“ от вас. Дръжте се естествено и не заемайте защитна позиция. Тези две неща биха могли да бъдат във ваш плюс! Въпреки всичко не демонстрирайте прекалено предпочитанията си, защото в противен случай може наистина да не срещнете разбиране от околните.

КАК ДА КАЖА НА РОДИТЕЛИТЕ МИ, ЧЕ НЕ СЪМ ХЕТЕРОСЕКСУАЛЕН/А?

Тази крачка действително е трудна, особено ако те са по-консервативни в това отношение и нямат толкова широк възглед върху света. Има най-различни реакции от страна на родителите – някои изпадат в „траур“ по „загубата“ на детето, което са мислили, че имат, и започват да обвиняват себе си („Къде сбъркахме?“), а всъщност подобни терзания са напълно излишни – всеки човек е индивидуален и уникален. Няма никаква гаранция, че детето не би могло да бъде с хомосексуална или бисексуална ориентация. Родителите никъде не са сбъркали – просто детето им има различни сексуални предпочитания. Това е все едно да се изкаже становище, че е лошо, грешно и нередно да се пише с лявата ръка например. Всичко това обаче звучи много „фактологично“, а за майката и бащата нещата не стоят по този начин. При родителите ключовото е емоционалността. Както казах, един родител може да плаче, да обижда дори (не е препоръчително!), да иска да „поправи“ ситуацията (в случая няма как, а и не бива!), да се самообвинява (всъщност няма за какво). Няма да коментирам гоненето на детето от вкъщи, което се случва в много редки случаи в семействата, но  за съжаление понякога сме свидетели и на това. Съветвам те да предприемеш тази крачка само тогава, когато си убеден/а на 100%, че НЕ си хетеро- или бисексуален/а. Но ако наистина имаш такава сексуална ориентация и искаш да кажеш на родителите си,в един момент  ще трябва да го направиш. Зная, че това ще ти коства много усилия и съм почти сигурна, че до последно ще правиш „крачка назад“ и ще отлагаш признанието си във времето. Но помисли – те все някога ще научат! Сега, след малко, след време – при теб все ще дойде моментът, в който да кажеш на близките си, че харесваш хора от своя пол. А дори и да не им кажеш, те така или иначе ще разберат. Разбирам, че ти е неприятно и неудобно (по-скоро бих предположила, че изпитваш второто), когато те питат дали имаш гадже, кое е пък то, и въпроси от този сорт. В един момент ще ти писне да криеш истината от тях, ще ти омръзне да лъжеш, и сам/а ще се разкриеш, повярвай ми!

Ако си влюбен в човек от своя пол, но те е страх да му кажеш – сподели и кажи какво изпитваш към него/нея! Да, сигурно си мислиш, че той/тя няма да отвърне на чувствата ти. По-добре разкрити и несподелени чувства, отколкото тайни и несподелени. Искам да подчертая нещо много важно – не се разкривай обаче преди всеки! Доста биха злоупотребили със споделеното и биха го използвали срещу теб като средство за клюка, интрига или уронване на престижа ти. Ако си сигурен/а, че човекът, в когото си влюбен, има хетеросексуална ориентация и шансовете да отвърне на чувствата ти граничат с нула, по-добре се огледай някъде другаде, където може да намериш своята истинска и споделена любов! Не се отчайвай дори и при отказ. Животът продължава – чакат толкова много кандидати за сърцето ти!

Запитайте се по-скоро как бихте се почувствали, ако имате гадже, което е от вашия пол, и излезете заедно навън. Ще чувствате ли срам и неудобство от това да се целунете на улицата например? А какво ще направите, ако обектът на желание ви каже, че иска да отидете в някое тематично заведение, в което има само гейове/лесбийки? Ще се чувствате ли странно или ще бъдете „на мястото си“? Бъдете сигурни, че това не е просто ваша фиксидея. Запитайте се дали просто не са ви интересни хомосексуалните отношения, или наистина изпитвате потребност от тези емоции.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather