Бракът и другите дълготрайни връзки типично преминават през няколко етапа: от вълнението на „медения месец“ с присъщия му идеализъм, към една по-реалистична фаза, когато проличават различията. След известно време, през което се чувстват сигурни във връзката – следователно, могат да вложат енергията си в професията и в полза на семейството, двойките често установяват, че взаимно „се преоткриват“, наслаждавайки се на увеличаващата се интимност, след като са направили прехода от „влюбването“ към „любовта“ един към друг. Възможно е, освен това, основните характеристики на връзката да изискват практически промени: формирането на двойки често налага отдалечаване от предишното семейство. Времето на прехода направо от родителския дом към домашните брачни отношения, може да е почти приключило, но все още да не е преодоляно усещането за променяща се идентичност – например от син, брат или съквартирант към съпруг и партньор. Преходът от партньори към родители изисква нова промяна на фокуса и преобразуване на енергията – от битието на двойка към поемане на родителска отговорност и грижи за децата. Израстването на децата често е време, когато родителите преразглеждат своите собствени взаимоотношения в светлината на проявяващата се младежка сексуалност. Това е сигнал, че децата скоро ще напуснат семейното гнездо. Пенсионирането може отново да събере хората, като ги накара да прекарват часове наред, докато преди денят им е преминал далеч един от друг – на работа или в преследване на отделни цели. Освен това, финансите може да намалеят, а домашните задължения може да се преорганизират. Много житейски промени са същевременно предизвикателство и към взаимоотношенията: миграция, наследство, фалит на бизнеса, сериозно заболяване, смърт или болест. Колкото по-откровени един към друг са участниците в двойката, толкова по-непосредствено е общуването им и толкова, по-способни са те да преодолеят промените в живота.
Бариери пред интимността: Понякога интимността идва от само себе си, понякога ни се изплъзва. Според изследователите съществуват някои общи причини за появата на признаци на дистанциране във взаимоотношенията:
– Липса на комуникация – За единия или за двамата партньори може да е трудно да изразят с думи как се чувстват и какво са преживели. Те може би се страхуват да не бъдат отблъснати или пък просто не са свикнали да говорят за чувствата си.
– Емоционални различия – Трудно е да се почувства сигурност в интимността, когато емоции от рода на гняв, обида или недоволство не намират отдушник. Липсата на доверие и усещането, че партньорът те подценява, също поставят бариери.
– Практически трудности – Финансовите затруднения, напрежението в работата, трудностите с децата или просто ангажираността също могат да бъдат пречка за близостта на двойката.
– Преживяванията в детството – За възрастният човек, наранен силно в детството си – чрез насилие или загуба и смърт,които не са били преодолени напълно, може да се окаже трудно да повярва на други хора. Неувереността в себе си и чувството за безполезност, които са се зародили в детството, могат да накърнят връзките и на вече зрелия човек.
– Пренебрежение – Според изследователя на брака Джон Готман, пренебрежението е много вредно за взаимоотношенията. Презрителните думи, тон, глас или израз на лицето, предизвикват комбинация от обида и нараняване, както вътрешно, така и емоционално. Готман открива, че съпругът, който е обект на редовно изразявано презрение от страна на партньора, е по-уязвим на чести настинки и грипове, проблеми с редица органи и системи, общи здравословни смущения.
Устойчиви характеристики на продължителния брак:
1. Способност за промяна и приспособяване към промяната. Бракът не спира да се развива и дори когато е изграден на здрави основи, се нуждае от постоянни грижи. Бракът, или която и да била дълготрайна връзка, включва положителни и негативни промени, компромиси и споделяне – на цели, любов или отговорност за децата. След десетилетия някои външни сили, като социалните промени, също могат да нарушат връзката. Например, в много от изследваните бракове, нарастващият стремеж на жените към образование и работа извън дома се е приемал като проблем, с който двойката е трябвало успешно да се справи.
2. Способността да се понесе онова, което не може да бъде променено. Някои страни от поведението на хората се възприемат добре в началото и в стремежа към по-продължителна връзка се изгражда съответно отношение към тях. „Ключът“ за оцеляване са приспособяването към различията, удоволствието от развоя на връзката, а не очакванията да успееш да промениш другия, не мечтаното съвършенство и дори не решаването на всички възникнали проблеми.
