Взаимната зависимост между хората съществува от раждането и продължава през целия живот. Тя може да е емоционална, интелектуална или духовна, в зависимост от различните взаимоотношения на всеки човек. Детето изпитва особено силна зависимост от родителите и това е разбираемо. Опасност крие възможността тази зависимост да се подкрепя и изразява в изнудване и заплахи. Защото, когато поддържаме зависимостта и се противопоставяме на самостоятелността на детето, макар и в много от случаите несъзнателно, даваме повод на детето да се чувства безпомощно, неспособно, а от това естествено се стига до емоции като недоволство, притеснение и гняв. Всички тези емоции имат силата да разрушат доверието на детето към неговите родители, както и собственото му доверие в себе си. От родителските съвети, напътствия и съответно възприетите от тях стереотипи, зависи до колко детето ще бъде успешно, спонтанно и справящо се в живота като възрастен.
Възпитанието върви заедно с приучването към самостоятелност. Чрез уважение и зачитане на желанията на децата би могло да им бъде позволено да изявят себе си. Много често, в стремежа си да поставят своята рамка и да реализират своята представа, възрастните възпират децата в техните начинания, назидават ги за несъществени неща и напълно безсмислено ги обсипват с непрестанни напътствия за това какво трябва, какво не трябва или как трябва, как не трябва да се прави. Това създава липса на свобода, която е толкова необходима на децата. За да насърчим самостоятелността, можем да започнем с няколко много важни стъпки, които са основополагащи в това отношение:
1. Даденото право на избор. Ако на детето се предложат няколко алтернативни възможности и му се даде правото да избере някоя от тях, то ще се ангажира много повече, ще цени и ще защитава своя избор, а и не на последно място, ще бъде уважено и зачетено и ще се чувства свободно да дава свои идеи или предложения.
2. Показаното уважение към усилието, което влага в своето занимание, създава самочувствие на детето, дава му сили да продължи и да се справи с работата си. Това е и начин то да се почувства разбрано, оценено и подкрепено, защото положените усилия са ключови и всичко опира до тях. От родителите и учителите зависи детето да разбере, че положените усилия са по-важни от постигнатите резултати. Често срещана грешка е да се акцентира главно на финалното постижение. Много по-мотивиращо е, ако бъде дадена поощрителна оценка по време на полаганите усилия, защото ако ги има тях, успехът неминуемо ще дойде.
3. По-малко, но по-точно зададените въпроси ще провокират в детето желание да разкаже, но само ако ви почувства истински съпричастни, а не нахлуващи в личното му пространство. Така то ще има усещането за свой собствен свят от хора и събития, който е важен за родителя, но е и уважаван и зачитан от него. Детето ще почувства, че му се дава възможност за избор дали да сподели нещо от този свят.
4. Децата се опитват да опознаят света, да го разгадаят и да разберат по какви правила и закони се случва живота. Ето защо те много често са извор на въпроси. Ако отговорите, които родителите дават на децата си, не са твърде обстоятелствени или твърде категорични, а съдържат възможност за размисъл и догадки, то тогава детето би могло да се стимулира и да се научи само да изгражда хипотези и да достига до истината, която го интересува.
5. В отношенията на родители и деца няма равнопоставеност и това е разбираемо и естествено. Родителят знае, детето – не, родителят може, детето – не, родителят е по-голям и по- силен, задава правилата, той може да награждава или наказва и още много причини обуславят тази разлика. Именно благодарение на нея се изгражда и развива способността за общуване с авторитети. Авторитет означава способност, власт, но и отговорност. Родителите могат да подпомагат децата си и да ги поощряват да общуват с авторитети, които са извън дома. Търсенето на отговори би могло да ги отведе при учител, лекар, съсед, продавач и т.н. За тази цел е необходимо да сме достатъчно уверени и силни, за да понесем признанието пред детето, че има и други начини и хора, които да му дадат важни за него неща. Това е от много голямо значение за юношите, за които основен авторитет стават връстниците и членовете на групата, към която принадлежат.
6. Ако има сигурен начин да подтикнете едно дете да опита нещо, то това е да му дадете кураж, да му покажете, че вярвате в неговите възможности, колкото и големи да са мечтите му. Детето не е убедено и дори в повечето случаи не знае какво може и какво не. Колкото повече е стимулирано и подкрепяно в своите търсения и желания, толкова ще е по-смело и по-уверено и ще опитва, няма да се отказва лесно, ще намира нови възможности. Най-лесно е да се даде готов отговор и решение, но много често децата се стремят да го намерят сами, опитват десетки пъти, докато се убедят в истината, а през това време имат нужда само от търпение, разбиране и уважение.
7. Изтъквайте силните страни, възможностите и талантите, а не слабостите на децата. Всяко дете има и едното, и другото, но е много важно кое от тях е в погледа на неговите родители и учители. За да развие своя потенциал, едно дете има нужда да усеща, че вярват в него. Доверието е в основата на всяка пълноценна връзка.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
