Какво свързваме с понятието страх?
Kак възникват страховете? И къде?
Каква е ролята на страха?
С какво е полезен и кога ни вреди?
Успяваме ли да го овладеем или попадаме изцяло в капанът на опустошаващата му сила?
Какво е „страх”?
Страхът съчетава комплекс от негативни емоции, мисли и преживявания, придружаващи стресиращо събитие, като същевременно определя характера на реакцията на индивида и последващите промени в поведението му.
Страхът най-често се свързва с неизвестността. Появява се в ситуации, нови и непознати – моменти на неяснота, връхлитаща опасност – реална или илюзорна. Свързва се с най-разбираемо с „първият път”. Това е мигът непосредствено преди всеки преход между етапа на хомеостаза и етапа на трансформация, когато се налага да преживеем катарзис докато се адаптираме към настъпващата промяна в реалността. Чувството на страх бележи паралела, съпоставката при появата на две алтернативи – настоящото ( познато ) и бъдещото (ново, непознато);
Страхът като защитна реакция всъщност е формиращ и неизбежно присъстващ фактор в човешката еволюция. Човекът като индивид се сблъсква със страха още от най-ранно детство на около 6 месечна възраст.
Причините за възникване на страховете са различни и обикновено съответстват на периода на развитие на детето. Например на 1-2 г. основният страх е от раздяла и откъсване от майката, на 2-4г. се появява страх от тъмното, нощни страхове, на 5-6г. страх от връстници, учители, социална тревожност, свързана с приспособяване към различни условия, намиране на приятели. С нарастване изискванията на средата се променят и страховете, през които преминава индивида. Тяхното място и значимост за личността се определят от това как индивида преработва фрустрациите, как приема и реагира на различни ситуации, как ги преодолява. Именно с преодоляването човек постига растеж и се придвижва напред, създавайки необходимите умения, навици и трупайки ресурси за справяне с новите предизвикателства .
Задействането на определен страх е възможно да блокира развитието и да попречи на индивида да премине успешно към следващият етап. Или по-скоро той преминава, но без да е взел със себе си нужните инструменти, знания и механизми, необходими му да трансформира страха в сила. Възникналите блокажи се закрепват към подрастващата личност и на някакъв етап се проявяват. Като комплекси, като задръжки, като бариери, като спирачки, като агресия, като опозиционно поведение, като депресивност – най-общо като някаква дисфункционалност. Несправянето с препятствието-страх на един етап, независимо в каква насока- взаимоотношения, автономност или личностен растеж е просто отложен, ненаучен урок, към който ще се наложи да се върнем по-късно за да отработим.
Къде възниква страхът като чувство?
Както повечето емоции, страхът възниква в бадемовидното тяло ( амигдалата) която е част от лимбичната система. Тя отговаря за разпознаването, регулиране на емоциите, социалната адаптивност, социалната активност. Амигдалата е вътрешният диригент на емоционалната ни сдържаност, тя е отговорна за агресивните проявления, всяка тревожност, защитните механизми. Като базови емоции страхът и агресията са водещи проявления на индивида с оглед връзката им с жизненото му функциониране. Те са неразривно свързани с инстинктите, отговорни за защитата, физическото оцеляване, самосъхранението и себеутвърждаването. Първоначално в детството агресивността няма насоченост, тя е по-скоро израз на фрустрации. Тя дори е възможно да произтича от различни форми на страх. Малкото бебе реагира на страха, неудовлетвореността си с плач, ритане с крака, ръкомахане – тоест с агресивност. То не канализира гнева, агресията, а се стреми да я смъкне от себе си, да я отхвърли. Тогава, разбира се, липсва осъзнатост за нуждите, които стоят зад емоциите – бебето не разбира, но реакцията е единственият начин да бъде чуто, да му бъде обърнато внимание. Ако липсва реактивност неговото съществуване би било застрашено.
Страхът и агресията на един етап от развитието на човека се припокриват поради естеството на тяхната роля. Ролята им е да задвижат процесите, които способстват формирането на индивида, да подпомогнат изграждането му в една често враждебна и непозната среда. Среда, в която за да оцелееш е нужно да заявиш присъствието си, така както бебето плаче, за да бъде нахранено, повито, прегърнато. Плачът тук е едновременно израз на страх и агресия, но без тях то не би оцеляло.
Каква е ролята на страха?
Положителната страна на чувството е в няколко аспекта:
- Да пази, да съхранява физическото тяло, да защитава от посегателства, от реакциите на околните;
- Да ни помогне да се адаптираме към нова, непозната ситуация;
- Да ни предпази от грешки, от вреди, от неправилни избори;
- Да изгради устойчивост, стабилност;
- Да даде нужните механизми и ресурси за справяне с предизвикателствата на живота;
- Да ни помогне да укрепнем, да развием смелост, готовност за действие – и в тази връзка да ни направи активни;
Отрицателната се проявява по следния начин :
- Страховете ни ограничават, възпират и капсулират;
- Страхът става пречка по пътя към справянето с различни дейности ;
- Страховете ни правят предпазливи, мнителни и ни лишават от ресурсите ни ;
- Страхът се свързва с невъзможност, неспособност, неумение или липса;
- Страхът предизвиква физическа реакция, която подготвя за борба или бягство;
- Страхът, съчетан с тревожност и продължителност във времето създава почва за развитие на неврози, тревожни и панически разстройства;
По какъв начин ни влияе страха?
