Детето и успехът, или какво му е нужно на едно дете, за да може да напише своя сценарий за успешен живот

Детето и успехът, или какво му е нужно на едно дете, за да може да напише своя сценарий за успешен живот

Какви изненади крие съдбата на всеки човек? Защо дадени личности са по-успешни от други? От какво би могло да се предопределя нещо толкова важно? Кои са факторите на успеха? Някои хора вярват, че успехът в живота зависи от стечението на обстоятелствата, от генетика, от това, кои са родителите ти, от близки и приятели, от късмет и т.н. Успешните хора всъщност знаят, че животът е резултат от вярвания, нагласи и поведение. Без значение каква е личната ви 6 представа за успешен живот, тези характеристики са определящи.

Много често, когато говорим за успеха на нашите деца, ние имаме пред вид темата за интелигентността. Някои родители и учители приемат като показател за степен на успешност това, как детето се е справило на тестовете или изпитванията. Не че бих искала да вляза в задочен спор с цялостната образователна система, но ще си позволя една малко по-различна гледна точка, а именно: успехът е форма на поведение и опира до много и различни качества на личността. Той не може да се измери само в заучен материал. Успехът може да се открие в отношението към другите хора, към личните отговорности и задължения, към интересите и свързаните с тях занимания. Успехът е в спорта, игрите и трайните, стойностни взаимоотношения. Той зависи от качества, свързани с характера, или иначе казано, от специфични умения, като постоянство, упоритост и настойчивост, добросъвестност, любознателност, жизнерадост и самоконтрол. За да бъдат истински готови за живот в 21-ви век, децата разбира се имат нужда от академично образование на високо ниво, но и от нещо повече. Има основни житейски умения, като възможности за екипна работа или умения за целеполагане, които биха могли да подпомогнат и да подсигурят бъдещия им успех. Това не са вродени качества, а се възпитават и развиват и колкото по-рано се започне, толкова по-добре, защото никога не е твърде рано.

Детето се ражда със стремеж към учене или по-точно казано към усвояване, към овладяване на средата, която го заобикаля, но за успех то трябва да бъде подготвено. Всеки родител желае най- доброто за детето си, надява се, че то ще стане един здрав, щастлив и удовлетворен възрастен, уверен в себе си и успешен във всичко, което избере да постигне в своя живот. Сигурно сте се замисляли и сте търсили отговор на въпроси като тези: „Как бихме могли да бъдем полезни и какво бихме могли да направим за това децата ни да станат успешни хора?“. Възможно е да имате притеснения за това, че децата ни растат и ще трябва да се реализират в свят на непрекъснати промени и неочаквани предизвикателства. Онова, което ще им бъде от особено голяма полза, е да ги насочвате с обич и добър пример. Това поведение, което децата виждат, дори несъзнавано, се запечатва като модел за подражание. Т.е, за да бъде уверено в себе си, детето трябва да е видяло това в родителите си. Трябва и да е имало спокойствието, сигурността и грижата, получени в семейство, в което има емоционална удовлетвореност и пълноценни, подкрепящи взаимоотношения.

Децата са отлични фантазьори и често потъват в мечти за това, какво ще постигнат, какви ще бъдат, с кого ще бъдат, какво ще имат и т.н. Те са изключително отворени към нови идеи, особено към такива, които могат да им помогнат да получат или да постигнат това, което желаят. Необходимо е да им бъдат поднесени естествено и забавно, под формата на поучителна история или игра. Това ще ги провокира и ще ги въвлича, защото по този начин децата възприемат успешните стратегии не като наложени отвън и чужди, а съвсем естествено – като техни собствени. Преживяванията от ранно детство оказват силно влияние. Всъщност психиката, особено при децата, е толкова чувствителна, че може да повлияе на всички процеси в организма, както и за развитието на личността като цяло. Вярвам никой не се съмнява в това, че здравословното състояние на детето, неговото бъдеще и успех като личност, е свързано с психическото му здраве. Ето защо, всеки, който работи с деца, има огромна отговорност за тяхното бъдеще. Това е така, защото детето твърде безкритично вярва и се доверява на авторитетите. Ако от тях то научи, че успехът е нещо, с което се раждаш, получаваш свисше, нещо, което не е за всеки, а е само за избрани, то ще приеме това за даденост и може да се откаже да избира, да решава, да търси и да намира онова, за което мечтае. Така по пътят му на развитие и превръщането му в зрял, възрастен човек, то ще е загубило своята вяра, ентусиазъм и спонтанност, и тъй като в природата няма празно пространство, на тяхно място естествено ще се появяват негативни мисли и идеи, както и страхове от трудности, неуспехи и провали. Може да стане и точно обратното. Ако децата бъдат окуражавани и уважавани да намират форми за реализация, ще израснат уверени в себе си, с идеята, че могат да постигнат всичко желано и с вътрешна сила, която да им помогне да преодолеят трудностите, които животът неминуемо поднася. Детето може да се научи от своите родители и учители, че няма невъзможни неща – има само такива, които изискват то да се опита да постигне, да положи усилия, а не да чака желаното да се появи само, и че ако даде от себе си, ще направи успехът истински свой.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather