Невербално поведение – някои типични неща от езика на тялото
Има два вида хора на този свят.
Едните влизат и казват: ”ето ме”,
а другите влизат и казват: ”ето те и теб”.
Китайска мъдрост
Моментът, в които двама души се запознават носи огромен заряд от потенциална енергия. Първият миг, в който човек вижда друг човек е една холограма, която се запечатва в паметта на гледащия. Почти всеки елемент от характера на хората и тяхната личност личат от техния външен вид, поза, начин на движение, жестове, мимики.
Невербалните послания съставляват 80 % от първите впечатления за човека. Те са ясни знаци за вътрешното му състояние и за неизказаните му мисли и чувства.
Успоредно с речевото /вербалното/ си поведение, всеки човек реализира цяла система от неречеви /невербални/ средства. В редица случаи между двете системи има синхрон, но е възможно да се получат и разминавания или противоречия между тях.
Информацията, получавана по речевия канал, може да се допълва и да съпътства течащата по неречевия, но може и да се противопоставя и да затруднява възприемането на речевата.
Невербалното поведение на човека включва съвкупността от:
–невербални знаци (представляващи целенасоченото предаване на невербална информация)
–невербални сигнали (излъчващи информация независимо от желанието на човека или против него), в които се съчетават съзнателни и несъзнателни характеристики, а от друга страна са отчасти вродени и отчасти придобити в резултат на възпитанието и обучението, най-вече в ранното детство.
Част от невербалните знаци и сигнали са вродени, а други се придобиват чрез етнокултурните особености на средата, в която израства човек.
Установено, е че невербалната комуникация има няколко особености по отношение на връзката с езика:
-Тя е по-директна, по-обща, по-спонтанна;
-Няма точен езиков еквивалент;
-Има силно присъствие при някои социално психически механизми, като внушение, заразяване, подражание, убеждение;
-Понякога се предпочита пред речевата, поради очаквани неблагоприятни последствия от речевото въздействие;
-Налице е двупосочност във връзката й с речевата – тя я отрича или я подкрепя;
-Декодирането и реагирането на невербалните послания става много по-автоматично и сякаш безсъзнателно, отколкото осмислянето на вербалните реакции. Невербалната информация е много по-малко обект на съзнателна интерпретация и наблюдение и в резултат може много по-лесно да издава истинските чувства, нагласи и интереси на комуникиращия
-Невербалните съобщения са доста по-ефективни в предаване на информацията за нагласите и чувствата, отколкото езика. Част от знаците се унаследяват и поради тази причина има общочовешки еталони за тяхната презентация (преди всичко в сферата на изразяване на емоциите), а друга част са зависими от социокултурната среда и възпитанието, като сред тази група най-големи са различията при невербалните знаци, които имат езиков еквивалент.
Функциите на невербалната комуникация са изследвани най-сериозно от М. Аргайл, според когото те се реализират при:
–Управление на социалната ситуация – за синхронизиране на общуването, за проява на интерес или отегчение, за размяна на ролите на говорещ и слушател, за проява на разбиране и съгласие.
–Предаване на информация за личността на говорещия. Най-често това става по пътя на спонтанната невербална комуникация, но може и да се използва от добре подготвения комуникатор за създаване на определени положителни нагласи и настроения. Невербалната информация често много сполучливо замества речевото представяне и често е по-подходяща за създаване на позитивно първо впечатление и за поддържане на това впечатление впоследствие.
–Изразяването на емоционални състояния е най-широко проявяваната функция.
–Предаването на информация за нагласите, като се използват възможностите на гласа, интонацията, мимиките и други невербални средства.
–Контролът на канала се свързва с ограничеността на слуховия канал да приема и обработва звуковите въздействия и много по-големите възможности на зрителния канал за получаване на информация.
–Заместване на езика – най-често чрез жестовете и мимиките, когато се счита, че това въздействие ще бъде по-директно и въздействащо или когато речевото въздействие е социално неприемливо.
–Допълване или подкрепяне на езика, засилване на речевото въздействие с включването на невербални знаци – невербалното съобщение разкрива психическо състояние или емоция, които съпътстват речевото или подава сигнали за нещо друго.
–Изразява междуличностни взаимоотношения – разстоянието между говорещите често ни показва степента на близост и взаимното им привличане или неприязън..
Независимо от различните подходи и методи, които се използват за изучаване на невербалната комуникация в крайна сметка вниманието винаги се насочва към основните невербални знаци:
–телесен контакт;
–отстояние (в близост или на разстояние от групи хора или отделни лица);
–ориентация (на поглед, телесна позиция);
–поява (индивидуални качества – дрехи, физика, прическа;
–поза (характерна за отделни раси, социални групи, религии, профeсионални сдружения);
–движения на главата (например специфичното кимане с глава на българина);
–жест на ръцете, главата, тялото;
–поглед
–невербални елементи на говора.
А. Шефлен и С. Дункан предлагат една класификация, която е доста популярна:
–кинесика – комуникация чрез движения на тялото, включващи изразите на лицето, позата и положението на тялото, движенията на ръцете и краката;
–проксемика – комуникация чрез пространство, територия и дистанция;
–параезик – интонация и паралингвистични елементи;
–тактилна модалност – комуникация чрез допир;
–обонятелна модалност – комуникация чрез миризми;
–цивилизационна модалност – комуникация чрез дрехи, накити и козметични средства.
