Детето ми вече не иска да говори: колко сериозно е това?

Детето ми вече не иска да говори: колко сериозно е това?

Селективният мутизъм, или т.нар. избирателна немота, е нарушение, което не позволява на детето да говори за известно време.  Зад тази неспособност за общуване са скрити различни причини, като стрес, уплаха, страх от наказание и други, които дори и да не са свързани с нарушение на говорните функции се отразяват на комуникацията на детето.

Селективен мутизъм: какво е това?

Селективният мутизъм се проявява в определена ситуация, непозната среда или при среща с определени хора. Това разстройство може да се задейства поради промяна в навиците на детето, в училщна обстановка или други социални среди, смяна на местоживеенето, конфликти или раздяла в семейството,  изолация…  Според френския психоаналитик Саверио Томасела „този дисбаланс понякога продължава няколко дни и не винаги се отнася към сериозните говорни нарушения, защото децата понякога се нуждаят от много време, за да се адаптират към нова среда. Ситуацията става тревожна от момента, в който видим, че немотата е честа и повтаряща се”.

Източника на това нарушение понякога е очевиден: злополука, внезапна смърт или заболяване на любим човек…  В други ситуации е свързано с потиснато състояние при среща с определени хора, емоционална вреда или упражнено насилие,  което понякога касае не само говора, а и блокира издаването на звуци. Понякога причините не са толкова очевидни и са по-сложни за откриване. Зад избирателната немота може да стои родителски перфекционизъм, или родители, които създават определена рамка на общуване в семейството, както и психологически натиск от страна на учители, роднини или други възрастни, което предизвиква тревожност или депресия. Първите признаци за това психологическо разстройство могат да бъдат комуникиране предимно с жестове, като например кимане и поклащане на главата, или шепнене.  Друг фактор е когато детето не може да изрази чувствата си, било поради разрушена връзка в семейството, дълго отсъствие на единият или двамата родители, стресогенни събития в живота на детето. В други случаи това може да се дължи и на нарушения от аутистичния спектър, изоставане в развитието или специфични езикови проблеми.

За да се помогне на дете със селективен мутизъм освен говорна терапия могат да се приложат различни поведенчески стратегии. Становището на специалист ще позволи както диагностицирането на проблема, така и изхода за лечението посредством правилната терапия. Много добри резултати се постигат  с когнитивно-поведенческата терапия, работата на психолога за връзката дом – училище, родители и общество. Използвана практика в тази насока е разказването на приказка за лека нощ. Този ритуал не само че укрепва връзката родител – дете, но и помага значително за комуникацията на детето. Добре е  да се интерпретира, да се измислят истории, в които герои са членове на семейството, да се вложат различни творчески подходи, да се задават въпроси, свързани с историята, да се учат нови думи и пр. Интересен инструмент в психотерапията например е приказкотерапията и арт-терапията, използвани като средство за комуникация, които работят за по-лесното и бързо себеизразяване при детето.

Независимо в каква степен е проблема и как ще се подходи за изхода от немотата, важно е семейството да се постарае да организират всичко внимателно, терапия и забавления, и най-вече да запазят видимо спокойствие пред детето.  Детето не трябва да бъде принуждавано да говори, а НАСЪРЧАВАНО, и това е ключът към доброто му развитие.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather