Повод за създаването на тази публикация стана възмутителното обаждане, което получих от моя позната-колежка психолог. Нека първо уточня:
Този текст не е черен ПР за моите колеги психолози и терапевти!
Напротив, с този текст искам да напомня на всички нас, от какво огромно значение е моралът в професията, която сме избрали.
Всичко започна така: моята позната ми се обади с искане да издам документ, удостоверяващ, че друга наша обща позната-колежка, която не съм виждала и чувала от 12г., е преминала стаж в терапевтичния център, където съм трудово ангажирана. Възмутена, категорично отказах! Отказах и на въпроса знам ли къде би могло това да се случи на друго място! Отговорът ми беше „Ще дойде, ще се обучава няколко седмици, ще помага, колкото е необходимо. След като изкара стажа, чак тогава ще й бъде издаден документ!”.
Тази кратка случка предизвика негодуванието ми, защото не е първата или втората подобна ситуация, в която попадам.
Подобно поведение наблюдавах и преди време в обучителните и терапевтични групи, където се обучавах за терапевт. Видях колеги, които се обучаваха на базисно и майсторско ниво, да си заплащат за пропуснатите часове работа в групата. Тоест, без наистина да са преминали процеса на обучение, те получават сертификатите си.
Това се случи неведнъж. Един-два пъти и аз си затворих очите, мислейки, че не ме интересува, не е моя работа, не бих се сравнявала с другите или че щом водещите така са преценили, може и да е възможно. На третия път вече реагирах и колкото и да се опитвах да го избегна, не можах… влязох в открит вербален конфликт с колежка, която ме предизвика с наглостта си. Очакванията ми бяха, че ще замълчи, ще наведе засрамена глава, както направиха повечето колеги от групата. Вместо това тя започна да повишава тон, да настоява, че правилно постъпва, когато си заплаща за часовете, по време на които е отсъствала и не е преминала през процеса на терапия. Държа се наистина безцеремонно!
Друга колежка от групата се оправда „Случва се на всеки човек да отсъства!”, а една от водещите се оправда „Всички колеги /т.е. водещи на групи/ го правят!”.
Скъпи колеги и клиенти, това не е така! А и не трябва!
Нека ви дам примери от моя опит! Вече близо 10 години организирам семинари и обучения с Диана Циркова /психолог и психотерапевт от Център за психо-социална подкрепа/ и такова нещо като купуване на сертификат не е имало! Напротив, винаги предупреждаваме предварително участниците в семинарите, че очакваме активно участие от тяхна страна и редовно присъствие.
Това лято участвах в организирането на Лятно училище „Психопатология на ранното детско развитие“, водено от колеги от Асоциация Българско психоаналитично пространство. Нямаше купуване и продаване на сертификати!
Когато организирах обучения за придобиване на нови знания и умения за професионално консултиране с Красимира Комнева от Център „МОСТ”, никога не е имало злоупотреби с издаването на сертификати!
Ние знаем, че на клиентите помагат автентичните знания и опит, не купените сертификати!
Винаги съм искала да вярвам, че всички мои колеги следват същия този принцип.
За съжаление, през моя над 11-годишен опит като психолог, срещнах доста нагли колеги – представят се за терапевти, а не са; със самочувствие представят себе си като аналитици, а не са!
Едно важно уточнение: Аз съм завършила ВСУ „Черноризец Храбър” преди 12г.
През 5-годишното ми обучение в този университет не видях колеги, които да си купуват дипломите, каквото е схващането за нашия университет. Напротив, видях колеги, които бяха мотивирани, редовно присъстваха на лекциите, интересуваха се, питаха, задаваха въпроси. С някои от тях започнахме да работим като доброволци, за да помагаме и в същото време придобивахме практически опит и умения. Имахме и стажове – в Психиатрия, във ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”, във Фондация „SOS-семейства в риск” и други неправителствени организации.
Всички колеги имаха желание да участват в стажовете, да участват в работата на колегите, да наблюдават, да разговарят с клиентите, да се научат. Бяхме активни! А малкото, които не бяха /двама-трима/ отпаднаха още в началото на обучението или завършиха със среден успех.
Погрешно е схващането, че в частните университети се продават дипломите.
Напротив, завършвайки частен университет, аз и моите колеги имахме възможността да ни преподават най-добрите преподаватели, тези, които преподават в СУ и НБУ. Аз и моите колеги черпихме от знанията и опита на най-добрите сред най-добрите. Аз и моите колеги бяхме упорити, отговорни, постоянни, съпричастни, енергични. В голяма степен повечето от тях останахме такива.
От написаното до тук искам да заключа, че не всички психолози и колеги са еднакви и не трябва да се правят генерални заключения!
В същото време, напомням, че наистина има нужда да бъде въведен закон за психотерапията. По-бързо! Има нужда да бъде осъществяван подбор на хората, които са допускани да се обучават за психолози и терапевти. Необходимо е да се осъществява контрол /как я мразя тази дума, но тук се налага да я ползвам/ относно издаването на документи, дипломи и сертификати за завършено образование или обучение.
На морала се гради доверието на нашите клиенти!
В края на този текст нека подчертая, че това, което в голяма степен отличава професията психолог от другите професии, е моралът! Когато клиентът ни е потърсил за консултация, доверил ни се е, идва в кабинета и си заплаща за услугата, той очаква от нас и вярва, че не сме си закупили дипломата за обучение и стажа, които сме упоменали в сайта си!
Защото не е етично да лъжем клиентите за нашия опит!
Защото не е морално да заблуждаваме!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
