Гещалт терапия

Исторически корени на гещалттерапията

* Дефиниция

Гещалт е немска дума, означаваща „форма“ или „фигура“ и за това гещалттерапията често се нарича и „Морфологична терапия“.
Използва се за дефиниране на понятието за „цялостност“, тъй като означава форма, тоталност, цялост в смисъла на поредица от „форми“, които образуват сложно структурирано „цяло“.

Гещалтисткият подход е :

· Феноменологичен
Той се фокусира върху субективните възприятия на човека и неговата реалност.

· Екзистенциален
Основава се на „тук и сега“, като поставя фокуса върху отговорността на човека за неговата съдба.

· Преживелищен
Съсредоточава се върху „Какво?” и „Как?” човекът мисли, чувства и как действа, докато изгражда отношения със средата си.

· Диалогичен
Интересува се от създаване на автентичен диалог/„среща“ в терапевтичното взаимоотношение, гледайки на него един от фундаменталните терапевтични елементи.

Исторически корени на гещалттерапията (основни пунктове) –Цайтгайст:
Цайтгайст – това е общият културен, интелектуален, етнически, духовен или политически климат в страната, а дори и в конкретни групи, заедно с общата атмосфера, нрави, социокултурна посока и настроение, свързани с конкретната епоха.

· Какво влияние има Цайтгайстът върху основателите на гещалттерапията?

· Как Цайтгайстът влияе върху отговорите на въпросите, задавани от всеки психотерапевтичен подход:

– Какво е човекът ?
Човекът е „цяло“ в Полето.

– Как функционира човекът?
Чрез:
·         сетивата;
·         изборите;
·         съзнанието;
·         несвършената работа.

– Защо съществуваме?
·         Индивидуалност
·         Субективност
·         Придаване на смисъл

– Как трябва да се отнасяме един към друг?
С:
·         отговорност;
·         милост – креативност– спонтанност;
·         контакт;
·         диалог.

– Как се появява психичното разстройство?
Структура на неврозата

Влияния (Фриц и Лора Пърлс, Пол Гудман)

•         Макс Райнхард (невербална комуникация)
•         Якоб Л. Морено (психодрама, експресивни елементи в театъра, драмата, техники: ролеви игри, „стол на емпатията”, ударение върху спонтанността, творчеството и вдъхновението)
•         Саломон Фрийдлендър (Нулевата точка е моментът на диференциация на противоположности, тъй като всички съществуващи неща се определят от полярности; всичко съществуващо се определя от неговите две противоположности и разделенията, които правим, са просто илюзия:вътре ≠ вън, тяло ≠ психика, аз ≠ другите). Нулевата точка е състоянието на възможността за различие. Пърлс разглежда философията на Фрийдлендър като западния еквивалент на учението на Лао Дзъ.)
•         Гещалтпсихология: Голдщайн (хомеостаза, победител–победен, контакт и отдръпване, фигура и фон)
•         Психоанализа (Зигмунд Фройд, Карен Хорни (Пърлс), Фрида Фром-Рейхман (Лаура), Вилхем Райх,Ото Ранк (Травмата на раждането, повторно преживяване на „тук и сега“)
•         Гещалт: терминът „Гещалт” е създаден от виенския граф Кристиян фон Еренфелс (за него „Гещалт“ е физическо цяло, формирано чрез структурирането на перцептивното поле. Не анализът на подлежащите елементи е това, което прави възможно натрупването на познания. Допълнителните и по-фини анализи или дисекция на елементите не само не носи задълбочаване на познанията, а ги прави невъзможни. По-скоро съзнанието ни формира единици цялост, Гещалти.)
•         По-късно: Вертхаймер, Кофка, Кьолер, Курт Левин оформят Теорията за полето (ефект на Зайгарник: недовършените действия и ситуации се запомнят по-добре, отколкото завършените заради системата на вътрешно напрежение)
•         Холизъм (Ян Смит)
•         Диалог ( Мартин Бубер, Пол Тилих)
•         Феноменологичен подход (Едмънд Хусерл) Според него философията не трябва да изучава Вселената научно, а се занимава със самия човек отвътре, самото съзнание и неговата структура, как обектите се преживяват и как се представят в съзнанието.
•         Мартин Хейдегер, Сьорен Киркегор, Габриел Марсел, Мерло Понти, екзистенциалните философи (Аз-То, Аз–Ти, избори, свобода, тревожност, отговорност)
•         Източни философии, предимно даоизъм и дзен будизъм.

