В следващите редове, ще се опитам да обхвана макар и бегло идеята на Карл Юнг за депресията, такава каквато не я познаваме или поне от ъгъл, който е различен от конвенционалния. Не като болестно състояние, а като преход към едно ново Аз.

Как третират депресията класическите подходи?

Класическите подходи третират депресията, сякаш е нещо отделно от личността, сякаш е само симптом, който на всяка цена трябва да премахнем.

Според медицинският подход депресията представлява химичен дисбаланс в мозъка и затова използва фармакологията за лечение на този дисбаланс.

Когнитивно-поведенческата терапия гласи, че изкривените вярвания или мисли предизвикват отрицателни действия или чувства и затова тя работи за промяна на тези изкривени модели.

Депресията според Карл Юнг

Само, че истината според Юнг е малко по – различна. Психологическото страдание не е само химичен дисбаланс и негативни мисли. Да мислим по начин означава да станем жертва на погрешното схващане на разделението на ума / тялото. Ние сме цели същества. Всеки път, когато страдаме, това страдание се изразява на всяко ниво. Депресията засяга целия човек: духовно, физически, психически и физиологично. Признаците и симптомите на депресия ще се проявяват на всяко ниво и обхващат цялата личност. От Юнгианска гледна точка психологическото страдание е сигнал, че нещо в целия ни живот е извън равновесие. Депресията е вкоренена достатъчно дълбоко в самите нас, че обикновените опити на съзнателното его да „остане щастливо“ или „да поддържаме позитивна нагласа“ няма да са достатъчни. Нещо дълбоко и фундаментално трябва да се промени вътре в нас, ако искаме да се освободим. Когато кажем,че страдаме от депресия, ние наистина страдаме, но това страдание не идва от самата депресия, а от нещо вътре в нас,което се опитва да се изцели.

Много често това са болезнени точки от нашето минало, които сме подтиснали – интензивни емоции,като отчаяние,скръб,ярост,гняв, обида, ревност. Може да са травми от нашето детство дълбоко заровени и забравени, които се опитват да изплуват отново.

В други случай това са части от нашето автентично и истинско Аз, което се бунтува срещу нещо в живота ни в момента.Да речем поели сме в грешна посока или се опитваме да живеем против нашите собствени принципи.

В трети случаи така наречената от Юнг – наша сянка, се опитва да се интегрира в нашия живот. Сянката е тази част от нас, която отхвърляме и не желаем да приемем. Депресията идва тогава, за да ни подскаже за съществуването на сянката.

Депресията идва и за да открием,нов смисъл и значение в живота си. Когато сме в хватката на депресирано състояние, има нещо, което се опитва да изплува вътре в нас. Това е обнадеждаваща мисъл: че голяма част от депресията е свързана с стремеж от страна на нещо от живота ни да се появи и да бъдем живи.Да намерим онова, което за нас има лично значение, и е продукт на дълбоко индивидуално търсене.

Във всичките тези случаи депресията се е появила за да ни каже нещо. За да съумеем да чуем нейното послание, ние трябва да не отхвърляме страданието, а да го преживеем като нещо естествено в човешкия цикъл. Страданието има своето място в живота ни, също както щастието. Модерния човек не умее да страда, тои бяга и се крие от неговата собствена реалност – реалността на всички негативни емоции, които са точно толкова истински колкото и позитивните. Това са двете страни на една и съща монета, деня и нощта,зимата и лятото, живота и смъртта. Природата е циклична и ние като част от нея също.

Юнг казва: Когато тъмнината стане по-плътна, аз бих проникнал в самото й ядро и не бих отдъхнал, докато на фона на болката не се появи светлина за мен.

Депресията, според Юнг е процес на пробуждане и трансформация.

Процес, при които психиката ни се опитва да върне баланса между нашата съзнавана страна и тази,която е нашата вътрешна по-дълбока идентичност. Когато Егото или нашата съзнателна психика станат твърде едностранчиви, депресията дърпа конците за да върне баланса. Понякога болката от депресията е необходима, за да привлече вниманието ни, да ни обърне навътре и да ни мотивира да се променим.

Какво можем да направим за да разберем нейното послание?

Да се опитаме да проведем диалог със себе си, да съумеем да си зададем някои въпроси и честно да си отговорим.

Откъде идва депресия?
Защо идва?
С каква цел се случва?
Кой съм аз?
Какви нагласи или цели трябва да променя в живота си?
По какви начини сегашната ми идентичност или подход към живота противоречат на по-дълбоката ми природа / призвание?
Каква е ролята на (символичната смърт) депресията в живота ми в този момент?

Намирането на отговор на тези въпроси, никак не е лесна задача. Търсенето на отговорите им предполага смелост и умение да се вслушваме във вътрешния си глас, за да можем да отсеем автентичните си отговори от всички останали отговори натрапени ни от обществото. Няма как да не заболи и да не страдаме в този процес, но това е естествения път за да може да разтълкувате посланието и да се променим. Вслушването във нашите вътрешни преживявания, чувства, емоции, копнежи и мечти водят до изследването на един Непознат/Неосъзнат Аз. Бихме могли да мислим за депресията като отсъствие на психологическа енергия. Обаче „липсващата“ енергия не просто изчезва. Тя преминава в несъзнаваното, активира несъзнателно съдържание като фантазии, спомени и желания или копнежи. Но за да възстановят жизнеността на индивида, тези неосъзнати материали трябва да бъдат внесени в съзнанието и да станат част от нашето мислене, чувства и въображение.

Такъв процес може да доведе до истинско, дълбоко обновяване. Нашия стремеж да преодолеем депресията, всъщност ще ни отведе до път към един Неизследван Аз. Когато започнем в дълбочина да разучаваме нашата лична история, да се опитваме да докоснем нашите корени, тогава ние се приближаваме към един Нов Аз, който не сме познавали преди. Депресията носи послание именно от този Нов Аз, който очаква да бъде роден. Не се съпротивлявайте на този процес, макар и болезнен, той е пътя който трябва да извървим.