Защо е важно децата да бъдат самостоятелни?

Докато децата растат, те обичат да изследват света и да тестват границите. Това, което те търсят, е чувството за самостоятелност и самочувствието, които са основни елементи в развитието. Начинът, по който родителите се справят с това е от решаващо значение за развитието на децата им. Когато децата не се оставят да изследват дома или се наказват от родителите си за това, което в действителност е адекватното детско поведение, те развиват чувство за срам и съмнение в тях самите.

От съществено значение е родителите да дават на децата си шанс да търсят това “чувство” на самостоятелност и да се стараят то да бъде по-силно от това на срама и съмнението. Тогава и само тогава децата ще могат в бъдеще да преследват и собствените си идеи и планове. Ериксон, немски психолог, съветва за изграждане на доверие през първата година и изграждане на чувство за автономия по време на втората и третата. Доброто или желаното поведение обаче, не се постига с наказания. Родителите често смятат, че малките деца са предизвикателни или умишлено непослушни, или дори по-лошо, че се опитват да се противопоставят срещу родителите си, когато наистина имат нужда да изследват света. Да се разбере това и да се реагира по подходящ начин обикновено означава, че абстрактни понятия като “не” се смятат за безполезни и неподходящи.

Какво означава да си самостоятелен?

Като чувство, самостоятелността не означава, че детето може да получава и да прави това, което харесва и да командва в дома, вземайки решения вместо родителите. Тук не става дума за всепозволеност. Чувството за самостоятелност означава, че детето е в състояние да проучи свободно границите на безопасност, определени от родителите. Има родители, които обаче изпадат в крайности и децата им често са обременени с твърде много избори и много често родителите им ги поставят в позицията да носят отговорност, за неща, за които могат да бъдат такива, само ако са пълнолетни. Това често прави децата тревожни.

Самостоятелността е най-добре да се насърчава oще от най-ранна възраст в домашна среда, когато децата изследват какво могат да направят и да опитват кое за какво служи. Това е много важно, тъй като децата, които са твърде ограничени, ще пропуснат много възможности да опитват нови неща, да развият чувство за автономия и желанието си да бъдат изследователи. Има родители, които ограничават децата си в детски кошарки , веднага след като те започват да се придвижват. Страничният ефект от тази липса на интелектуална стимулация може да бъде възпрепятстването на изучаване на нови неща и ограничаването на развитието на мускулите, които са от съществено значение за детското развитие през първите три години. Насърчаването на самостоятелността помага да се развият умения за живот, необходими, когато родителите вече не са наоколо. Дайте им свобода да пробват да се обличат и хранят самостоятелно, да пипат различни обекти в къщи и навън, пуснете ги на катерушката (всичко това под ваш контрол, разбира се). Това е голямо предизвикателство за родителите, което изисква достатъчно време и/или търпение, но без насърчаване на самостоятелността, детето ще развие фалшиво чувство към света и не добри умения да живее в него.

Как да насърчим самостоятелността по добър начин?

Когато едно дете има здравословно чувство за независимост, то зачита границите, поставени от страна на родителите. То знае, че е свободно да изследва безопасни света, създаден за него и ще се развива чувството за вземане на решения само. Тук родителите имат отговорната задача да ги насърчават, като осигурят рамка чрез техните отношения и действия. Това значи:

Бъдете мили, но отстоявайте позицията си. Винаги правете това, което казвате, че ще направите. Друг фактор тук е уважението. Дори малките деца трябва да имат възможност да завършат една дейност, преди да преминат към друга.
Учете детето си чрез правене на неща. Това означава по-малко говорене, по-малко лекции и повече действия. Например, повечето малки деца ударят родителите си, други деца и домашни животни. Родителите често правят грешката да им казвам да не удрят или ги удря обратно. Това поведение често е просто проучване. Моделиране на подходящо поведение би означавало да се хване ръката на детето и с неговата да ръка да се докосва леко обекта на удара, като се повтаря наколко пъти и се казва: ‘‘Може да докосваш нежно, да погалиш“ .
Покажете на децата какво да правят и бъдете за тях модел за подходящо поведение. Избягвайте да им казвате какво не могат да правят.
Насърчавайте детето си да мисли. Направете го като го питате въпроси с „как” и „какво“.
Предлагайте им ограничен избор (всички от които са приемливи) и избягвайте отворени избори, които насърчават “не”, като например “искаш ли да си лягаш?”. Вместо това попитайте: „Какво ще правим преди да отидеш в леглото“.
Използвайте достатъчно похвати за отвличане на вниманието и пренасочване. Това е един от ключовите инструменти. Показвайте на детето какво може да прави, вместо да му казвате какво не може. Децата ще изследват и много от тях са обзети от желания за неподходящи обекти и оставени без алтернатива, това ще доведе до чувство на неудовлетвореност, съмнение и срам. Ефективното отвличане на вниманието означава да се даде на детето подходяща алтернативна дейност, в която е най-добре родителят да участва. Това ще трябва да се повтаря и ето тук идват времето и търпението. Избягвайте напляскването и/или острите думи.
Избягвайте борбата за власт. Прегръдка и малко време за изчакване означават повече от вика с участието на “да” и “не”.
Разпознавайте разликата между желания и нужди. Нуждите трябва да бъдат удовлетворени, докато исканията са възможност за учене.
Осигурете безопасна среда за изследване и премахванете тежките и опасни предмети. Осигурете внимателно и любщо наблюдение, което да учи на различни умения.