Депресивното състояние се отличава с чувство на тъга, обезкуражаване, загуба на себеусещане и загуба на интерес към всекидневни дейности. Въпреки че симптомите на депресия могат да бъдат различни при хората, това разстройство причинява промени както в мислите, чувствата и поведението, така и в цялостното физическо разположение на организма. Депресивните тенденции може да са провокирани от най-различни фактори и стресиращи ситуации. В юношеските години например те не са рядкост, защото този период се характеризира с узряване и стресът, който го съпровожда; стремеж към независимост и чести конфликти с родителското тяло; влияние на сексуални хормони; раздяла с интимен партньор; развод в семейството; травмиращи събития като дългосрочно заболяване или смърт на близък човек или приятел. Тийнейджърите имат ниско самочувствие, никога не са доволни от постигнатите резултати, критикуват се прекалено много и не осъзнават положителните си качества и способности. Понякога в поведението им може да се наблюдават симптоми за наличие на депресивна тенденция като дистанциране от семейство и приятели; силно изразен бунт срещу авторитетите; криминални прояви; употреба на наркотични вещества и/или алкохол.
Депресията променя начина, по който хората възприемат себе си и живота си. Доста често подходът им към света се характеризира с очакване да се случат лоши неща. И те наистина се случват. За съжаление проблемът, който съпътства този процес, е притежаването на т.нар. „тунелно виждане“ (само в черно-бели нюанси). Хората не могат да осъзнаят (и да повярват най-вече), че проблемите, които изживяват, имат своето решение. Дълбоко вярват, че тежките житейски ситуации няма да се променят и че няма да изпитат отново щастие и душевен комфорт. Загубата на апетит, спадането на сексуалната активност, трудностите при взимане на позитивни решения и трудностите при концентрация, умората, раздразнението и епизодичната загуба на паметта са част от симптомите на депресията.
Жените страдат от депресия два пъти по-често от мъжете и състоянието се наблюдава във всички възрастови, расови, етнически и социално-икономически групи. Около три четвърти от хората, които са имали един епизод на депресия, изпитват поне още един до края на живота си.
Друг тип депресивно разстройство, освен тежката депресия, е дистимията, която е по-леката форма. Тя е хронична. Биполярната депресия пък се редува с депресивни и манийни епизоди.
Според Асоциацията на американските психиатри депресивното разтройство се определя като дълготраещо депресивно лошо настроение (най-малко две седмици), което е придружено от следните симптоми:
· липса на апетит
· загуба на тегло
· отслабване без диета
· безсъние или сънливост
· психомоторна възбуда или задръжка
· умора, слабост, чувство за малоценност или постоянно чувство за вина
· недостатъчна способност за мислене и концентрация и неспособност за взимане на решения
· натрапчиви мисли за смърт или постоянен страх от смъртта, дори и без основание за наличието му
· мисли или споменаване за самоубийство
· изготвяне на план или опит за самоубийство
Ако не се назначи лечение, тези симптоми могат да продължат с месеци или с години. Антидепресантите помагат в ситуация на ясно изразена депресия, като нормализират нивата на серотонина в мозъка. Транквилизаторите пък спадат към групата на успокоителните средства, като те могат да бъдат предписани единствено от психиатър. Психотерапията също може да помогне на страдащите от депресия да се справят с това състояние по безопасен начин.
САМОНАРАНЯВАНЕ
Самонараняването (автоагресията) е проява при депресивни състояния. То показва дълбока емоционална болка и безпомощност и е преди всичко стратегия за справяне. Често човекът, който го извършва, усеща себе си като емоционално изтръпнал и поради тази причина това поведение е всъщност крайният опит да се провокира каквото и да е усещане. Когато той не е успял да се справи с негативните емоции, се насаждат напрежение и тревожност. А колкото повече тези усещания се засилват, толкова повече се откъсва от себе си, като търси спасение. Самонараняването е импулс, който не се контролира и не може да бъде овладяно лесно. Хората, които практикуват това, са обикновено доста потайни и се опитват по всякакъв начин да прикрият извършените действия върху себе си. Автоагресията повишава адреналина. Липсват тревожността, болката и напрежението. Негативните мисли и чувства са забравени и се усеща единствено чувство за самоконтрол. Тялото отделя ендорфини, които „спомагат“ за чувството на еуфория. Но положителните емоции бързо остават на заден план и са заместени от негативните, които провокират загуба на контрол, самоомраза, срам, вина. Емоционалната травма, която човек преживява, може да бъде много по-трудно търпима, въпреки че самонараняването „тласка“ към липсата от действителната болка, която човек преживява. Поради тази причина то предлага само краткотрайно и моментно облекчаване. Автоагресията е зависимост, която съдържа потребност за бягство от себе си, от поведението си, от заобикалящата среда. Това поведение всъщност показва липса за справяне с напрежението и стреса и е хубаво човек да придобие полезни механизми, чрез които да ги преодолява безопасно. Рязането на вени например е проява на желание за самонараняване. То се асоциира със самоубийствени тенденции, но доста често може да се тълкува и като зов за помощ. Децата, които намират за непосилна задачата да споделят проблемите си с родителите, с други авторитетни личности или с приятелите си дори, започват да практикуват този метод, като средство за „комуникация“, наранявайки себе си. Едни от най-честите причини за автоагресията са липса на любов, разбирателство и доверие в семейството; загуба на близък човек или приятел; трудности със социализацията в училище; дългосрочно и/или сериозно заболяване.
Сигурна съм, че в момента има много, които, четейки това, припознават себе си в написаното. Затова бих искала да отправя следния мой съвет към всички, които поради една или друга причина се чувстват тъжни, самотни, неразбрани, депресирани или отчаяни от живота.
Най-напред ви съветвам да споделите за всичко, което ви тежи или тормози, на някой доверен ваш човек, който би могъл да ви разбере. Това е първата крачка, която трябва да направите, за да започнете да се възстановявате емоционално. Разберете, че всеки проблем има своето решение, стига да помислите трезво и креативно върху определената ситуация. Ако нямате такъв човек, ще бъде хубаво да посетите психолог, който да ви помогне и пред когото да „излеете“ всичко натрупано досега. Повярвайте ми, едно такова посещение ще ви бъде от полза! Да, може да няма мигновени резултати, но ще бъдете с една крачка напред към отказа си от самонараняването, защото ще имате започнати ресурси за разрешаването на проблема.
Водете си дневник, в който да записвате всичко, което ви е направило впечатление като случка/и през деня. Това също ще бъде един ваш „безпристрастен слушател“, към когото ще можете да се обръщате винаги, когато пожелаете. Аз самата съм си водила много дневници през годините и от личен опит мога да кажа, че писането ми е помагало да разбера повече себе си и ситуациите, които съм преживявала, а сега, години по-късно, се връщам с умиление към нещата, които са ме вълнували тогава.
Вглеждайте се в огледалото и си правете поне по 3 комплимента всеки ден. Пишете си в дневника, който водите, и по 3 неща, които са ви направили щастливи. Гледайте за дребните неща, които по принцип ние, хората, не забелязваме много-много, затънали в сивотата и баналността на ежедневието и скуката. Раздробете „голямата картина“ и я разглеждайте парче по парче. Забравете негативния поглед върху света и гледайте в посока „положителна промяна„. Изразявайте себе си! Дори и да не ви се говори, намерете начин да изразявате натрупаните емоции. Спортувайте! Спортът подобрява и повишава настроението и тонуса. Създава култура, която помага не само за благоприятното развитие на тялото ви, но и се научавате да притежавате ценни качества като амбиция, търпение, дисциплина и издръжливост. Забравете думите „всичко“, „всички“, „никога“, „винаги“. Аз съм прякото доказателство за това, че в моменти, в които съм си казвала (и съм вярвала!), че „по-зле от това няма накъде“ и че „никога няма да се промени еди-какво-си и винаги ситуацията ще бъде еди-каква-си“, животът ме е оборвал в обратното! Така че вярвайте в себе си и в позитивността на вашия живот!
Търсете нови запознанства, опитайте се да се развивате и да реализирате потенциала си в нещо. По този начин ще ви се повиши вътрешното усещане, че можете да се справите сами. В момент на емоционална слабост си повтаряйте: „Ако ме е страх от нови преживявания; ако взимам решения единствено в полза на другите и не отдавам значение на моите нужди и потребности; ако не търся креативни и позитивни решения на проблемите си; ако съм „останал/а“ в миналото и ме е страх от бъдещето – няма да успея!“
Бъдете оптимисти. Оптимисти са хората, които са привлекли и за щастие продължават да привличат късмета и успеха на своя страна. Те се сблъскват с предизвикателства и ги приемат като нещо продуктивно, от които няма да загубят, а ще спечелят, защото научават нещо полезно за себе си и за ситуацията, в която се намират. Гледайте филма “The Secret“ или прочетете книгата „Закони на привличането“ и ще разберете за какво точно говоря.
Хранете се здравословно (не казвам да НЕ се храните, а да се храните, приемайки всички полезни витамини и продукти). Ограничете мазните и тестени храни. По този начин ще се почувствате по-добре физически и психически, повярвайте ми!
Не позволявайте натрапването на негативни мисли в съзнанието ви, асоциирани със смърт или самоубийство. Разбира се, че в живота на всеки от нас има моменти, в които си мислим, че никога повече няма да се радваме на живота, но точно защото животът има край, трябва да оценяваме съществуването си! Няма „втори шанс“ за живот.
Прочетете следното: OPPORTUNITYISNOWHERE. Ако сте прочели Opportunity Is Now Here („Възможността е тук сега“), възприемате реалността по по-позитивен начин от тези, които са прочели Opportunity Is Nowhere („Възможността не съществува“). Начинът, по който интерпретирате събитията, които се случват в живота ви, определя мислите, емоциите и поведението ви. Запомнете следната връзка: грешни мисли водят до грешни емоции, а тези две неща накуп водят до грешното поведение.
За финал искам да добавя една мисъл, която много ми харесва и неслучайно е една от водещите в моя живот:
„Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин да изгориш няколко калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам, че трябва да останеш силен дори тогава, когато изглежда, че всичко върви на зле. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса.“
Audrey Hepburn
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
