Междуличностните отношения са заложени в основата на всеки от нас. Потребността и умението ни да общуваме и да се свързваме с другите са неизменна част и съпровождат различните етапи от живота ни. Участието на другия е неизбежно, животът ни до една или друга степен е обвързан с присъствието на другия. Човек просто е природно устроен да бъде социален. Когато появилите се или изградените отношения са пълноценни и удовлетворяващи, те се превръщат в източник на благополучие и житейска удовлетвореност, които рефлектират върху редица други аспекти от живота ни. Превръщат се в източник на щастие, отразяващо се върху нашето себеизграждане и идентификация, самооценка, себевъзприятие. Далеч не всички отношенчески връзки обаче могат да бъдат удовлетворяващи.
Партньорските отношения между съпрузи или в интимна двойка преминават и през неизбежните етапи на криза. Именно те са от решаващо значение, както за бъдещата цялост на двойката, така и за развитието и умението за справяне с бъдещи кризи. Раздялата е често определяна като най-неблагоприятният изход, най-фаталният и най-необратимият, а едновременно с това – много често разпространен, засягащ една огромна част от съвременното общество. Раздялата е нещо, което би могло да има негативно влияние и върху останалите сфери от нашия живот – здраве, работа и кариера, самочувствие и др.
А когато има и дете, то тогава раздялата изисква и най-вече заслужава отделяне на специално внимание, не само поради трудностите, пред които изправя родителите, които се разделят, но най-вече поради жизненоважното и основополагащото влияние на раздялата върху детето. Ефектът, който раздялата би могла да има върху него, е ключов за формирането на индивидуалност, механизми за справяне, убеждения, личностна идентификация и много други.
Важното в случая е не толкова раздялата или развода сами по себе си, а какво се случва в следствие на тях. По какъв начин двамата родители продължават да възпитават детето си, как се разпределят грижите за него? Равномерно ли се разпределят или единия родител бива подложен на отчуждаване? Как детето възприема случващото се наоколо, как му се представя и обяснява раздялата? Как то се чувства? Как се чувства и единият, и другият родител? Получават ли нужната подкрепа?
Ще посоча и изброя няколко характеристики, които биха могли да ни подскажат дали ние отчуждаваме детето си от другия родител:
- Даваме на детето правото на избор дали да се среща с другия родител, или не.
- Противопоставяме или отказваме да се кооперира между не-позволяващия друг родител до училищните и медицински документи и извънучилищни занятия.
- Единият родител обвинява другия за финансови проблеми, разделяне на семейството, промени в живота или имане на друг интимен партньор.
- Уреждаме забавления и други заетости във време, съвпадащо с посещенията при другия родител.
- Питаме на детето да избере единия родител спрямо другия или реагираме с натъжаване или нараняване на детето заради прекарано добро време с другия родител.
- Когато детето не може да даде съображения за яда си към единия родител или дава неясни причини, без никакви детайли.
- Употребяваме детето като „шпионин‘ за получаване на повече информация, която самия родител употребява или изисква от детето за личния живот на другия родител.
- Използваме детето като оръжие или инструмент за комуникация между двамата родители.
При Синдромът на родителско отчуждаване родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето, насочени към разрушаване на неговата (или нейната) връзка с другия родител, докато чувствата му станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Тази ситуация е директно свързана с конфликтния процес на отделяне (раздяла) или в случай, когато отделянето започне с мълчаливо съгласие и постепенно прерасне в конфликтни ситуации. Според редица изследвания в около 90% от случаите майката, която гледа детето, го програмира, а в останалите 10% бащата програмира срещу майката. Изведнъж и без видими основателни причини детето отказва да вижда единия родител. Най-често програмиращият родител действа така от страх да не загуби детето, поради неукротим гняв към другия родител, заради надпревара или чувство за съперничество и враждебност.
Ако забележим някои от изброените по-горе характеристики на отчуждаване на детето в следствие на раздяла, е добре да помислим преди всичко за нуждите и чувствата на детето. И да запомним, че детето е най-важно в тази ситуация! Семейното и брачно консултиране използва подход, при който семейството се разглежда в неговата цялост, динамика и автентичност, което спомага за пренасочване на фокуса от конфликтите между родителите към потребностите на детето. По този начин то получава необходимите и адекватни грижи за отглеждането му, както от единия, така и от другия си родител без значение в какви конфликти участват те.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
