„Каква жена си според индийския хороскоп? Каква любовница си според китайския? Какво животно си? Птица? Професия? Литературен герой? Философ? Модна икона?…. „
Вирусът на самоидентификацията е заразил много хора. Тези упорити опити да се съотнесеш с някого или с нещо, изглежда, не е само мода на закачливи тестове, но и несъзнаван стремеж към самопознание и свързаната с него потребност да се промениш. Според мен, това особено касае хората, които са скептични към самопознанието и личностното израстване. Срам ги е да се занимават с това открито, зъбят се на другите и се дразнят на изобилието от публикации с духовна и развиваща тематика, при това губят куп време за псевдопознание или още по-зле, за критика, хленчене по повод мирозданието, обществото, работата и т.н.. Списъкът може да бъде безкраен …
Интересен феномен…
Да разбереш кой си реално, не е лесно, а често е и не особено приятно занимание. Това изисква голяма воля, вътрешна работа, високо ниво на осъзнатост на всеки от нас. Отказ от старите навици, представи, стария начин да прекарваш времето. И, разбира се, действие! Моментът е дошъл. Оттук е и тази мода. Следващата стъпка е не да търсиш себе си в нещо си, в някой си, а да погледнеш вътре в самия себе си. Именно това е най-трудното …
„Какво Ви пречи да го направите?“, питам понякога своите клиенти и познати. Най-искрените отговори обикновено са за едно и също:“Боя се, че след това няма да мога да запазя тези взаимоотношения (между другото не особено хармонични, макар че при условие, че и двамата се заемат с работа със себе си, може да имат шанс), боя се да разбера, че трябва да сменя работата, дейността, средата и т.н.“
Призивът на душата към самопознанието и личностното израстване се превръща във фарс, с който се защитаваме от това да опознаем себе си… Не дай си Боже някой наистина да ни заподозре в това, че търсим себе си, своето собствено Аз, своето призвание. Или, което е още по-страшното, ние да се запознаем с по-различния си Аз, който никак не прилича на онази картинка, която вече е нарисувана, обгрижена, поласкана, с която сме се сраснали, и в която ни е толкова уютно.
На моменти ми се струва, че в социалните мрежи мислещите хора са се разделили на две категории:
- На тези, които открито и без притеснение търсят себе си, обръщат се за помощ по тези въпроси към коучове, психолози и други специалисти от помагащите професии, книги, общуване с приятели по въпросните теми и т.н.. Те просто вървят по своя си път, без да се срамуват и да се крият.
- И тези, които високомерно и заядливо коментират първите, снизходително и гнусливо гледат духовните им искания. Всякаква публикация на тази тема се заклеймява. А те самите отчаяно се лутат в търсене на същото – собственото си Аз, но като не го откриват (или страхувайки се да го открият), търсят съответствие с това, което ще им предложи поредният тест.
Хората винаги са се идентифицирали с нещо: със своето образование, диплома, професия, социален статус, религия, националност, дом, семейно положение. Но са малко тези, които реално са търсили самия себе си зад всичките тези етикети. Етикетите дават илюзия, временно умиротоворение, и, както и модерните днес тестове, успокояват Егото със своя приятен резултат. А душата плаче и тъгува по истинското си Аз …
Времената стремително се променят, променя се и парадигмата, представите за живота и личността, с които сме свикнали. Мнозинството от нас се чувстват извън чинията си. Но да откриеш своята чиния е необходимо да разбереш кой си, без да се отъждествяваш нито със зеленчуците, нито с плодовете …
Самоидентификацията – това е само етикетче. Често тя е необходим етап, но ако зациклим върху него, в скоро време ще се почувстваме дискомфортно, неясно, тревожно. Етикетчето няма да стопли изстиващата душа, която разбира, че върви неясно къде… Трябва да се търси път. А той е самопознание.
Необходимо е да разбереш какво наистина ти е скъпо и присърце, кое те вдъхновява и те радва. Да разбереш истинските си ценности, да осъзнаеш силните и слабите си страни, да видиш своята зона на комфорт, нейните граници и да ги пробиеш. Да разкъсаш пъпната връв, на каквато и да е зависимост и да започнеш да живееш своя живот.
Много работа? Много усилия? Не искате? Тогава направете още един тест. Но независимо от това, какво ще каже този тест за Вас, Вие сте хамстер в колело! А този тест е инжекция за самолюбуването и за повишаване на самооценката Ви за няколко минути. Устройва ли Ви това?
Автор: Ирина Фьелльнер Патлах
Съкратен превод: Ирина Янчева-Карагяур
Редакция: Ана Василева
Източник: http://gestaltclub.com
Послеслов на преводача
Явно за да подсили идеята на статията, авторката ни е представила две до голяма степен крайни категории на мислещата аудитория в социалните мрежи:
„добрата“, която не се занимава с тестовете и се старае да се самоизследва, и
„лошата“, която мрази „добрата“ и не разбира нищо от самопознанието.
Предполагам, чрез представянето на тези крайности авторката се опитва да подбуди читателя към идеята за по-осмислен и по-конструктивен начин да търси себе си, своята същност.
Тук обаче се крие известен риск.
90% от четящите (в това число и моя милост) си позволяват от време на време да направят по някой забавен тест, да отправят критика, да изхленчат нещо по повод мирозданието, обществото или работата… Същите 90% от четящите лесно може да се припознаят в „лошата“ категория. Това на свой ред може да ги накара да почувстват срам и/или вина. А последните лесно ще могат да ги заслепят и ще попречат на възприемането на основната идея на статията, която впрочем е доста ценна.
Редакция: Таисия Ота
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
