Детето ви е неконтролируемо

Психологическа работа с деца със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност

Майката: „…Отчаяна съм. Синът ми Ангел е на 6 години. Невъзможен е. Побърква всички ни…Не слуша, не изпълнява нищо. Когато се ядоса почва да крещи. Буйства, ако веднага не стане нещо, което иска… Започва да се тръшка по земята и да си скуби косата… Викам, заплашвам, моля му се, поставям условия, наказвам го, бия го и нищо не помага. Като се ядоса започва да крещи, да хвърли играчките си. Удря сестра си и хапе. Не знам какво да правя…Сменихме идин куп детски градини. Никъде не го искат…Баща му се досва и казва, че аз не го възпитавам. Бабите му не искат да го гледат, защото не слуша и прави много бели…”

Учителката: „…Прави каквото си поиска. Като се ядоса бие децата. Не иска да изпълнява поставените задачи, а ние все пак сме предучилищна група… Незнам какво ще го правт в І клас. Като разкажа на майка му какво е правил през деня, т започва да плаче…Вчера се качи на перилата на терасата, а вторият етаж си е доста високо място…Влиея лошо на останалите деца…Иначе е умен, но това непослушание и разглезеност… направо ужасно е…”

Бащата: „…Нищо му няма на Ангел. Момченце е, по-палаво е. Ама то за всичко са виновни майка му и баба му. Майка му го е разглезила и само слуша майка си. Тя, тъщата е детска учителка и повтаря, като папагал „има му нещо на това дете, трябва да се лекува”. Аз съм ги оставил да се оправят. В детската градина не ги слушам учителките, Те все се оплакват. Мързи ги да работят, не знам за какво си получават заплатите…”

Бабата: „…Баща им не се интересува от тях. Оставил е всичко, освен печеленето на парите на дъщеря ми. А тя се е изнервила и не може да се справя с Ангел. Като се оплачат от него и тя почва да плаче…Ще се поболее горката…Ангел, не знам какво ще го правят в училище…”

Има ги във всяко училище и почти във всеки клас. Те са един особен тип деца, които наричат “проблемни”, „невъзпитани” или „неконтролируеми“. Създават сериозни проблеми, тъй като не се подчиняват на правилата, трудно се поддават на дисциплина и са неконтролируеми и много импулсивни в поведението си. Често изпадат в гняв и ярост. Родители и учители са объркани и не знаят как да се справят с тях. Това са децата със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност /СДВХ/.

Синдромът на дефицит на внимаието с хиперактивност води до съществени изменения в детското развитие, поведение, емоционалност и начините на учене. Той има провления във всички сфери на детското функциониране – домашна и училищна среда, поведенчески модели и междуличнотни взаимоотношения.

По различни данни честотата на синдрома е между 2 и 10 % при децата в предучилищна и начална училищна възраст, като тенденциите сочат увеличаване през последните години. Заболяването се проявява много по-често при момчета и по-рядко при момичета. Характерно е засягане на основните свойства на вниманието /устойчивост, концентрация, разпределение и превключане/, импулсивно поведение и двигателна активност, което се дължи на нарушения на някои от функциите на централната нервна система.

Симптомите на СДХВ започват да се проявяват още в предучилищната възраст, някъде в периода около четвъртата година. Децата проявяват силно безпокойство, недисциплинираност, неустойчивост на вниманието, не са в състояние на изпълняват изискваното от тях Склонни са към агресивност, разрушително поведение, изблици на силен гняв и изключително силно упорство. Налице е изключително високо затруднение в общуването. Понякога могат да провят и автоагресия. Моторната им активност е повишена, не са способни продължително време да седят на едно място или да се занимават с някаква дейност. Те тичат, крещят, тропат с крак, удрят, хапят е не признават никакви авторитети.

