Най-често срещаните грешки при отглеждането на деца

Една от най-често срещаните грешки на родителите днес е неспособността им да бъдат твърди и последователни. Причината, поради която родителите не проявяват твърдост е страхът им, че ако продължат да настояват на своето, децата ще им се обидят или няма да ги обичат, както преди. Това е повече от очевидно в изключително болезнени ситуации, когато разглезеното дете получава това, което иска крещейки „мразя те”. Родителят изглежда ужасен, виновен и отстъпва. За съжаление подобна родителска отстъпчивост в дългосрочен план работи с обратен знак както за родителя, така и за самото детето. Нещо повече, тя не само не предотвратява неприятностите, а ги прави неизбежни. Ако родителят не прояви твърдост и последователност в отстояването на позициите си от рано, природата на детето го кара да го предизвиква все повече и да отстъпва до тогава, докато границите не бъдат наложени.

Откритото детско предизвикателство предизвиква в добронамерения и любящ родител постоянно негодувание, което постепенно ескалира и се превръща в гняв. Всичко това отключва една поредица от последователни порочни действия водеща към безизходност. И за да станат нещата още по-лоши, родителският гняв предизвиква в съзнанието на децата едно унищожително неуважение. Децата отлично усещат нашата безпомощност предизвикана от неспособността ни да овладеем положението.

Доброто разбиране на детската природа се състои в деликатното равновесие между любовта и контрола, постигнато чрез една разумна линия на последователни действия, която не накърнява самоуважението на детето, а е по-скоро източник на сигурност за незрялото дете.

Ролята ни на родители се състои не в пречупване волята на децата, а в оформянето й. Ето няколко обобщени принципа, които биха ни помогнали в тази нелека задача:

Определете ясни граници, преди да ги наложите. Този процес изисква предварително да установим разумни изисквания и ограничения. Детето трябва да е наясно кое поведение е недопустимо преди да бъде държано отговорно за това. Ако детето знае предварително правилата на играта, няма да изпитва чувство на несправедливост когато е наказано за своите грешки. Ако не сте установили предварително изискванията си не ги прилагайте.
Когато сте открито предизвикани, отговорете с твърда решителност. Веднъж разбрало какво се очаква от него, детето би трябвало да бъде държано отговорно постъпва ли съобразно установените изисквания. Напръв поглед изглежда лесно и логично, но колко от нас са имали поводи да се убедят,че повечето деца ще атакуват авторитета ни и ще оспорват правото ни да ги ръководим. Когато се стигне до подобен директен сблъсък, е извънредно важно родителят да се намеси решително и уверено. Нищо не е по-гибелно за майката или бащата от това родителите да се разколебаят по време на този сблъсък. Когато родителите постоянно губят тези битки стигайки до сълзи, крясъци или друг признак на безсилие и рухване, настъпват някои драматични промени в начина, по който децата им ги възприемат. Иронията е,че независимо, че децата атакуват нашия авторитет, ако се огънем за тях се превръщаме в безгръбначни мекотели, недостойни за тяхното уважение.
Правете разлика между откритото предизвикателство и детската безотговорност. Когато детето забрави да си оправи леглото или дрехите това не е преднамерено предизвикателство. Това е механизъм, чрез който един незрял разсъдък се предпазва от напрежението и грижите на възрастните. Проявете повече внимание и търпение с детето, като го учите да се справя по-добре. Ако въпреки търпеливите ви напътствия продължава да не се справя ще бъде уместно да установите точно определени последствия за него, например да бъде лишено от онова, с което е злоупотребило. Детската безотговорност е много различна от съзнателното неподчинение, поради което изисква повече търпение за нейното овладяване.
Успокоявайте и разяснявайте, след като сблъсъкът е преминал. След като конфликтът е отминал и родителят е демонстрирал умението си да ръководи и в случай, че това е разстроило детето, може би то ще поиска да бъде приласкано, успокоено. Направете го. Кажете му че го обичате и отново нежно и внимателно му обяснете защо е било наказано и как може да избегне това в бъдеще. Въпреки наглед противоречивостта на подобно поведение, подобен момент на близост ще изгражда любов, преданост, разбиране и семейно единство така желани от всички нас.
Не поставяйте непосилни изисквания. Трябва да сте напълно убедени, че детето ви е в състояние да изпълни онова, което изисквате от него. Невъзможните изисквания, ще предизвикат неразрешим конфликт, чувство за малоценност, от които трудно се излиза и ще препятстват детето да развие пълния си потенциал от възможности.
Нека винаги ви ръководи любовта. Взаимоотношения, изградени на основата на истинска любов, привързаност и зачитане са най-здрави и жизнеспособни, независимо от неизбежните родителски грешки и заблуди.