Чрез езика детето се запознава със света около него. Това е един непознат свят, изпълнен с представи, свят на удоволствия и желания. За детето всичко е език, който има много важно значение. Това е така, защото то живее изцяло потопено в езика чрез слова, образи, вибрации, ритъм, мимика и жестове. Детето не знае и не разбира, че е дете. То осмисля и осъзнава кое е то сред лицата и звуците, които вижда и чува. Изглежда така, сякаш се отразява в тях. Веднъж чуто едно послание, остава в съзнанието му и детето може да мисли за него. Ето защо е важно да се говори на бебето още от самото раждане и да му се дава словесен израз на всичко онова, което го заобикаля или изпитва. Например, пронизващата болка в коремчето би могла да бъде преживяна много по-леко, ако плачещото бебе или малко дете бъде прегърнато и нежно му се каже какво се случва с него: „О, миличко, не се бой, просто коремчето те боли. Сега ще ти дам едно лекарство за него, ще го притиснем, ще го затоплим и то ще мине. Всичко ще бъде наред!“
Това, от което има най-вече нужда детето, е от символ, т.е. от слухови, звукови усещания, от езикови послания, който да му помогнат да даде име на онова, което изпитва. Чрез езика се осъществява среща между психиката на бебето и тази на възрастния. Какво ще е качеството и дълбочината на връзката между тях е в пряка зависимост от символите, които ги свързват. Ако не участва в близко общуване с възрастния, детето е поставено в невъзможност да се изрази и да бъде разбрано. Това е своеобразно насилие над него и то може да стане враждебно. По този начин детето се опитва да установи връзка и да се заяви в нея. Тази враждебност крие символичен характер, тя е едно послание, което е важно да бъде чуто. В езика трябва да се влага истина и да бъдем автентични в своите чувства, защото думите имат голяма сила, те могат да белязват.
Още в първият миг след раждането не е все едно какво ще възкликнат близките: „Е, какъв юнак, гласовит и с характер!“ или „Ето го и нашия малък разбойник!“ Такива думи могат да се окажат определящо важни и дори да провокират едно или друго поведение у детето, въпреки че то в първия момент няма да проумее смисъла им. Важното е, че са изречени и то е свързано с тях, а майка му в единия случай има повод за гордост, а в другия чува, че може би ще има трудности да отгледа и възпита почтен и добър човек. Именно това е залегнало като елемент в приказките, когато орисници чрез думите, които изричат над люлката на бебето, имат магическата сила да предопределят дарбите му, трудностите и успехите, през които ще премине.
Светът на децата е изпълнен с желания. За желанията може да се говори и по този начин да се постигне някакво въображаемо тяхно задоволяване. Именно в това се крие основната разлика между желания и потребности. Потребностите са тясно свързани с тялото и са нещо, което се повтаря почти по един и същи начин, те са близки до навика, докато желанието е нещо много по- духовно и винаги е нещо ново. Това е важно да се отбележи, защото е пагубно да се възпитава чрез задоволяване на всички желания. Веднъж задоволени, те се превръщат в потребности, които започват да налагат своите изисквания и то все по- интензивно и по-интензивно. Неслучайно Оскар Уайлд казва, че „единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш“, а след това то престава да е изкушение и загубва магията си. Възрастните, натоварени с отговорността за възпитанието, не винаги смятат за подходящо или нямат възможност да дадат онова, което детето желае. В такъв момент то трябва да се подтикне да говори подробно за това, да бъде изслушано внимателно, като го поощряваме и мотивираме. Дори и да не удовлетворим желанието, трябва да го уважим, да го оправдаем и да го облечем в думи. Чрез споделяне на желания, възрастните могат много качествено и емоционално да общуват с детето и по този начин чрез думите да му се разкрива и обяснява света.
Езикът е задължителен, когато искаме да помогнем на детето да приеме някаква значима загуба, болест, недъг, осиновяване, расова принадлежност или религиозни убеждения в семейството, които го карат да се чувства по- различно от другите деца. Много погрешно се смята, че в подобни случаи трябва и че дори ще е по-добре, ако им се спести истината и бъдат заблуждавани с неверни истории. Детето има способността да усеща и то интуитивно вече всичко знае, така че измислицата, премълчаното или неистината само ще подкопае доверието му във важните за него възрастни. Малкото дете е много откровено, често много повече от възрастните, и за него думите имат своето пълноценно значение, влага емоция в тях, а не изрича просто машинално нещо си. Ето защо има случаи, в които за детето е странно и нелогично защо трябва да каже на някакъв човек нещо, пък било то и само като израз на добро възпитание.
Творчеството също е език. То е много близко на децата, защото е език на чувства, най-вече на любов и на желания. Чрез творчеството детето общува, казва кое е то, къде е неговото място, кои са хората около него и в какви взаимоотношения е то с тях. Детето пресъздава в творчество само значими за него неща, които иска да сподели. За възрастните остава да го чуят и по този начин на свой ред да му кажат колко то е значимо за тях.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