В училище трудно изпълняват каквито и да е задачи, пререждат съучениците си, постоянно търсят внимание, като прекъсват другите деца или учителя. Силно импулсивни са и не могат да контролират емоциите си. Липсва им постоянство, трудно довършват започнатата дейност. Хаотични са. Самоконтролът им е силно понижен. Неспокойни и шумни са. При изпълнение на затрудняваща ги и неинтересна задача просто категорично отказват да продължат дейността. Но това става различно, когато те са избрали дейността, която желаят да извършват. Проявяват склонност към непремерен риск. Не могат да отлагат задоволяване на желаното. Това води до погрешното им възприемане като свръхразглезени. Невъздържани са и трудно спазват дистанция. Когато играят с други деца не могат да проявят толерантност, доста груби са в отношенията си, ако не се изпълнява желаното от тях веднага, а това води до изолираност от страна на връстниците им. Те имат нисък праг на фрустрации и силно развито чувство за справедливост.

С напредване на възрастта хиперактивността значително намалява, а при правилно възпитание може и да изчезне, но нарушенията във вниманието остават и в напреднала възраст. Неправилната работа с децата със СДВХ води до засилване на симптомите и дори до нарушение на познавателните функции.

Диагностицирането на СДВХ се извършва от квалифицирани лекари -невропсихиатри, невропедиатри, невролози и детски психиатри.

Навременното и правилно поставяне на диагнозата е от изключително значение за овладяване на заболяването. Много важно е да се уточни дали СДВХ е придружен и от други заболявания, които изискват лечение /проблеми със слуха, зрението, щитовидната жлеза, тревожни разстройства и др./

Най-честите нарушения, съпътстващи СДВХ са:

-Тревожни разстройства;

-Депресии;

-Комуникативни нарушения

-Обучителни трудности

– Дислексия – трудности в овладяването на писмената реч;

– Дисфазия- езикови нарушения;

-Диспраксия – моторни нарушения;

– Тикове;

– Поведенчески разстройства – свързани с агресивно поведение, антисоциално поведения, автоагресия и др. Проблеми със зависимости – компютърни игри, в по-късна възраст – наркотици и алкохол;

Не бива да се забравя, че някои психоафективни състояния, като малтретиране, развод на родителите, силна скръб и стрес могат да предизвикат симптоми, сходни с поведението на деца със СДВХ. В тези случаи се регистрира „реактивна хиперактивност”.

Родителите и учителите на хиперактивните деца по принцип се концентрират обикновено върху проблемното поведение на детето. Негативното отношение само засилва неконтролируемото поведение и поведенческите акцентуации.

Терапевтичната и корекционна работа трябва да премине през откриване на способностите на децата и позитивиране и стимулиране на силните им страни.

Ако детето със СДВХ е възпитавано, обучавано и обгрижвано правилно, то може да развие своя капацитет. Тези деца са много креативни, имат богато въображение, пълни са с енергия, спонтанност и ентусиазъм. Умеят да правят нещата по различен, оригинален начин. Имат изострено чувство за справедливост и когато са привързани към някого обичат да се грижат за него.

Най-голямото предизвикателство към учителите и семействата на деца със СДВХ е да успеят да използват и стимулират положителните качества на детето.

Терапевтичната дейност трябва да е позитивно стимулираща и комплексно насочена в когнитивен, емоционален, социален и двигателен аспект, като комбинация на медикаментозно лечение и психологическа интервенция.

Целта на психологическата работа е насочена към:

-Стабилизиране на семейната обстановка и позитивиране на междуличностните взаимоотношения на детето с близките му. Често в семейството, в което расте хиперактивно дете възникват много напрежение и конфликти. Отношението към детето трябва да бъде внимателно, спокойно и последователно. Всички членове на семейството трябва да са наясно какво се случва с детето и да бъдат единни и последователни в изисканията си. Отношението към детето изисква балансираност и трудност на поставяните задачи, съобразени с неговите възможности и темпо на работа. Всяка проява на насилие към детето води до засилване на негативните тенденции на СДВХ.

