Децата изпитват радост и изглеждат щастливи, когато се докосват до изкуството. Без значение дали те го създават или го наблюдават, то всеки път им въздейства, увлича ги и най-общо подпомага тяхното развитие. Изкуството е уникално явление – територия човеческа. То е създадено от хора и е предназначено само за тях. Чрез разкриване на духовния свят на твореца, изкуството въздейства пряко на душата на всички онези, които имат досег с него. То предизвиква доброто, благородното и прекрасното, учи и възпитава.
По отношение на децата изкуството е от изключително значение. С негова помощ те черпят опит и преодоляват своите негативни чувства като страхове, агресивност и тревога. За възпитанието на децата, изкуството е важно не само като средство за себеизява или като еталон за красиво и хармонично. То също е и начин детето да открие, докосне и опознае света, в който живее, с неговото многообразие и истини, да овладее знания, с които да може по-добре да го разбере. Чрез изкуството детето се запознава с понятия като цвят, оттенък и форма, размер, мащаб и перспектива и др. В резултат на това познавателната дейност на децата се стимулира, става по-активна и бърза, усвояват се базови понятия и се развива образно мислене. Всичко това подпомага способностите за фантазиране, което е в основата на изкуството. Децата, които са започнали да творят от съвсем малки, показват по- големи възможности след това в училище при усвояване на нови знания.
Има много видове изкуство: живопис, скулптура, музика, танц, литература, кино, театър, архитектура и т.н. То ни заобикаля непрекъснато и по един или друг начин ни въздейства още от раждането. Още преди да проговори, детето чува песните, които му пее мама и се опитва да подражава като тананика нежни звуци. Следват приказките, с които по един магичен начин разбира за отношенията, хората, доброто и злото в света, който го заобикаля. Много скоро от зрител на изкуството, детето се превръща и в творец, защото на него са му близки всички форми на творческа изява. На определен етап от своето развитие, то с започва да рисува, да пее, да танцува и да играе роли, да съчинява истории и т.н. Ако бъде подкрепено, детето може да развие своята наклонност в талант. Само ако реално го има, разбира се.
Съществуват много теории и изследвания, които се опитват да дадат отговор на въпроса дали е възможно талантът да бъде създаден и след това развит. Някои от идеите са в подкрепа на това, че всички деца се раждат с големи заложби и само ако бъдат подкрепени по необходимия начин, те биха могли да се развият до степен на гениалност. Това обаче не е съвсем така и от подкрепата не всичко зависи, както и от наследствеността. Много родители имат желание да видят в своите деца вродени големи заложби, но това не винаги е възможно. Роденото в семейство на музиканти, художници, или артисти дете е много вероятно, но не задължително, да има изразен талант, интереси и стремежи да се развива точно по пътя на своите предци. Важно е да можем да разграничим онова, което е желано, и реалната ситуация, защото децата са малки хора, родени със своите уникални особености, които могат да са много по- различни от нашите. Когато твори, детето не се интересува от крайния резултат, а се отдава на удоволствието от процеса, при който разкрива и своеобразно споделя своите мисли и чувства. Този процес съдържа в себе си голяма психична енергия, за която няма правила и закони, а само несъзнавано, което се разкрива. Ето защо можем да кажем, че детето преживява процеса на творчество. Пресъздаденото може да е абстрактно, да няма логическа връзка, да е съвкупност от несъвместими детайли, да наподобява сънищата, които се случват, без да знаем защо. Поради тази причина не е нужно да бъде питано детето какво е нарисувало на своята картина. То може въобще да не е рисувало нещо конкретно, а само своите мисли, чувства и желания. А те често са тайна дори и за него, защото то няма достатъчно опит и разбиране, или защото са несъзнавани. Ако настояваме на въпроса „Какво си нарисувал този път?”, детето може да остане с впечатлението, че задължително трябва да има конкретно изображение на картината и това да сведе творчеството му до рисуване на еднотипни къщи, дървета и фигури, природа и др. Това би било своеобразно отдалечаване от творчеството и съответно от себеизразяването. Ако детето е нарисувало някой или нещо конкретно, то само ще ви разкаже за него. Вие бихте могли деликатно да споделите собствените си чувства от въздействието на неговата картина, без да оценявате крайния резултат. От това естествено ще се стигне до момент, в който и детето ще започне да споделя своите емоции. За творчеството са необходими материали, фантазия и вдъхновение, но и известни рамки, които са зададени от родителите. Както във всяка дейност, на детето трябва да му бъде показано, че има нужда да бъде проявено съобразяване с приетите правила и норми на дома. То може да иска да изрисува всички мебели или стени у дома, но ако това е неприемливо, деликатно може да бъде отклонено неговото желание, като му бъде предложена алтернатива: да рисува върху по- голям лист, който да бъде след това закачен на стената в неговата стая, или да излезете навън и с тебешири по асфалта да нарисува всичко, което желае, а бихте могли и от картон да направите къща, стените на която да бъдат изпъстрени с неговите рисунки. Възрастните трябва да имат пред вид, че децата виждат заобикалящия ги свят по съвсем различен начин. За да ги разберем и подкрепим, трябва да се опитаме да погледнем през техните очи. За всяко дете е огромна радост да покаже какво вижда и преживява и да може да го сподели със своите родители и учители. Съвместните творчески игри, споделените фантазии са изключително вдъхновяващи за детето и спомагат много за развитието на неговото въображение, мислене, памет и психика. Те ще променят не само взаимоотношенията ви с децата, като ги направят по-емоционални и осъзнати, но ще променят и вас. Онова, което е от най-голямо значение за това, детето да бъде поощрено в опитите си да твори, е да има свободата да се изяви, да може да избира как да го направи, да не се страхува да сгреши или да не успее. Страхът е най-големият враг на творчеството. Едно дете, което е обиждано или заплашвано, ще блокира всякакви стремежи към опознаване на света и себе си, ще се затвори и ще се опита да стане това, което искат от него, като забрави кое е то в действителност. Чрез обичта и приемането можем по най-добрия начин да подпомогнем детето да намери своето място, което предполага да попадне там, където ще му е най-интересно, където ще му е най-приятно и където ще може да прояви и усъвършенства своите заложби и способности.
Изкуството дава прекрасни възможности за изява на деца, които имат известни ограничения в своето развитие или такива със специфични потребности. Всепризнат е фактът, че за тях творческата изява успява не само да развива, но в известна степен и да коригира и компенсира проявите на състоянието им. Ето защо във всички програми за обучение и рехабилитация изкуството е силно застъпено. Всеки възрастен е бил преди това дете, но често се случва в един момент да забрави, че за децата всичко, което преживяват, е от огромно значение. Емоционалността им е ярка, силна и предопределя тяхното поведение. Има и един специфичен момент, характеризиращ възприятията на децата. За тях времето тече много бавно. Това е така, може би, защото спонтанността и трудното отлагане във времето е нещо много характерно за всяко дете. Завладяно от силна емоция, то трябва да има начин да я разтовари, а не да остане насаме с нея. Деца, които не са могли с помощта на творчеството да споделят с другите своите преживявания, в по- късна възраст проявяват различни емоционални проблеми, трудности в общуването и обвързването, както и несигурност в намирането на свои водещи интереси и форма на реализация. Ето защо най-добре е детето да се докосне до изкуството възможно най-рано, но и в някаква степен да е в близост до него през целия си живот. Дори и да не е призвание, изкуството винаги спомага за това да има хармония, баланс и красота в живота на човек.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
