Нашата психика е оголена повърхност и ако позволим всичко прииждащо да я връхлита, тя бавно и незабележимо ще се руши, а ние ще бъдем изправени пред резултатите:
– Рязка избухливост без значима причина
– Неспособност за овладяване на агресията
– Паник атаки
– Липса на концентрация
– Апатия
– Усещания за безсмислие и безнадеждност
– И тревожност – много тревожност! Неоснователна, безпочвена, неконтролируема!
Това са само малка част от възможните последици.
Как се изгражда защита срещу емоционалните предизвикателства на средата? Под емоционални нападки можем да разбираме всякакъв тип поведение, което е активирало в нас напрежение. Това може да бъде форма на агресия – физическа или вербална, злонамерено подмятане или неразбиране от страна на близки, но може да бъде и пасивно или безизразно пренебрежително отношение. Трудностите в ежедневието, заливащите ни задачи, с които едва успяваме да се справим и нуждата от почивка, която така и не идва – всичко това са фактори, често независещи от нас, но изкарващи ни трайно от баланс, ако не бъдат овладяни.
Специално подчертавам фразата „независещи от нас“, защото в нея е и самият ключ за справяне. Приемането е един прост процес, който едновременно се оказва твърде сложен. Да приемем реалността такава, каквато е, да отсеем онова, което не е в нашата власт от случващото се и просто да го оставим да премине – без вътрешни протести, ако нямаме възможността да ги направим външни и да осъществим промяна. Без да влагаме своята ценна психическа енергия в безкрайни обмисляния, гняв към ситуации и действия на хора, за които не носим отговорност.
Ако се чувстваме като тяхна жертва, нека не заживяваме със самосъзнанието на жертвата, а да приемем, че просто сме изиграли тази роля и сме извлекли поуките и опита от въплъщението в нея. Тя ни е била нужна в определен момент, за да станем такива, каквито сме, а сега можем да и се усмихнем и да продължим!
Ако противоположно – се чувстваме виновни за нещо сторено, вероятно сме допуснали да сме насилник или пасивен агресор в собствените си представи – чрез отстояването си в определени ситуации или отказа на поискана помощ. Вината е много силно чувство, на което само хората сме способни. Тя е както наказанието на човешкия вид, така и дарът, който му позволява да преодолее себе си.
Приемането на вината е тежък процес. Може да бъде осъществен чрез разглеждането на причините за нея като вид защита на нашите граници. Неизброими са поводите, провокиращи вина у съзнателната личност:
– Някой иска от нас да му отделим от своето време, когато то не ни достига, за да се справим със собствените си ангажименти
– Приятел ни се обажда, търсейки помощ и за да не му откажем, трябва да нарушим собствените си планове
– Подминаваме някой, който е очаквал от нас разговор, защото сме твърде умислени в собствените си неща
– Детето ни иска да си играе с нас, но ние се чувстваме твърде изморени, за да откликнем
– Партньорът ни очаква да правим някакви неща заедно, а ние имаме нужда от време насаме със себе си
В основата на тези примери стои едно и също – фундаменталната причина за изпитването на вина е в изборът на собствените ни нужди пред нуждите на някой друг. Ние, хората, сме социално натоварени от заученото твърдение – „Ако не се отзова на помощ на ближния, ако не поставя него пред себе си, значи съм лош човек“. Този болен алтруистичен закон се шири в обществото, водейки до задълбочени невротични състояния и хората често се питат защо. „Защо се чувствам толкова напрегнат и тревожен, след като направих всичко, което трябва? Помогнах на всички, отделих време на всички, защо сега аз не съм добре?“
И тук подчертавам, че не е нужно да бъдем егоистични в класическия смисъл на думата, а само да приемем, че имаме право да казваме не. Да приемем, че да кажем не, когато усещаме, че ни идва в повече е наш дълг към самите себе си. Защото околните ще се държат с нас така, както ние ги научим. Ако им покажем, че ще сме винаги на разположение и им позволим да прекрачат многократно нашите граници, те ще се заредят с очакване винаги да е така.
Да приемем правото си да се защитим, когато това е нужно, да изберем себе си, когато нямаме сили да носим чуждото бреме – това е лична отговорност, която носим по пътя на превръщането ни в хармонична личност.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