3. Очакване за трайност и постоянство – Заедно със способността за компромиси и реалистичния поглед, двойките с трайни отношения гледат на брака като на солидна институция. Те приемат, че през годините, „да даваш и да вземаш“ е променлива величина, но след време настъпва баланс. В определени моменти това може да изисква значителна доза вяра. Обичайно е за майката да усеща, че дава повече от себе си в сравнение със своя партньор през първите години, след раждането на детето. Но уравновесяването може да настъпи, когато детето влезе в училищна възраст или по-късно, когато някои майки решават да продължат образованието си или да посветят време на занимания, към които имат личен интерес.
4. Доверие – Това е най-здравото „лепило“, което прави двойката устойчива. За двойките, доверието си остава издръжливо на промените, гарантира им чувство за безопасност, сигурност и вярност и крепи основите на интимността.
5. Баланс на силата – Той изисква от двойката да обогати мистериозната смес от свобода и интимност. При изследвани бракове е установено, че взаимната зависимост на всеки от двамата се приема като устойчивост, но също и като нещо, което се променя с времето, в зависимост от това дали единият от партньорите в момента не се нуждае от повече грижи. Двойките изтъкват, че в същото време дълбоката привързаност може да помогне за оцеляването и извън рамките на връзката.
6. Удоволствие от близостта – Изглежда оттук започва щастливият брак. Всеки от партньорите в щастливите и продължителни връзки се радва на компанията на другия, двамата разговарят, спорят, изслушват се. Намират баланс между времето, прекарано заедно и поотделно. Макар често да споделят едни и същи ценности, невинаги са на едно и също мнение. Приспособяват се към различията помежду си, но в определени случаи различните предпочитания им помагат да продължат да поддържат интереса си един към друг.
7. Ценност на споделените преживявания – Когато от време на време обърнете поглед назад, може да откриете, че изпитвате радост по отношение на проблемите, които сте преодолели като двойка, и това укрепва връзката ви. Споделеният опит, който и двамата цените, разширява перспективите на вашия брак.
8. Късмет – Двойките смятат, че късметът също е изиграл определена роля за поддържането на отношенията им.
Оцеляване при промени – Главният аспект на устойчивостта на връзката е не колко добре се справяте, а по-скоро как – вие и партньорът ви, преодолявате различията помежду си и това, което ви поднася животът. Бракът наистина може да оцелее в трудни времена и много двойки го постигат. Едно проучване с участието на близо 600 двойки от Лонг Айлънд, Ню Йорк, чийто брак бил продължил 50 и повече години, сочи, че в един или друг момент всеки един от петима изследвани се е оплаквал, че бракът му се проваля, но голямото мнозинство сега смята брака си за щастлив. Макар неумолимостта на живота да не щади брака, ако партньорите са способни да се приспособят, да общуват помежду си и да се подкрепят взаимно, не е задължително той да се разпадне. Истината е, че трябва да знаем, как да преодоляваме кризите защото, дребните проблеми могат да провалят връзката. Големите понякога сякаш повече ни сближават, но друг път заплашват да ви разделят. По време на криза, поемете дълбоко дъх и в името на връзката си припомнете следното:
– Следете внимателно развитието на кризата.
– Запазете страховете си за момента, в който опасността наистина възникне, не им позволявайте да надделеят и да се промъкнат във взаимоотношенията ви.
– Бъдете реалисти, съберете информация, за да се подготвите да реагирате адекватно.
– Избягвайте самообвиненията.
– Вземете мерки да попречите на дребните проблеми да прерастнат в огромни.
– Не приписвайте вина на която и да е от страните.
Дори и в здравите връзки има моменти на възход и спад. Но ако двойката притежава по-голям опит да се справя със стресови обстоятелства, двамата виждат връзката си в по-добра светлина – това пък само по себе си, предизвиква спираловиден положителен ефект. Двойките с продължителни взаимоотношения са по-доволни от връзката си и могат по-добре да се справят с емоциите си. Това се дължи на следните фактори: първо – двамата умеят да преодоляват изострянето на конфликта чрез взаимната си привързаност, второ – конфликтите могат да се решават от само себе си или с времето да изчезнат и трето – двойката не изпитва нужда непременно да се стреми към решаване на всеки въпрос.