¨ Основни принципи

– Теория за полето (Курт Левин)
Понятието „поле“ – всички организми съществуват единствено в контекста на средата си и си влияят взаимно. Вследствие на това никой не може да бъде разбран независимо от неговото обкръжаващо поле.

– Феноменология
Феноменологията е дисциплината, която помага на хората да се дистанцират от обичайния си начин на мислене, така че да могат да открият разликата между това, което действително се възприема и чувства в настоящата ситуация, и какво е останка от миналото (Idhe, 1977).

Място в полето
Сетивен орган
Процес на контакт/отдръпване
Придаване на смисъл

– Диалог
Мартин Бубер :
Аз –Тои Аз–Ти

Изживяване на взаимоотношението
Хоризонтално взаимоотношение
Присъствие
Включване
Отдаденост на диалога

– Фигура и фон/Организмична саморегулация
Фигура и фон
Концепцията за фигурата и фона е принцип на гещалтпсихологията, който бързо се асимилира в гещалттерапията и днес е почти синоним на „Гещалт“. Принципът на фигурата–фона гласи, че всяко възприятие е организирано във фигура, която изпъква на фона. Същевременно това не са задължително свойства на стимулния обект, а по-скоро на психологическото поле.

Организмична саморегулация
Пърс е повлиян от понятието за цялото, докато работи с Голдщайн и други гещалтпсихолози. Пърлс смята, че човекът е цялостен организъм. Понятието за цялото е подето и от Ян Смит в холизма в книгата му Holism and Evolution („Холизъм и еволюция“). Книгата му се чете ентусиазирано от помощниците на Голдщайн. Смит смята организма за саморегулираща се цялост: „холистичният организъм съдържа своето минало и голяма част от бъдещето си в своето настояще…“, „тъй като метаболизмът и асимилацията са фундаменталните функции на всички органични цялости“. Тук откриваме и основната предпоставка, на която се гради гещалттерапията: холизма.

Никой организъм не притежава пълна автономия. Организмите имат нужда от среда за задоволяването на потребностите си. Винаги съществува взаимозависимост между организмите и средата им. Организмите са част от света, но те могат да преживяват света като част от себе си – нещо също толкова реално, колкото са и самите те. Хората създават собствен субективен свят и избират части от средата, която отговаря на техните интереси, а чрез перцептивните си граници и чрез социалните и невротичните си изтласквания те им реагират.

– Полярности/недовършена работа/„тук и сега“
Полярности
Организмичната саморегулация води до интегриране на частите една с друга в цяло, което ги обхваща. Полето често е диференцирано на полярности: части, които са противоположности, но се допълват или взаимно се обясняват. Положителните и отрицателните полюси на електрическото поле са прототипът на тази диференциация в теорията за полето. Понятието „полярности“ разглежда противоположностите като едно цяло, като ин и ян.

Недовършена работа
Приема се, че вътрешноприсъщ мотив за организма е да организира полето по начин, по който гещалтите достигат до завършек. Всеки непълен (незатворен) Гещалт представлява недовършена ситуация, която пречи на формирането на нов и жизнен Гещалт. Там, където не е постигнат завършек, се наблюдава интерференция със свободното функциониране. Вместо растеж, откриваме стагнация и регрес (фиксирани гещалти, мъртви точки или задънени улици).

