Братя и сестри

Взаимоотношенията между братята и сестрите съдържат потенциала да бъдат най-дълготрайните през живота на човек. Децата в едно семейство създават уникално свое общество, което минава през различни етапи и има характерни закономерности на развитие. Още с появата си по- малкото дете подлага на истинско изпитание по- голямото, което трябва да се научи да дели с някого всичко онова, което преди това е било само негово. За пълноценното развитие на личността на детето е необходимо то да има възможност да общува не само с възрастни, но и с връстници, а в рамките на семейството това са братята и сестрите.

Приятелството между братя и сестри е деликатно и понякога трудно постижимо. Съществуват братя и сестри, които споделят силни и топли чувства и са много привързани помежду си. Това, разбира се, е идеалният вариант. Не са рядкост обаче и случаите, в които братя и сестри са разделени от съперничество, борба и враждебност, защото се борят за пространство, вещи и най-вече за родителска обич и внимание. В една детска душа съмнението за това, че не е обичано достатъчно, причинява истинска драма с дълготрайни последици.

Особеностите в развитието на детето могат да бъдат в пряка зависимост от фактори, като общия брой деца в семейството, поредността на появяването, пола, както и възрастовата разлика помежду им.

Психоаналитикът Алфред Адлер отдава голямо значение на реда, в който децата се раждат. Тази позиция той разглежда като основа, върху която се създават нагласи, обособяващи стила на живот. Той дава стереотипно описание на „типичните“ личностови особености на първото дете в семейството, второто, последното, както и на единственото дете. Най-значим за бъдещето все пак остава фактът как детето възприема и преживява своето място в семейството, а това от своя страна зависи от стила на възпитание, който налагат родителите. Той може да бъде индивидуален към всяко дете.

Първото дете, според Адлер, има завидното положение за известен период от време да бъде единствено дете. Майката и бащата влизат в ролята си на родители за първи път, което е съпроводено с много вълнение и максимално отдаване на любов, внимание и грижи. Това продължава до момента, в който се появява следващото дете в семейството и лишава първото от това привилегировано положение. Образно казано го сваля от трона, на който седи. Това събитие може да бъде възприето много драматично от първото дете и да го промени. Родителските ласки и внимание са насочени в голяма степен към малкото и е съвсем естествено голямото дете да се опитва да си върне първенството в това отношение. Може да стигне до там, че да загуби изградени навици и да започне да се държи като бебето. Това така или иначе е обречено на неуспех, защото онова блажено негово единовластие никога повече няма да се върне, каквото и да бъде направено. Постепенно първото дете се отказва съзнателно да влияе върху родителите си, защото е обезкуражено от това, че нищо положително за себе си в крайна сметка не успява да постигне. Много често като резултат от тази вътрешна борба на първото дете, то се изолира и в някаква степен се научава да се справя само, без да му е нужно нечие одобрение. Според Адлер, първите деца са по-скоро консервативни като нагласи, стремят се към влияние, власт и са лидери, които уважават и зачитат семейните ценности, така също инициативни, грижовни и отговорни. Трябва да бъде отчетен и фактът, че има известна разлика в проявите при двата пола, защото по-голям брат и по-голяма сестра са роли, които съдържат свои специфики.

На второто (средното) дете от самото начало му е зададено да трябва да догони своя по-голям брат или сестра, да се състезава с тях и да спечели. Много често, благодарение на това, неговият темп на развитие може да е значително по-ускорен от този на първото дете. То например може да проходи или да проговори по-рано. За по-малкото дете ситуацията да бъде единствено дете не е съществувала. Освен това, ако има по- малко братче или сестриче, ще му се налага да се грижи и да дели родителската обич с него. В резултат на това средното дете израства много честолюбиво, със стремеж да бъде победител и да се самодоказва. За да се сдобие с желаното превъзходство, то използва и преки, и заобиколни методи. Според Адлер, дете с тази позиция в семейството може да си поставя прекалено високи, непостижими цели, които всъщност да крият твърде висок риск от неуспех.

