„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите”.
Екзюпери – „Малкият принц”.
Живея в двадесети и първи век. Век, в който съществува особен морален проблем изразяващ се в нарастващото безразличие на човека към страданието на другите хора. Все повече губим уникалността си и се превръщаме във вещи, чувстваме се безсилни, не се доверяваме на собствените си сили, не притежаваме съвест в хуманистичен смисъл. Историята е доказала, че ако човек за човека е враг настъпва разрушение, болка, тъга, загуба на смисъл в собственото съществуване.
Само от нас, хората, зависи дали ще оцелеем на тази Земя или ще потънем в океана на страданието, притиснати от създадените от самите нас унищожителни сили. В началото на Третото хилядолетие сме разпънати в сърцето си между доброто и злото, виждаме обединение, съпричастност, съчувствие, но едновременно с това нови, невиждани форми на насилие.
Аз съм от хората стремящи се към преодоляване на гнева, към любов и състрадание, към обуздаване на агресията и насилието, към траен мир между всички народи, към осмисляне на страданието и изграждане на единство в един разделен свят. Страхувам се, защото виждам, че все повече хора си завиждат и недолюбват другите, стремят си да си пречат взаимно. Резултатите се виждат – неразбиране, отчуждение, болка, страдание, несправедливост, насилие, смърт.
За да отворим сетивата си към чуждото нещастие е нужно да развиваме в себе си качества като самоотверженост,безкористност, състрадание, добронамереност, загриженост, признаване на ценността на другия, хуманизъм, съпричастност.
Светът е пълен със страдащи хора. Чувствителността ни към тях може да се прояви под формата на благотворителност изразяваща се в даряване на храна, облекло, лекарства, дарения за училища, домове с болни и стари хора. Но милосърдието не се изчерпва само с благотворителност, то се издига и много по-високо от нея. Милосърдният човек служи на хората по различни начини: прощава, утешава, насърчава. Милосърдието състраданието, загрижеността за другия се свързва с преодоляване на злото и утвърждаване на доброто. Там където се извършват добри дела, злото отстъпва, а където злото се проявява, там липсва хуманност и милосърдие. Човешкият опит показва, че отварянето на сетивата ни към човешкото нещастие ни прави по-силни, по-добри, по-щастливи и пълноценни личности. Да откриеш смисъла на живота си като помагаш на онеправданите е цел, към която всеки един от нас трябва да се стреми, защото любовта към хората ще ни предпази от социалните пороци – егоизъм, лицемерие, агресия, наркомания и др.
Убеденa съм, че състраданието е начин да намалиш мъката, която изпитва другият и увеличава радостта, защото една поговорка казва, че „споделената мъка е половин мъка, а споделената радост е двойна радост”. В тази споделимост се състои благородната справедливост на чувствата, когато те чрез състрадание увеличават доброто. В резултат на това болката в човешкото общество намалява, а радостта става повече. Милосърдието е качество чрез което се преодолява егоистичното отношение към света на човешкото страдание.За да бъдеш милосърден е нужна вяра, че другите са като теб и помощта оказана на тях, радостта, която можем да предизвикаме, е също наша.
Да отворим сетивата си за чуждата болка, защото природата ни е родила събратя, вдъхнала ни е взаимна любов и ни е направила способни да общуваме. По нейно разпореждане да навредиш е по-голямо нещастие, отколкото да пострадаш.Да бъдем добри е поведение, което съответства на нашата същност. Нека и за малките и за големите неща да отворим сърцето си, защото за нас сърцето е символ на най-вътрешния, най-чувствителния и най-важния за живота орган.
Всеки сам избира как да живее. Аз съм избралa да вървя по път изпълнен с хуманност, съпричастност, състрадание и любов към хората, защото вярвам, че това е пътят, който ще допринесе човечеството да живее в един съхранен и по-справедлив свят.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
