Ирационални убеждения, генериращи и поддържащи невротични разстройства (неврози)
Основни принципи в рационално– емотивната поведенческа терапия на Албърт Елис
Албърт Елис е едно от големите имена в американската психология. След кратка практика като психоаналитик той създава своя собствена терапевтична школа, където започва да прилага рационално емотивната поведенческа терапия. В същността си тя е вид когнитивна терапия, тъй като приема разбирането, че интерпретацията на събитията е това, което предизвиква негативни емоции , а по-късно дисфункционално поведение.
Основните принципи в създадената от Албърт Елис рационално- емотивната поведенческа терапия са:
* Индивидът е отговорен за своите емоции и поведение.
* Вредните емоции и дисфункционално поведение са продукт на ирационалното мислене.
* По-реалистичното разбиране на нещата може да бъде научено и с достатъчна практика може да се превърне в част от мисленето и поведението на индивида.
* Развитието на по-реалистично разбиране за нещата и събитията предизвиква по-дълбоко себеприемане и по-голямо задоволство от случващото се в живота на индивида.
Според Албърт Елис, основният проблем на голяма част от пациентите се състои в това, че те вярват в идеи, които не отговарят на истината и в същото време имат прекалено високо мнение за себе си. Комбинацията от тези две характерни особености, които се поддържат една друга, води до невротично „вкопчване“ в собствените представи и въображаеми убеждения от една страна, а от друга е налице стремеж на всяка цена да се поддържа изкуствен имидж пред света и пред себе си. При това положение неминуемо настъпва момент, в който действителността се разминава с техните нереални идеи и представи, а това ги кара да се чувстват дълбоко и трайно неудовлетворени.
Албърт Елис е описал 12 ирационални убеждения, които, според него, причиняват и поддържат наличието на неврози и неудовлетвореност у хората ( американски клинични изследвания доказват, че тези убеждения наистина стоят в основата на повечето невротични разстройства).
А ето и самите ирационални убеждения:
1. Крайно необходимо е да бъда обичан от значимите за мен хора за почти всичко, което правя.
2. Определени действия са отвратителни, порочни и всеки, който ги извършва трябва да бъде сурово наказан.
3. Когато нещата не стават така, както аз искам, смятам, че е ужасно.
4. Нещастието винаги идва отвън и се предизвиква от хората и събитията.
5. Ако нещо е опасно или може да бъде опасно ,застрашаващо, трябва да съм потиснат и безкрайно обзет от него.
6. По-лесно е да избегна, отколкото да посрещна трудностите в живота и да поема своята отговорност.
7. Абсолютно задължително имам нужда от някого или нещо друго, което е по-силно или по-велико от мен , на което да разчитам.
8. Трябва да бъда максимално компетентен, интелигентен и да успявам във всичко.
9. Щом нещо веднъж е повлияло на живота ми, то следва това нещо да ми влияе винаги.
10. Трябва да имам гарантиран и пълен контрол върху нещата от живота.
11. Щастието е възможно да се постигне по инерция и чрез бездействие.
12. Аз нямам никакъв контрол върху емоциите си и не мога да направя нищо, когато се почувствам разстроен от нещо.
Като контрапункт на тези ирационални идеи Албърт Елис предлага рационално емотивната поведенческа терапия, чрез която се цели когнитивна , а след това и поведенческа промяна.
Тази теза е в съзвучие с разбирането в когнитивната парадигма, че събитията сами по себе си не са проблемни или застрашаващи. Такива ги прави нашата интерпретация. Това става само тогава, когато дадено събитие се оцени като опасно или стресиращо, което провокира вредни емоции, а след тях идва и дисфункционалното поведение.
Въз основа на това разбиране при рационално емотивната поведенческа терапия се усвояват знания, техники и умения за коригиране на ирационалните мисловни модели и неефективното поведение. По този начин се помага на пациентите да престанат да вярват в митовете за себе си и за действителността и да се опитат да ги заменят с по-добро приемане на реалността.
Този вид сугестивни упражнения се използват много широко в терапията на зависими от алкохола. Показват им се начини за смяна на мисловната схема, която веднъж утвърдена, води до промяна и на поведението. Как да се превърне „не мога да не пия“ в “мога да не пия“. Всеизвестна истина е, че зависимите от алкохола имат “болни“ емоции, искат да получат всичко бързо, лесно и веднага. Обикновено това е свързано с търсенето на алкохол, сдобиването му и консумацията. Зависимият човет има проблем с отлагането на гратификацията и незадоволяването на неговите искания „тук и сега“ води до фрустрация и гняв, понякога се преражда в словесна и физическа агресия.
На терапията се показват примери как да се замени една деструктивна мисъл, свързана с пиенето, с друга – конструктивна мисъл, която да отложи този момент с посягането към алкохол, докато отмине алкохолния глад. Разбира се нищо не става веднага и лесно. Всяко новонаучено нещо изисква от „ученика“ да го прилага толкова пъти, колкото е необходимо, за да се превърне в “негово“ поведение, да го владее и да го използва в ежедневния си живот.
По извадки от книгата Дълбинно оздравяване на емоциите, издателство Зелена сова, Краков, 2011
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