Приключване на връзката – Краят на една връзка може да бъде тъжен, да носи облекчение, да струва скъпо – когато общите финанси трябва да бъдат разпределени, или да доведе до пълно объркване. Има ли предопредителни знаци по пътя към развръзката? Враждебното поведение може, в крайна сметка, да разруши връзката, но добрите взаимоотношения могат и да устоят в някаква степен, без да пострадат. Д-р Джон Готман, прави опит да установи точно в каква степен е възможно това. Той наблюдава стотици двойки в продължение на много години – кара ги да определят конфликтните области, като отбелязва поредица от реакции, включително пулс, израз на лицето и жестове. Изследванията сочат, че двойките могат да понесат една доза враждебно поведение, на всеки пет дози положително, но като резултат балансът се нарушава и се появяват сериозни проблеми. В друго изследване той идентифицира четири типа негативно поведение, за които смята, че са особено разрушителни. Това са критичността, която води до пренебрежение, което, от своя страна, предизвиква отбранително поведение, което пък създава непреодолими прегради, или отдръпване. Други ранни знаци, които говорят, че връзката е застрашена, са:
– Самостоятелен живот с оттегляне от съвместна активност.
– Повтарящи се нерешени спорове.
– Чувството, че си незадоволен и нещастен.
– Прекалена ангажираност с интереси и дейност извън връзката, които карат единият партньор да се чувства пренебрегнат.
– Отсъствие на чувства.
– Странична любовна връзка.
Една връзка може да приключи по всевъзможни причини. Динамичните промени, изчерпването на любовта, всекидневните конфликти могат да породят недоволство. Раздялата може да бъде свързана с намиране на нов дом, както и с отдалечаване от някого, с когото си споделял много неща. Гняв, дори ярост, не са необичайни, както и вина, разкаяние, страх, несигурност и отхвърляне. Емоциите стигат връхната си точка и могат да се окажат трудно контролируеми. Понякога предизвикват безсъние, нежелание за професионална изява, търсене на спасение в алкохола и усещане, че си загубил всичко – от финансовата сигурност до стила на живот или ролята на родител. Консултантите препоръчват няколко стратегии за самопомощ, за да се справите и да преодолеете най-лошото:
– Подгответе се за емоционални изблици от всякакъв характер.
– Не отблъсквайте приятелството и подкрепата на семейството, а ако е необходимо осъществете и консултация със специалист.
– Забравете миналото и се опитайте да не търсите отмъщение и вина.
Как децата ще реагират на раздялата зависи от тяхната възраст и степента на враждебност на родителите. Раздялата може да бъде неочаквана и е вероятно те да страдат. Фантазиите, че родителите им отново ще се съберат, са често срещани, както и страховете, че другият родител също ще ги напусне. На децата често се налага да се справят и с други промени: ново училище, нови правила вкъщи, нови приятели на родителите. Проявата на разбиране към техните нужди е нещо много важно.
1. Помислете как да осигурите „спасително въже“ за детето или децата си – позволявайте им да прекарват известно време с други възрастни хора, на които имате доверие, съобщете в училище какво се случва и тн.
2. Осведомете се на каква подкрепа може да разчитате, ако тя е приемлива за вас – юридическа или парична помощ, временно настаняване и тн.
3. Не крийте от децата какво става в семейството – но не им давайте повече информация, отколкото могат да осъзнаят. Страхът от неизвестното може да бъде далеч по-вреден от истината за суровата действителност.
4. Избягвайте, доколкото е възможно, да подронвате репутацията на бившия си партньор и не изисквайте лоялност, която да гарантира изключването на другия родител. Изграждането на нова, макар и различна връзка с бившия ви партньор, съобразена с интересите на детето ви, ще му помогне да преодолее раздялата. Любовта може да е изчезнала, но уважението ще помогне на вас и на бившия ви партньор да вземете общи решения за бъдещето на децата, ще улесни гладкото общуване и грижливото отношение.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
