Терминът хиперактивност се използва често в разговорите на родители, седящи в парковете, наблюдаващи играта на децата. Всяко дете тичащо между люлките, пързалките и катерушките може да чуе за себе си тази дума. Учителите, от своя страна, насочват вниманието на родителите, че детето им е хиперактивно когато то е по – импулсивно, любопитно – върти се в часовете и гледа назад своите съученици; не внимава в час (за което е много важно да се изяснят причините).
Хиперактивните деца трудно задържат вниманието си както при поставяне на задачи, така и при различни игри. Те лесно се разсейват от външни стимули, дори когато правят нещо интересно. Наблюдава се, че допускат грешки по невнимание. Възрастните имат усещането, че децата не чуват, когато им се говори, не следват инструкции и трудно се организират в игра и в училище. Трудно завършват започнатото – независимо дали са в къщи, в училище или в игровия процес.
В повечето случаи децата са импулсивни и често се намесват в разговорите на другите; обаждат се в час; понякога първо реагират с действия, а след това обмислят постъпките си.
Четейки написаното до тук – много родители биха казали „Моето дете е хиперактивно!”. Но, за да бъде диагностицирано дете с хиперкинетично разстройство – поведението му трябва да се характеризира с групи симптоми, проявяващи се в продължение на 12 месеца.
Всяко дете в различните етапи на своето развитие може да прояви някои от горе посочените поведения, но това не означава, че то е хиперактивно според критериите за тази диагноза.
Целта на този текст е родителите да обърнат внимание на разликата в разговорния термин „хиперактивно дете” от „хиперкинетично разстройство”. Често чувайки подобни думи (диагнози) от приятели в обкръжението си или от учители – родителите се ядосват на поведението на детето. Те го възприемат като порицание към тях – „не си се справил като родител”. И сякаш изключват за възрастта на детето си – което е любопитно; не е усвоило още правилата на групата/класа;или има външен дразнител (шум, друг възрастен), който привлича вниманието му. Много често децата са отглеждани от своите баби, което предполага по – свободно ежедневие, следвайки желанията на детето. Тръгвайки на детска градина или училище детето се сблъсква с изисквания, които са му чужди към този момент от неговото развитие.
Какво може да правят родителите, чиито деца показват поведение подобно на описаното до момента:
1. Не се карайте на своето дете, излизайки от училищния двор. Опитайте се да разберете причината за поведението му (кое го провокира да се върти; кое му пречи да чуе учителя). „Монетата има две страни” – когато детето бъде чуто от своите родители – то ще се почувства уважено.
2. Не го критикувайте – особено в момента, в който то чува как не се е справило. Вие още не знаете причината за това.
3. Не бъдете учител на детето си. Родителят, засегнат понякога от думите на учителя – с прибирането си вкъщи изисква от детето да извади учебниците и да научи материала, за който е бил порицан. Често обаче родителите нямат подход да обяснят задачите, което води до конфликти с детето. Той едва ли ще успее да разбере задачата по този начин.
4. Не задавайте въпрос след въпрос на детето. То още не е успяло да отговори на първият, а вече получава следващ! Давайте му малки твърдения, които са разбираеми за детето.
5. Изтъквайте винаги нещата, които детето прави добре. Похвалата води до вярата, че и следващият път ще успее. И най – важното – то ще се чувства оценено.
6. Не превръщайте времето за игра – в такова за учене. Децата имат нужда да играят. В своята неструктурирана игра те успяват по свой начин да отиграят емоциите, които са преминали през тях, но бързо са били потиснати от поредната задача (което всъщност прави децата раздразнителни!).
7. Не спирайте да насърчавате детето. Ако се замислите за думите, които използвате – първата (или единствената) дали е „Браво”?!
Всъщност може да използвате още: „страхотно е как….”, „харесва ми когато…..”, „отлична работа”, „много добре си се справил….”, „хубаво е когато…”, „направил си го сам/а – браво!”, „колко е хубаво!”, „това показва, че си пораснал/а” и т.н.
В процеса на своето развитие децата ще искат да отстояват себе си, своите възгледи и убеждения. Това понякога може да е в опозиция на възрастните – родители и учители. Но възрастните трябва да стимулират любопитството, самостоятелността и активността на децата.
Децата искат да се чувстват значими – превърнете ги в свои помощници. Станете техни партньори в игрите им, но не им показвайте как да играят, а ги следвайте. Нека те бъдат ваши учители в това, което им харесва. Давайте им задачи на малки фрагменти; задавайте им конкретни въпроси. Давайте им достатъчно време за изпълнението на задачите. И не забравяйте – хвалете ги!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