Две са основните реакции на страха – той може да активира или да ни парализира.
Сблъсъкът със страховете ни изправя пред перспективата да се заявим или да отстъпим. Той мобилизира съпротивителните ни сили, подготвя ни за действие или ни връща в изходна позиция.
Какви са основните страхове?
Съществуват обективни и ирационални страхове – Страхове, породени от реални заплахи и такива, за които липсват основания, но поради неизвестността крият рискове и поставят индивида в очакване. Съществуват толкова страхове, колкото са и изискванията на средата. Колкото са обстоятелствата, препятствията, появилите се ситуации, възможности и случвания. Има страхове идващи отвън, има и такива, които се събуждат в нас самите.
Страховете се появяват при изграждането на взаимоотношенията, създаването на доверие, интимност, близост. Всеки досег с околните създава условия за възникване на конфликти, опасения, и е натоварен с определени очаквания и претенции. Страховете в сферата на приятелските, родствени или интимни отношения са в дълбока връзка с личните ни преживявания и носят отпечатъка на нашето изграждане като личности – това е процес на създаване на връзка със самите нас, който впоследстие ще служи като база при свързването с другите.
Обективните страхове :
– Възникват при застрашаваща ситуация, обект или явление;
– Всякаква опасност, идваща отвън под всякаква форма;
– Необходимостта от промяна или вече възникнала такава, която изисква и различна реакция;
Ирационалните страхове са свързани основно с определена засилена тревожност, която няма обективни предпоставки, а по-скоро произтича от комплекс от фактори – личностна структура, преживян опит, травмиращи събития в детството, заучени дисфункционални модели на поведение и ниска емоционална интелигентност.
Необходима е способност да оценяваме своите и чуждите емоции, както и да ги владеем в такава степен, че да не им позволяваме да нарушават ритъма ни на живот, връзките ни с околните, нито да застрашават и разбалансират доброто ни физическо и психично функциониране. Причините не изключват и социалната среда и обкръжение, влияния и фамилна обремененост, както и наследственост по отношение на генерализирана тревожност и фрустрираща семейна картина.
Страховете могат да бъдат свързани с най-различни аспекти и обстоятелства от реалността, както и с възникващи вътрешни противоречия и борби. Има моменти в живота ни, в които от нас се изисква да се адаптираме бързо, да посрещнем трудности и загуби, да се разделим с комфорта на познатото, да бъдем устойчиви и да запазим самообладание в тежки ситуации – или другояче казано налага ни се да се преодолеем и да проявим решимост, когато ни се струва невъзможно. Тук стигаме до страха и „първия път”.
Какво означава това?
Животът ни сблъсква със ситуации, които се случват за първи път – изненадват, плашат и вадят от равновесие. Всеки „първи път” индикира рязка промяна, новост, непознато и известна неяснота.
Първият път ни изправя пред перспективата да се хвърлим на сляпо. Да влезем в тъмен тунел. Хвърля ни в пропаст, дълбока вода – бихме могли да използваме всяка метафора, която ни хрумне за да опишем онзи преход от комфорта към рязко възникналата промяна.
Какво е нужно за да се изправим срещу страховете?
Всеки страх е индикатор за пропуск в етапите ни на учене и развитие. Един пропуснат, отложен, неусвоен урок, който ще ни напомни за себе си. По тази причина страхът е сигнал, че трябва да направим крачка назад, да се върнем, да отработим и тогава да продължим. Важно е да разберем, че блокираният и заобиколен страх не е възможно да бъде пренебрегнат. Той ще ни спъва, ще ни ограничава и спира по пътя ни.
Механизмите за справяне със страховете са няколко :
- Осъзнатост, че нещата, които ни се случват често не са в нашия контрол;
- Яснота, че страховете са в пряка връзка с уязвимостта – тоест животът може във всеки един момент да ни изправи пред изпитание;
- Разбиране, че отбягването, отлагането, криенето са неработещи стратегии, когато трябва да се справим със страховете;
- Знание за отговорността пред самите нас във връзка с изборите, които правим;
- Приемане, че случващото се около нас кореспондира със субективните ни усещания за отхвърляне, изоставяне, неспособността за заявяване, непоемане на отговорност, липса на самостоятелност, неумение да преживяваме самотата, прекомерната привързаност към хора, вещи и др.
- Осъзнаване на факта, че промяната е неизбежен и съпътстващ живота ни фактор, а с нея и необходимостта да преодоляваме нови предизвикателства;
- Развиване на качествата, които биха могли да са ни от помощ в борба със страховете;
- Наблягане на ресурсите, които притежаваме, за сметка на онова, което ни липсва;
И най-вече повече вяра в собствените ни сили и способности.
Повече доверие в нас самите.
Вяра и доверие, че сме способни, че имаме необходимия капацитет да се справим.
Да искаме да премахнем страха, да го изтласкаме, да го избегнем е невъзможно. Илюзия е да мислим, че можем да живеем без страх.
Можем да противодействаме със смелост, вяра, смирение, познание и любов.
Единственият възможен сценарий в лицето на страха е преодоляването.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
