Дълбинната психотерапия по метода „Водено с музика въображение”- едно вълнуващо пътуване в невидимия психичен свят
Историята на създаването на този метод започва с едно терапевтично „пътуване”, отвъд границите на фантазията и „реалното”…
В края на 1960- те години, в Мериленд, в Центъра за психиатрични изследвания, се развива психеделичната терапия с LSD. Екип от терапевти, сред които и Станислав Гроф, провежда контролирани изследвания с психично болни и онкологични пациенти в терминален стадий. Изследванията са насочени към клиничното приложение на променящо съзнанието психоактивно вещество. През 1968г. в екипа, като музикотерапевт е включена и Хелън Бони. Тя подбира музика, която придружава сеансите с LSD и подпомага въображението с цел достигане до дълбинните пластове на несъзнаваното. След като употребата на LSD е забранена, Х. Бони стига да идеята, че музиката би могла да замести психеделиците и да стимулира образните преживявания на пациентите, изразяващи техните скрити желания, емоции, страхове, и да подпомогне вътрешното им излекуване. В началото на 70-те години тя създава „Тhe Bonny Method of Guided Imagery and Music”, преведен като ”Дълбинна психотерапия по метода на Хелън Бони за Водено с музика въображение”(GIM).
В този метод музиката има централна и структурираща роля. Тя се използва за постигане на променено състояние на съзнанието и работа в дълбинните пластове на психиката, за които обикновено не си даваме сметка. Това могат да бъдат проблемни области, конфликти или пък скрити потенциали, които носим в себе си. Целта е не просто да се срещнем с тях, а да открием силата и енергията, заложени в самите нас. По време на слушане, спонтанно възникват визуални, сензорни и други образни преживявания, част от несъзнавания ни вътрешен свят. Специфичното при този метод е, че образите се водят от музиката, а терапевтът не ги насочва в определена посока, само подкрепя и подпомага пациента да се свърже с тях. Изследването често цели възможни промени, които търсим в реалния си живот, а потенциалът на метода е свързан с вътрешната мъдрост на психиката ни: да представи онова, което е най-актуално в момента, както и най-добрата посока на развитие.
Има известни разлики в структурата на обичайната психотерапевтична сесия и психотерапията с музика. В GIM сесията е по-дълга, около час и половина-два, и минава през три етапа.
Първият етап е разговор, в който пациентът споделя основната тема, с която идва и желае да изследва. Тя може да е свързана с преживяване, взаимоотношения, въпрос, който си задава, усещане в тялото или картина, която най-точно описва състоянието му.
Вторият етап е същинската музикална част. За нея пациентът се настанява удобно, като най-често ляга и затваря очи. Преди музиката да започне, терапевтът прави кратка релаксация и индукция с думи, близки до темите, асоциациите и чувствата от разговора. По време на слушане, пациентът следи спонтанно възникващите си преживявания и ги споделя на глас. Те могат да бъдат: спомени, визуални картини, мисли, чувства, усещания в тялото. В този метод всички те се наричат образи. Терапевтът слуша и внимателно задава въпроси, свързани с това, което пациентът споделя, или го подкрепя, ако има нужда. По време на тази част човек е в леко променено състояние на съзнанието, в което има усещания, различни от реалните, понякога близки до сънуването, но същевременно знае къде се намира и има контрол над себе си. Третият етап е отново разговор. След като музиката приключи, пациентът излиза от промененото състояние и обсъжда с терапевта преживяното. Образите от „пътуването” се осмислят и интегрират. Често това се подпомага с рисуване, писане или изразяване чрез движение.
В този вид психотерапия, музиката има сложното предназначение да въведе в дълбинните пластове на вътрешното „аз” и да задържи пациента в него, за да може на нейния фон да проектира, и изследва задълбочено своите преживявания. За тази цел се работи със специално подбрани музикални програми. В основата на метода е залегнал фактът, че както музиката, така и психичните преживявания се развиват във времето. Класическата музика е много подходяща, поради своята сложност, многоплановост и форми, основани на контраст, конфликт и развитие. Тя събужда разнообразни образи и подтиква човек да премине през вътрешните си състояния, да намери своя път към психична промяна. Поради това има съществена разлика между нея и музиката, предназначена за релаксация и медитация. При GIM, за разлика от музикотерапията, музиката е само един от факторите за психична промяна, наред с терапевта и останалите елементи на терапевтичния процес.
Уникалността на създадения от Хелън Бони метод е свързана с едновременното му въздействие на различните нива на съзнание – телесно, психично, екзистенциално и духовно. Дори фокусът в дадена сесия да е само върху едно от тях, останалите също се докосват. Ползата зависи от поставените цели в терапията. Те могат да бъдат: терапевтични – облекчаване на телесни симптоми, свързани с психични състояния, преработване на проблеми, свързани с разрешаването на вътрешни и междуличностни конфликти, подкрепа в личностното развитие, и преминаване през важни житейски преходи. Методът се използва както самостоятелно, така и като част от индивидуалната психотерапия. Затова обикновено терапевтите практикуват в една от основните психотерапевтични модалности- психоаналитична, хуманистична, системна, трансперсонална, интегративна и др.
Но терапевтичните задачи далеч не изчерпват същността на GIM. Той може бъде ценен спътник в личностното ни развитие, по пътя на промяната. Работата с този метод неусетно открехва завеси, зад които се крият нашите желания и способности, помага да видим невидимото в душата си. Да се срещнем с Лечителя и Мъдреца в нас…
За повече информация за метода, както и за практикуващите терапевти, можете да посетите сайта на Трансформия – Българска асоциация за водено с музика въображение
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
