Въображаемите приятели са често срещани образи през детството на много деца. Макар преди да се е считало, че децата, които говорят на празното пространство, твърдейки, че там има някой, е признак на социални проблеми или симптом, че не обръщате достатъчно внимание на детето си, това не е така.
Всъщност нещата стоят по съвсем друг начин. Децата между 3 и 6 години е нормално да си имат въображаем приятел и това не е притеснително. Изследвания показват, че тези деца са дори по креативни и по-социални. Те използват по-сложни структури на изречението, имат по-богат активен речник и се разбират по-добре с връстниците си.
Но защо това се случва? Често децата си измислят другарчета вместо да си играят с кукли на ужким, понякога защото им е скучно или са самотни. Понякога те са средство за преживяване на голям преход – преместване в друг град, нов дом, поява на братче или сестриче, развод. А може да са средство за практикуване и преживяване на нови умения в среда, която те контролират сами. Друга възможна причина е желанието на детето да бъде по интересно и различно.
Децата обикновено са наясно, че въображаемите им приятели не са реални. Напълно естествено, когато детето започне училище, въображаемият приятел изчезва, понякога се появява отново за кратко и пак отшумява.
Мит е да се смята, че децата измислят приятели, защото изпитват емоционална празнота. Всъщност за тях е много забавно винаги да има приятел до тях, приятел с когото да си играят и ако нямат такъв наблизо, те си измислят един. Хубавото на въображаемия приятел, е че той може да има всякаква форма, цвят и умения.
Не си мислете, че ако детето Ви има измислен приятел, това го прави по-малко социално или още казано интроверт. Напротив, децата с въображаеми приятели са по-уверени в общуването и по-лесно създават приятелства. Тези факти стават ясни и от изследване на проф. Марджъри Тейлър от университета в Орегон. Сама тя има дъщеря, която е имала въображаем приятел. В своето изследване тя доказва, че тези „приятелчета“ всъщност са модели на подражание, а не носят всички лоши черти на малчугана.
Не се плашете да играете заедно с Вашето дете и неговия измислен приятел. Отпуснете се и се насладете на времето прекарано с детето Ви и на факта, че то Ви допуска в неговия свят. Скоро след това, ще започнете да слушате и за историите с истиските му приятели.