„Тук и сега“
Квинтесенцията на всички процеси в гещалттерапията е фокусът върху „тук и сега“, тъй като той е имплицитен във феноменологичните ѝ основи. Миналото и бъдещето откриват непрекъснато своите механизми от настоящето и трябва да бъдат свързани, за да се появи смисъл. Центрираността върху настоящето не отрича значението на миналото или бъдещето – тя по-скоро приема, че тези аспекти на времето съществуват в настоящето като носталгия, съжаление, негодувание, фантазия, легендаи история или като очакване, планиране, репетиране, очакване, надежда, ужас и отчаяние (Perls, 1976). Реалността съществува в момента като ново преживяване. Ако ѝ се обърне внимание, тя може да води до личен растеж. Предпочитанието към миналото или бъдещето може да разруши настоящия контакт, а липсата на контакт с настоящето води до бягство в миналото или в бъдещето.

– Контакт и прекъсване на контакта

Според гещалттерапията има редица психологически механизми, които използваме, за да пренасяме несвършената работа от миналото в настоящето, лишавайки се по този начин от задоволяването на потребностите ни и по този начин се лишаваме от добър контакт с другите.
Тези механизми се наричат разстройства на границите или прекъсване на контакта, което участва като обездвижване в здравото функциониране на Аза, в границата на организма със средата.

В гещалттерапията приемаме тези механизми като актове на саморегулация, адаптация и оцеляване, а понякога дори и като трудна среда. Пърлс и колеги (Perls et al., 1951) се фокусират върху сливането, интроекцията, проекцията и ретрофлексията – основните начини за прекъсване на контакта. Гудман (Perls et al., 1951) споменава еготизма (самоизтъкването), а Полстърс (Polsters, 1973) добавя отклонението. Десенситизацията – макар че е спомената в труда на Пърл от 1969 г. (Perls, 1969) – е използвана като термин от Енрайт (Enright, 1970).
Пърлс (Perls, 1951), Полстърс (Polsters, 1973) и Мелник (Melnick, 1980) признават факта, че тези конкретни механизми могат да действат като здрави избори в служба на организма във взаимоотношението му със средата. Тези механизми са здрави и полезни, когато са автентично приети и временно използвани при определени обстоятелства и по избор, а не заради инерция. Според споменатите по-горе автори тези механизми са невротични, ако се използват от години и по неподходящ начин. Те са нездрави, когато участват в повишаването на съзнанието и когато пречат на здравата интеграция на нашите потребности и преживявания.

Аз , среда и съзнание – цикъл на възбудата и контакта (Zinker, 1976)

Препоръчвана литература за пръв „контакт“ с гещалттерапията

·         Beisser, A.R. (1970). The Paradoxical Theory of Change. In: Gestalt Therapy Now, eds. J.Fagan, & l.Shepard. New York: Science and Behavior Books, p.p. 77-80.
·         Clarkson, P. & MacKewn, J. (1993). Fritz Perls. London: Sage Publications.
·         Fagan, J., & Sheperd, L (eds). (1970). Gestalt Therapy Now. New York: Harper Colophon Books.
·         Ginger, S. (1995). Gestalt Therapy: The Art of Contact. Bruxelles : Marabout- EPG
·         Latner, J. (1973). The Gestalt Therapy Book. New York: The Julian Press.
·         Passons, William R. (1975). Gestalt approaches in counseling. Holt, Rinehart and Winston.
·         Perls, F. (1969). Gestalt Therapy Verbatim. Real People Press.
·         Perls, Hefferline & Goodman (1951). Gestalt Therapy: Excitement and Growth in the Human Personality. Souvenir Press.
·         Polster, E. & M. (1973). Gestalt Therapy Integrated. New York: Brunner/ Mazel
·         Spagnuolo, L. & Amendt- Lyon, N. (eds). (2003). Creative License. Wien: Springer
·         Wulf, R. (1998). The Historical Roots of Gestalt Therapy. The Gestalt Journal, 21, (1)
·         Zinker, J. (1977). Creative Process in Gestalt Therapy. New York:Vintage Books.