В океана, някои казват, че най-голяма е деветата вълна, някакъв природен ритъм. Деветата вълна е по-известна като картина на Иван Айвазовски, световноизвестен маринист от арменски произход. Изобразява море, след силна буря и хора, претърпели корабокрушение, опитващи да се спасят на отломки от мачта. Сърфистите чакат нея – най-голямата вълна. И както в океана, така и в живота вълните могат да ни пречистят, да ни издигнат, да ни придвижат или да ни удавят. Ако сме на прага на четвъртата, то е възможно още две години и половина да минат, докато цикълът премине/в случай, че има нещо общо с природата/.
Най-трудното днес, обаче не е размерът на вълните, а океанът от половинчата, фалшива и противоречива информация. Този океан ражда вълни, които и опитните сърфисти не могат да овладеят. Затова ми се иска да опитам да подкрепя ситуацията, до колкото ми е възможно.
Вече идва четвърти пик на пандемията и информацията свързана с душевното здраве на хората остава в страни от акцентите. През всичките три вълни до сега, когато се спомене, че някой се влошава или е починал, се говори само за придружаващи заболявания, но не и за психично и емоционално състояние. „Ето – казват – здрав, прав човек, без болести си отиде!“ – такъв род изказвания всяват единствено страх и паника и пропускат да споменат, че въпросният човек е бил в траур по това време, или е имал изключително стресова работа, или взаимоотношенията му са били токсични и т.н. В двадесет и първи век, все още не разбираме колко голямо е значението на емоциите и чувствата ни/съвсем материални, измерим, биохимични реакции в организма/. Тези биохимични реакции са като медикамент, който приемаме редовно. Ако всеки ден пиете аспирин или витамин С това променя състоянието ви, нали?! Ако всеки ден се ядосвате, страхувате, раздират ви вътрешни конфликти, обзема ви мъка – дали ви влияе на телесно ниво?! При повечето лекарства има период, в който се приемат и период в който е добре да се почива, за да има баланс и да не се натрупа прекалено много от дадено вещество. Дозата прави отровата. Това не ни хрумва, когато става дума за поведението и емоциите ни, толкова сме сраснати с тях, че не се замисляме да си почиваме от обичайните си мисловни нагласи. Здравето в широк смисъл е гъвкавост, способност за адаптация, което означава, че ни води ситуацията, а не фиксиран принцип или модел. Например, ако се храним, както са се хранили нашите баби и дядовци, живеейки в съвсем различно време, няма как това да е удачно.
Здравето има още едно име – цялост – в старославянски целя, изцелявам идва от корена цял, изцелявам означава правя цял. Ние се раздробяваме днес, отделяме се, а уж се стремим към повече разбирателство. Почти всичко се разпокъса – род, семейство, идентичност, информация, …
Болестите са нарушени връзки, разкъсана или деструктивна комуникация, която води до нацепване, накъсване. Дори в самото лечение сме накъсани – лекуваме парченце по парченце, а не гледаме цялата картина. Все още можем да сме едно, все още сме сапиенс, все още можем да си спомним.
Наблюдавам развитието на пандемията от самото начало, чрез контактите ми с хората, боравя с информация от първа ръка, когато се опитвам да достигна до извод. Разчитам на емпиричното комбинирано с аналитичното. И знаете ли какво забелязвам, хората, които страдат душевно, страдат и телесно – какво чудо, а! Открих топлата вода! Обаче в новините за това не се говори, казват – с или без придружаващи заболявания, но с или без придружаващи душевни страдания не казват. Състоянието му се влоши, а той спортуваше ежедневно, но… беше адски самотен. Хранеше се здравословно, но… бе в траур по близък човек. Без придружаващи заболявания,… депресията не я броим. Съвсем здрав човек, а се влоши за дни, но … бе пълен с вътрешни конфликти. Придружаващите/чудя се кого придружават вируса или човека/ заболявания са материализирани душевни страдания с известна доза история. И точно тези придружители, обаче са нежелани гости, гости, които ние не каним на масата си, а тъкмо обратното – гоним ги, колкото може по-далеч. И така се разкъсваме, а разкъсания човек е добра почва за болест – разделяй и владей. Едно и също е – на телесно и на душевно ниво.
Няма да се уморя да правя опити да споделям истината, която виждам с очите си всеки ден, истината, която изцелява, защото възстановява голямата картина. Другото име на изцелението е любов – приема, съшива различията, лепи счупените парчета със злато/като онова японско изкуство кинцуги – златно спояване/. Днес се нуждаем от душевно кинцуги, за да сме здрави!
В този смисъл, за да се справим със затруднението е необходимо, не да влагаме основната енергия в идеи как да избием бацилите/нямам нищо против ваксините и опитите на медицината да напредне в справянето с болестта, за да не ме разберете погрешно, всяко усилие в полза на здравето си струва/, а как да подобрим имунитета си. А имунитетът зависи в много голяма степен от психичното ни състояние. Профилактиката на съвременния човек има няколко стълба – хранене, дишане, движение, поведение/мисли, чувства, емоции/. Нуждаем се от мащабна държавна политика в световен план, насочена към подобряване на здравето, вместо към производство на медикаменти и закони, които разболяват повече. За съжаление, голяма част от управляващите са носители на частична, а понякога тежка психопатология. Но това не е апокалипсис, просто се нуждаем от самоорганизация. Няма приказка, в която мъдростта и доброто да не надвие злото/неосъзнатостта/. Казват, че една птичка пролет не прави. Убедих се в обратното, понякога е необходима една птичка, която е достатъчно упорита, ние имаме Васил Левски като пример.
Най-основния стълб на психичното здраве са взаимоотношенията – със себе си и със средата. Искрено ви призовавам да инвестирате енергията си в тези две посоки. Особено днес е важно да влагаме енергия и време в отношенията си, във връзките си, защото каквото и да се случи накрая на тази ситуация, любовта ще остане. А тя остава, когато има кой да я отрази или да си спомни.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