Други видове невербална комуникация се осъществява чрез цветове и звуци.
ДИСТАНЦИИ И ФАЗИ ПРИ НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА НЕВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ:
-Невербалната комуникация е културно определена. Културната предопределеност на типа невербални символи, с които си служи човек започва още от детството. Голяма част от тези сигнали и изражения имат и автоматизиран характер – предават се по генетичен път. Например, едно познато движение е потриването на върха на носа с показалец. Във Франция този жест би означавал „Внимание, тук има нещо нередно!“, ако се срещне в Италия, би бил знак за някаква опасност, направен в Англия, той ще означава повик за секретност. Тези вариации показват, че хората с еднаква национална и културна идентичност имат специфичен набор от неезикови средства и знаци за общуване, различни от тези на останалите народи.
-Невербалните съобщения могат да се конфронтират вербалните съобщения;
-Невербалните съобщения са до голяма степен несъзнателни /подсъзнателни/;
-Невербалните сигнали са важни за комуникационните отношения и нагласи.
Според специалисти, не повече от 15 % от хората са в състояние да контролират невербалния комуникационен процес, в който участват. Отпуснатите рамене, прегърбеността или набръчканото чело могат да сигнализират за отпадналост, апатия, липса на ентусиазъм. Телесните движения са по-близо до това, което става в подсъзнанието на човека и са реалните му чувства и мисли. Погледът, усмивката, ръкостискането са изключително съществени компоненти в невербалното делово общуване. Очите и погледа играят голяма роля в живота изобщо, а не само в бизнес комуникацията. По състоянието на погледа околните могат да преценят увереност и несигурност, откровеност и склонност към лавиране, неотстъпчивост и готовност за корекция в тактиката.
ЗНАЧЕНИЕ НА ЖЕСТОВЕТЕ
РЪКОСТИСКАНЕ
-Ръкуване само с пръсти („не се дръж така приятелски с мен”, недоверие, дистанция);
-Ръката ми е върху тази на партньора („аз доминирам в това взаимоотношение”);
-Обръщане на ръката на партньора / „искам да сме приятели, харесваш ми”, но и „мога ли да ти се доверя”);
-Уверено ръкостискане („чувствам се добре, спокоен съм, мога да съм с теб и без теб”, равнопоставеност).
ПОЗИ ПРИ СЯДАНЕ
-Кръстосани ходила („нямам доверие, ще крия чувствата си, малко ме е страх”);
-Крак върху странична облегалка на кресло („не ме е грижа, не ме интересува, разсеян съм”);
-Кръстосани крака, а ръцете на тила („вярвам в себе си, аз съм по-добре от вас”);
-Тялото леко приведено напред („склонен съм да те приемам като равен, а ти готов ли си за същото”);
-Лактите са отпуснати на облегалките, краката надолу („имам достатъчно грижи, за да се вълнувам сега от твоите”).
НАЧИН НА СТОЕНЕ
-Ръце на хълбоците („уверен съм, кажи бързо, за да ти кажа после аз”);
-Ръце скръстени пред гърдите („не съм сигурен, че ти вярвам, не пристъпвай напред”);
-Ръце, отпуснати зад гърба („аз отговарям тук!”);
-Ръце, отпуснати до тялото („спокоен съм, вярвам в себе си”);
-Глава, подпряна с ръка („досадно ми е, не внимавам”);
-Пръстите образуват купол пред тялото („заинтересован съм от това, което чувам);
-тялото е леко приведено, ръцете са на масата („слушам внимателно, интересуваш ме, готов съм да помогна”).
КАКВО ОЗНАЧАВАТ ТЕЗИ ЖЕСТОВЕ?
-Потриване с ръце („възбуден съм”);
-Почукване по масата („досадно ми е, нямам търпение4);
-Допири по лицето („съмнявам се, мисля за нещо”);
-Почесване по главата („неудобно ми е, притеснен съм”);
-Скръстени лакти („противопоставям се на всичко, което чувам”);
-Напълно закриване на очи („губя търпение”);
-Закриване на уста с ръка („едва се въздържам да не говоря”)
Речник
Невербално поведение на човека – включва съвкупността от невербални знаци (представляващи целенасоченото предаване на невербална информация) и невербални сигнали (излъчващи информация независимо от желанието на човека или против него); Социално и биологично обусловен способ за организация на усвоените от индивида невербални средства за общуване, преобразувани в индивидуална, конкретно-чувствена форма на действия и постъпки.
Елементи на невербалното поведение – всички движения на тялото, интонацията, ритмичните, височинните характеристика на гласа, неговата времева и пространствена организация.
Невербална комуникация – реализира се посредством знаци и сигнали с неречев характер.
Кинесика – комуникация чрез движения на тялото, включващи изразите на лицето, позата и положението на тялото, движенията на ръцете и краката.
Проксемика – комуникация чрез пространство, територия и дистанция
Тактилна модалност – комуникация чрез допир
Обонятелна модалност – комуникация чрез миризми
Цивилизационна модалност – комуникация чрез дрехи, накити и козметични средства.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
