Чувстваш ли се изчерпан понякога? Правиш ли непрестанно компромиси? Усещаш ли, че си използван? Жертваш ли се за другите? Трудно ли ти е да кажеш “Не”? Виновен ли си пред себе си и останалите, когато не си дал максимума от себе си?
Не си свикнал да си задаваш въпроси?!…
Все някога идва времето, когато е нужно да го направиш.
Един от тях, който си струва да зададеш: Как даваш на света и хората около себе си? Не КАКВО, а КАК…
Даването е благородно действие. Кара те да се чувстваш добър. Някак по-извисен. По-щастлив… А и често са ни учили от малки на това. Родители, учители, близки цял живот ни втълпяват колко е важно да даваме. Нали така постъпват и всички духовни личности?
Замисляме ли се какви са мотивите ни, когато извършваме този свещен акт?
А даваме ли на себе си?
Даването се е превърнало в самоцел, която добавя стойност към образа, който си изграждаме пред останалите. Средство в подкрепа на егото. Начин да се покажем силни, в мигове на слабост. Очакване за благодарност, в отговор на усилията, които сме положили. В метод за привличане на внимание и любов. „Ето, аз ти давам грижа и внимание сега, после очаквам същото от теб.“ А само колко духовни и светли се чувстваме, давайки. Целият свят е готов да се поклони пред благородството на духа ни.
Дълбоко в себе си знаем, че не сме щастливи. Лъжем сами себе си.
Дали си подтикван от дълбоко вкоренени убеждения, ценности и нагласи или от криворазбрани определения за доброта, ако не усещаш в себе си безусловна любов когато се раздаваш на света, не го прави. Ако изпитваш вина, ако се чувстваш жертва, ощетен, онеправдан и съзнателно или несъзнателно очакваш да получиш ответни действие, отношение, благодарност, любов… Спри!
Нужно е да станеш готов преди да започнеш да даваш.
Как се става готов?
Даваш първо на себе си.
Трудно е, защото никой не те е учил на това. Трудно е, защото някой ти е казал, че давайки на себе си, се превръщаш в егоист, който не зачита останалите.
Истината е друга. За да бъдеш цялостен първо се научаваш да се грижиш сам за себе си. Започваш да обичаш себе си. После проглеждаш за истинската си същност – прекрасно и божествено творение на Вселената.
И тогава… Тогава идва мигът, в който си готов. Готов да раздаваш.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