Положението на последното дете (най- малкото) е уникално в много отношения. На първо място, то никога не изпитва чувството да бъде „лишено от трона“ на първородно, а има и привилегията да бъде обгрижвано не само от родители, но и от по-големите си братя и сестри. На второ място, то е наследник на всичко, което доброволно или не съвсем му е завещано от по- големите деца, и съответно може да има много по-малко собствени, само негови вещи. Позицията на най-малък предполага наличието на много повече авторитети, които задават правилата и имат привилегии, нещо, с което само то не се ползва. Това може да причини чувство за непълноценност и усещане за зависимост. Много често родителите тълкуват погрешно силното желание на детето си да има по-малко братче или сестриче. То всъщност иска да избяга от ролята на най-малък и да стане авторитет (кака или батко) за някого. Въпреки това, пред най-малкото дете стои предизвикателството да се докаже и да надмине по-големите, като стане най-добър в това, с което се занимава. От друга страна, тази позиция може да предопредели точно обратното – детето да стане по-безотговорно и лекомислено от по-големите деца и съответно да създава повече трудности на своите родители по отношение на възпитанието му.

Според Адлер, най-характерното за единственото дете е това, че то не познава конкуренцията от страна на връстници в семейството. То не се е борило за тази позиция с никого и никога не е делило своето централно място в семейството. През цялото си детство е фокусирало живота на семейството. Тези условия биха могли да предполагат известни трудности във взаимоотношенията с връстници.

Факторите, които оказват влияние върху формирането на личността на детето в семейството, са най-различни. Въпреки че има много сходства (един дом, едни и същи родители, еднакви условия, близка възраст и т.н.), братята и сестрите могат да бъдат така различни едни от други, както са различни спрямо децата от други семейства. Това е свързано до голяма степен с индивидуалния личен опит, който има всеки човек. Именно той обосновава понякога големите личностови различия дори и между близнаци. В това, че всеки е по своему уникален, се крие сериозно предизвикателство за всички членове на семейството. Абсолютно различни личности, без оглед на това дали желаят или не, са събрани, за да живеят заедно и да споделят близки взаимоотношения. Така погледнато, не е странно да се приеме, че много често може да се появи неприязън и да се стигне до конфликти. Важно е да се приеме фактът, че децата в семейството могат не винаги да се разбират добре. Трябва да бъде избягвана ситуацията, в която децата злословят едно срещу друго. „Ще кажа на мама!“ е изнудване, което не трябва да бъде подкрепяно.

Значимата роля на родителите предполага да бъдат избягвани следните грешки:

Да се плашат от силните емоционални изблици на децата си и всячески (с добро или не) да се стремят да влязат в ролята на миротворци. По този начин те не дават възможност на децата да изживеят своите емоции, да ги изговорят и да се заявят. А като резултат, детето расте с обида и израства с чувството за вина за това, което изпитва.
Друг вариант за погрешно отношение е да бъде възприемана ситуацията като напълно нормална и да не се отдава никакво значение на отношенията между братята и сестрите.
Много родители сравняват децата си едно с друго и по този начин несъзнателно допринасят за техните враждебни отношения. Важно е да се говори с децата за възможната причина, която стои зад раздразнението и конфликтите. Френската психоаналитичка Франсоаз Долто пише, че „няма безпроблемно възпитание, но най-важното е това да се знае и никога да не бъдат обвинявани децата за трудностите, които изпитват или ни създават.“ (Основни етапи на детството, Изд. „Колибри“, 2009)

Ако родителите успеят да формират пространство за всяко дете в семейството, както и за отношенията между тях, то децата ще получат много ценен житейски урок, ще им бъде даден модел, който по-късно те да пренесат в собственото си семейство. Ще се научат на няколко важни неща: да ръководят собствения си живот, без да изпадат в личностна зависимост, да търсят и намират компромиси, да се приспособяват, да се привързват, да намират изход от конфликтни ситуации, да отстояват своята индивидуалност и да уважават и зачитат различието в другия, т.е. ще станат успешни хора с трайни и пълноценни взаимоотношения.