През ранното детство липсват признаци за разбиране на смъртта, както и употребата на самата дума от децата. Но въпреки това в тази крехка възраст се срещат отделни съждения за смъртта. Това обаче са само редки изключения. Важно е да се отбележи, че за децата в ранна възраст смъртта е временно и обратимо явление, т.е. нещо като почивка или спане.
През 4-тата и 5-тата година детето вече установява отделни физически признаци на смъртта /например: мъртвият не може да се движи/, нейната необратимост и окончателност. Смъртта се свързва с изпитване на скръб от страна на близките на близките на починалия, но и самото явление и думата „смърт“ не предизвикват у децата в тази възраст съответната емоционална реакция. Може да се каже, че все още предствата за смъртта е чисто когнитивно образувание. Децата в този възрастов период могат да възприемат себе си като причина за смъртта на близки хора и са склонни да започнат да се самообвиняват. Препоръчително е за децата в тази възраст смъртта на близки хора да се разкрива конкретно, а не като нещо мистично, тайнствено и загадъчно. Трябва да се има предвид, че все още представата за смъртта е като „напускане“ и включва възможност за „връщане“ обратно.
Към края на предучилищната възраст /6-7 год./ се появява сравнително цялостната представа за смъртта. Освен необратимостта на смъртта децата осъзнават и конкретните причини за нея /старост, болест, инцидент, убийство/. Тук новият и много важен признак е присъствието на емоционална реакция. Забелязва се загриженост на детето за близките и особено за майката; проявява интерес към ритуалните действия, които съпътстват смъртта на близки хора. Нещото, което липсва все още е, че детето не отнася смъртта и към самото себе си. Не осъзнава нейната универсалност и всеобхватност.
По време на началните училищни години /8-9год./ децата навлизат по-дълбоко в причините са смъртта, особено биологичните и по този начин те разбират нейната универсалност и неизбежност. Осъзнават, че е валидна за всички живи същества. В тази възраст се констатира и засилен интерес при децата за онова, което следва смъртта, но все още липсва страх от нея за себе си. Дори и вече реален факт, смъртта се възприема като външна, чужда, която засяга другите хора /най-вече старите/, но не и тях самите.
Формално – логическото мислене на индивидите през пубертетната и юношеска възраст им помага да се изгради понятие за смъртта, съдържащо всички нейни аспекти – причинност, необратимост, неизбежност, универсалност.
Използната литература: „Деца и юноши в криза – опити и самоубийства”, Иван Димитров, Просвета, София
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
