Да обичаш себе си!

Учили са ни да обичаме другите хора, но никой не ни е научил как да обичаме себе си. А истината е, че не можем да обичаме другите, ако не обичаме себе си. Как можеш да предадеш нещо на другите, ако ти сам не си го изпитал. Защото ако сме негативни или агресивни към себе си, такова ще е отношението ни и към останалите.
Тогава вероятно животът ни няма да е това, което бихме искали да бъде. Ще се чудим защо…защо точно на мен…с какво го заслужих… какво не разбирам, какво не върша правилно?
Но ще се сетим ли че това, което не разбираме и което ни създава пречки е единствено фактът, че не знаем как да обичаме себе си.
Казвали са ни, че всеки има нужда от любов и това е така, но са ни научили да търсим тази любов извън нас, от другите хора.

Така се е породило очакването другите да ни обичат… защото вярваме, че ако сме обичани, ще бъдем и щастливи. А всеки иска да бъде щастлив.
Но дори и другите да ни обичат, с времето осъзнаваме, че и това не ни е достатъчно. Вече не ни е достатъчно просто да ни обичат, а имаме нужда да ни обичат по точно определен начин, в противен случай не се чувстваме добре, не сме удовлетворени…
Така попадаме в капана на изискванията и претенциите към другите и започваме да искаме от тях. Искаме да ни отделят повече време, повече внимание, повече ласки…и още и още… Другите се опитват да задоволят тези наши желания….защото и те искат да бъде обичани , за да се чувстват щастливи, докато накрая не се уморят само да дават любов… Тогава или се отдръпват от нас, или попаднат в същия капан…капанът на изискванията и претенциите … и започват да искат , да искат… И това е един омагьосан кръг, от който няма излизане.
Мислите ли, че това ни прави щастливи? Определено, “НЕ”!
А точно това се случва, когато очакваме щастието ни да дойде отвън, някой друг да ни го даде. Истината е, че трябва да дойде от вътре, от нас самите. От обичта не към другите, а към себе си!
Сега си задайте въпроса- Аз обичам ли се? Важно е да знаете, че да се харесвате и да се обичате са две различни неща. Хората, обичащи себе си се приемат точно такива каквито са, с всичките си положителни и отрицателни качества. Те не се критикуват за грешките, които правят, а ги приемат като възможност да израстват. Защото знаят, че съвършенството е илюзия и, че само, когато осъзнаеш и приемеш действителността, тогава можеш и да я промениш /стига да поискаш/.
А защо всъщност не се обичаме, кое е това, което ни пречи?
Това обикновено е негативната самооценка, която имаме за себе си. А самооценката е оценката, която сами даваме на себе си. И тя обикновено се базира на ЧУЖДА ПРЕЦЕНКА, идваща още от най-ранното ни детство. Важно е да осъзнаете тези думи : ЧУЖДА преценка, защото това означава, че сме повярвали на другите…оставили сме на тях /а и може би все още го правим/ да ни поставят етикети, те да определят какви сме, като са ни казвали: „Той/тя е бавен……или неорганизиран…неспособен…глупав/а…не толкова добър в това и това… и още куп други неща.
Но замислете се: „Кой определя правилата в този живот? Трябва ли другите да са прави? Защо трябва да им вярвам? Какво всъщност искам аз? Кой искам да бъда и мога ли да го постигна?
Коренът на ниската самооценка, най-често е чувството за вина. А чувството за вина се ражда от едно друго чувство, а то е- СРАМ.
Да, правилно сте прочели, именно срамът е този, който е в основата на неодобрението на самия себе си. И той е заровен толкова дълбоко в нас, че ние дори не знаем за него. Истината е, че религиите са тези, които са поставили основите на тази вина, която дълбоко е вкоренена в хората, още от преди хиляди години. Това, което са искали да постигнат, а и до днес правят, е да манипулират масите, с цел пълен контрол над умовете им. Създадени са били норми и канони, които са били против човешката природа. Хората трудно са ги спазвали…така се е породило чувството за вина. Най естествените неща, са били обявени за грях. Дори са ни убедили, че ние изначално сме грешни и се налага да изкупваме този грях до края на живота си. Сексът е бил обявен за грях, смехът е бил обявен за нещо неприемливо, да си щастлив не е било добре, изхождайки от факта, че има много страдащи, Да искаш нещо за себе си и да мислиш за себе си, както и да изпитваш емоции е било недопустимо. На забавленията не се е гледало с добро око… Всъщност контролът е бил тотален. Така най-лесно се управляват масите- чрез чувство за вина. Истината е, че много от тези морални норми и канони са запазени и до днес и хората дори не подозират колко голямо влияние имат те върху мислите и поведението ни.
Може би сега си мислите: “Но аз не съм религиозен и не вярвам в такива неща” Всъщност няма значение дали вярвате или не, тези убеждения са ни предадени от околните по толкова неосезаем начин, че ние изобщо дори не осъзнаваме, че те вече са част от нашата представа за добро и зло, от ценностната ни система.
Сега може би се питате “Как мога да се избавя от всички тези външни влияния?” А отговорът е много прост: ” Като започнете да изграждате себе си наново, като започнете първо да наблюдавате, да осъзнавате и едва тогава ще сте готови да изградите личността, която Вие искате да сте, а не тази, която другите ви казват, че ТРЯБВА да бъдете. В противен случай никога няма да намерите щастието и няма да се избавите от негодуванието в себе си.