Детето и въображаемият приятел

Какъв е той? Независимо дали е неодушевен предмет или е „невидим“, той задължително има човешки качества. Може да говори, да се движи, да има чувства и в зависимост от нуждите на детето да е много силен, да притежава фантастични способности или да е слаб, беззащитен и да има има нужда от закрила. В повечето случаи въображаемият приятел има име, може да бъде по-голям от детето или негов връстник. Реакциите на родителите Обикновено ако са по-чувствителни, започват да разпитват детето си за невидимото приятелче и не го отхвърлят веднага като измислица. По-прагматичните родители веднага казват: „Не говори глупости, не си измисляй, аз не виждам никого“.

Появата на въображаем приятел или „синдромът на Карлсон“ се случва между 4 и 7 години и това не е необичайно явление. Обикновено той изчезва между 7-та и 9-та година. Ако все още „съществува“ и след този период, е добре да потърсите помощ от специалист. Появата на невидим приятел е знак, че детето ви изпитва психичен дискомфорт и интуитивно се опитва да се справи само. То не разбира какво става с него, не може да ви каже и да потърси вашата помощ. Правилната реакция е: не отхвърляте, не отричайте „приятеля“ на детето си! Консултирайте се с психолог, за да разберете защо се случва това. Не подценявайте и не игнорирайте този период от живота на детето си. Консултацията при специалист ще ви насочи как да се държите с него и невидимото му другарче с вълшебни качества. Ще разберете защо се е появило в живота на детето и ще помогнете този приятел да си отиде по-бързо. Много често причината е емоционална липса.

Причини за появата на въображаем приятел.  Детето ви се чувства самотно, нещастно, неговото ежедневие е сиво и скучно. Да не ви заблуждава фактът, че е много енергично и контактно, това невинаги означава психически комфорт. Възможно е мъничето да скучае и да има нужда от положителни емоции, може би има братче или сестриче в семейството и на него не му се обръща внимание. Друга причина – ходи на детска градина, вижда се с много деца, но не е осъществило емоционален контакт с нито едно от тях и се чувства самотно, затова си измисля приятел и така канализира емоциите си. Вие си мислите, че общувате с детето си, но то вероятно има нужда от повече емоционална близост. По-чувствителните деца имат дефицит на емоционална подкрепа. Създайте повече разнообразие на мъничето, разказвайте приказки, гледайте заедно филми, обсъждайте героите, рисувайте и въображаемият приятел ще изчезне съвсем естествено. Емоционална липса може да има и когато детето не контактува с връстниците си или контактът му е затруднен, може да е по-стеснително, по-затворено. Помогнете му да общува с тях, насърчавайте го да играе с деца, общувайте повече с него, споделяйте си за различни неща. Въображаем приятел се появява и тогава когато детето се е преместило на ново място за живеене и въображаемият приятел му помага да се адаптира по-лесно в новата обстановка. Въображаем приятел може да се появи и когато детето е загубило личност, която е била значима за него и то има нужда да преживее тази загуба. Говорете с него за този човек, помогнете му да разбере защо той/тя е изчезнал от живота му, канализирайте емоцията от загубата. Децата имат нужда да знаят, че отново ще срещнат някога изчезналите хора от живота им, дори и след много дълго време, на някакво друго място. Така те преживяват загубата и се връщат към нормалния си начин на живот, психически се успокояват. Въображаемият приятел може да се появява и когато детето иска нещо, но не му е позволено или не може в момента да го получи. Тогава детето ви манипулира. Това е сигнал, че възпитавате на принципа: може да получиш всичко, което искаш, ако си хитър! Променете подхода си! Ако въображаемият приятел започне да чупи, краде, да се бие с другите деца, да наранява животни, изобщо – да създава всякакви пакости и детето не е виновно за нищо, вероятно изисквате твърде много от него. То се чувства потиснато, живее в стрес. Може би прекалявате с наказанията и забраните, с налагането на правила, или осъществявате прекалена опека върху него. Тогава то намира спасение при своя въображаем приятел. С него се чувства комфортно и изразява своята същност. Въображаемият приятел обира негативите, а детето е ангелче – примерно и добро. Възможно е въображаемият приятел да бъде потискан, да бъде бит, да се изисква от него много. Това означава, че детето е в ролята на родителя. Въображаемият приятел може да се появи и когато детето изпитва чувство на вина. Тогава той бива наказан, но се случва нещо фантастично с него и наказанието се разминава. Ако невидимият приятел се появява в ролята на защитник, вероятно детето има потисната агресия, която може да се прояви наяве, да ескалира съвсем необичайно. Тогава задължително трябва да се консултирате с психолог.

Трудно се възпитават деца. Да, те трябва да се научат на правила и ценности, но имат нужда и да бъдат непослушни, да правят пакости, да играят игри, в които губят и печелят. Каквито и да се причините, появата на въображаем приятел развива въображението. Не отхвърляйте тази поява рязко и категорично, така ще задълбочите проблема. Консултирайте се с психолог, за да разберете каква е причината за съществуването на „синдрома Карлсон“, за да знаете и как да се държите с въображаемия приятел на детето си и да коригирате поведението си.