-Емпатично, подкрепящо и търпеливо отношение от страна на възрастните /в семейството и в училище/ и постоянство в работата за формирането у детето на навици на послушание, акуратност, способност да планира, самоорганизация и концентрция на вниманието.

-Обучителните занимания не трябва да са много продължителни. Те могат да бъдат прекъсвани за кратки двигателни дейности.

-Инструкциите за изпълнение на дейностите трябва да са една по една и с конкретен характер. Добър резултат дават задачите записани на листчета, като детето се стимулира след изпълнението на конкретната задача да постави на листчето някакъв предварително уточнен конкретен знак /слънчице, сърчице, кръгче с усмивка или др./. Цветните маркировки също имат добър ефект, например по определен предмет тетрадката да е зелена, по друг синя. В цвета на тетрадката да е подвързан и учебника. Това създава чувство на познатост и сигурност у детето.

-Приучаване на детето към уважение към другите, ефективно речево общуване и контрол на собствените емоции и постъпки. Това може да стане с точни, разбираеми, целенасочени, ясни, простички и последователни правила за поведение. Всяко добро поведение трябва да се поощрява и стимулира, а неприемливото да се санкционира с временни забрани на любими дейности/.

– С детето трябва да се говори спокойно, бавно и внимателно, като се обсъжда поведението му и чувствата, които то е предизвикало у другите. Полезни са и посещения на извънкласни форми хореография, плуване, тенис, изобразително изкуство.

-Работа в екип между родители, учители и специалистите /психолози, дефектолози, логопеди и др./ които работят с детето.

-Помагане на детето да разрешава проблемите, с които се сблъсква;

– Разиграване на определени ситуации и създаване на схеми за справянето с трудностите и конфликтните ситуации;

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ПРИ РАБОТА С ДЕЦА СЪС СДВХ:

-Наличие на постоянен ежедневен режим на детето;

-Еднакви изисквания от страна на възрастните;

-Създаване на подходяща работна среда, в която липсват силни дразнители и шум;

– Намаляване на работното натоварване, дейностите трябва да са по-кратки, на по-чести периоди;

– Наличие на точни, кратки, ясни и последователни инструкции;

– При работа да се използват тактилни контакти;

– Предварително договаряне на предстоящата дейност с детето и предоставяне на варианти, от които то да избере този, който му харесва най-много;

– Използване на гъвкава система от поощрения и санкции;

– Подчертаване на постиженията на детето, колкото и малки да са те;

-Използване на позитивни послания.

– Поощряване на всички дейности свързани с четене, писане, оцветяване, рисуване и др.

– По време на групови занимания детето да има само един партньор.

– Препоръчва се избягването на шумни и многолюдни места

– Преумората при работа води до повишаване на хиперактивността и нежеланото поведение.

Библиографска справка:

Альтхерр П., Берг Л., Вельфль А., Пассольт М. Гиперактивные дети. Коррекция психомоторного развития. — М: Издательский центр «Академия», 2004
Брязгунов И. П., Касатикова Е. В. Непоседливый ребёнок или все о гиперактивных детях. — М.: Издательство института Психотерапии, 2002
Брязгунов И. П., Касатикова Е. В. Дефицит внимания с гиперактивностью у детей. — М.: Медпрактика-М, 2002
Заваденко Н. Н. Как понять ребёнка: дети с гиперактивностью и дефицитом внимания. — Школа-Пресс, 2001
Монина Г. Б., Лютова-Робертс Е. К., Чутко Л. С. Гиперактивные дети. Психолого-педагогическая коррекция. — СПб.: Речь, 2007
Чутко Л. С., Пальчик А. Б., Кропотов Ю. Д. Синдром нарушения внимания с гиперактивностью у детей и подростков. — СПб.: Издательский дом СПбМАПО, 2004
Чутко Л. С. Синдром дефицита внимания с гиперактивностью и сопутствующие расстройства.- СПб.: Хока, 2007