Животът като поредица от етапи

Има много литература за развитието на децата и това какво става в различните етапи от развитието. Например на една година детето може да казва няколко думи, да се опитва да ходи самостоятелно; на две – използва прости изречения, говори за себе си; на три се отделя сравнителн лесно от родителите си и така нататъ и така нататък. Какво липсва? Емоционалното развитие и това как малкото човече преминава през тези етапи от своя живот – какви чувства изпитва и какво може да направим, ние родителите, за да му помогнем да се развие като една зряла, уверена и завършена личност, уважаваща себе си и другите, притежаваща способността да създаде хармонично семейство и отгледа на свой ред здраво и щастливо дете.

Можете да попаднете на куп скучна и суха литература. Вероятно вярна, но кому е нужно да чете нещо с досада? Представям ви част от дилог между Робин Скинър и Джон Клийз. Робин е групов и семен психотерапевт. Вижте какво казва за етапите от емоциналното развитие на индивида:

“Робин: Погледни на живота като поредица от етапи, през които трябва да преминем. Преминавайки през всеки етап ние усвояваме определени уроци. Всъщност навярно тярбва задължително да научим уроците за даден етап, за да преминем към следващия.

Джон: Дай пример за някой от по-ранните етапи.

Робин: Добре, докато сме невръстни, всички ние се нуждаем от постоянна любов, на която може да се разчита, и от грижи. Разбира се в детството обикновено майката поема най-значителния дял.

Джон: И какво от това?

Робин: Ако майка ни не е била в състояние да полага грижи за нас както трябва, самите ние не се научаваме как да се грижим за другите.

Джон: Наистина ли?

Робин: Да, ако не са ни вдъхнали доброта и чувство на обич, ние няма да имаме достатъчно, за да ги предадем на другите.

Джон: Разбирам. Странна е обаче употребата на думата “научавам се”.

Робин: По-голямата част от процеса нан научаването не е съзнателна. По-специлано в детството, когато научаването е копиране и човек се оформя по модела на други хора, разбира се, преди всичко според родителите си. Тъй че ако не ти дадат определени познания, в последствие ти е трудно да ги дадеш на другите, трудно е да разбереш дали го вършиш правилно.

Джон: Кой е следващия етап?

Робин: Щом започнем да придобиваме известан самостоятелност и сила на волята, ние се нуждаем от доборнамерена твърдост и родителски контрол. Бащата става особено важен на този етап.

Джон: От което научаваме…?

Робин: Самодисциплината. Без нея не бихме постигнали нормални взаимоотношения с властта. Няма да сме в състояние да я приемем лесно, ще отричаме и нея и необходимостта от нея. При това ако някога заемем пост, който налага да упражняваме власт, ще срещнем затруднения. Ще се люшкаме от прекомерната слабост и нерешителност до внезапната тираничност и непреклннонст, за да демонстрираме, че наистина мсе силни.

Джон: Искаш да кажеш, че политик, бунтувал се през целия си живот, би могъл да не бъде достатъчно твърд, ако някога дойде на власт?

Робин: Или това, или пък може да се прояви като авторитарна личност, която обаче се преструва, че всичко решения се вземат по демократичен път вероятно от името на безмълвното мнозинство или на пролетариата.

Джон: А ако родителите бяха упражнявали своята власт с обич и твърдост?

Робин: Тогава щом въпросният човек отрасне, той ще умее да се съветва пълноценно с околните, впоследствие да взема решения и да се придържа към тях. Но ще умее също и да променя позицията си, ако стане асно, че е сторил грешка.

Джон: Отклоняваме се. Дай пример с друг етпа от развитието.

Робин: Ами по-късно изпитваме необходимост от братя, сестри или приятели, с които да играем, та да се научим да споделяме; да се справяме също с житейския хаос – и когато понякога ни дразнят или пренебрегват, да отстояваме своето и така нататък. “Самотното” дете или пък най-голямото дете, което няколко години е без конкуренция, често не съумява да научи тези уроци добре и впоследтсвие среща трудности.

Джон: Да, аз съм единствено дете и със сигурност имам неизживяни моменти от този етап, защото нямах приятели на моята възраст. Тъй че когато отидох в по-горно училище на осемгодишна възраст, не умеех да общувам и доста ме тероризираха. В крайна сметка това все пак приключи.

Робин: Следователно си усвоил уроците, макар и малко по-късно. Сетне настъпва етап, през който научаваме за другия пол. Децата лишени от този етап, като момиче без баща или братя, или момче, което прекарва юношеството си в мъжки пансион, след време проявяват несигурност в отношението си към противоположния пол.

Джон: Разговорът става автобиографичен. Преминах през английската образователна система на частни училища и на осемнадестегодишна възраст направих откритието, че момичетата идват от друга галактика. Трябваха ми няколко години, за да преодолея болезнената недодяланост от частното училище – знаеш ли, когато похапвахме, се опитвах да ги впечатля, като им обяснявах механизмите на фондовата борса и междувременно настойчиво пъхах лакът в маслото.

Робин: Липсата на контакт с другия пол по време на съзряването прави хората не само боязливи и сковани, но може също така да породи у тях нереалистични очаквания и те съответно да преживеят голямо разочарование, когато започнат някаква връзка. През следващия етап ставаш независим от родителите; трудно е за постигане, освен ако не се потопиш в тълпа от свои връсници. Хората, които не са имали възможността да го сторят, проявяват склонност да се вкопчват в своите родители. Дори да сключат брак, те превръщат съпрузите или съпругите съответно в родители и се прилепват към тях, вместо да създадат кръг приятели от същия пол, където биха намерили опора.

Джон: Да, сега, струва ми се, разбрах какво имаш предвид под “етапи от развитието”. Очевидно уроци за усвояване има през всеки един от тях. Но какво става, ако не изживееш дадени моменти? Имаш ли проблеми през останалата част от живота си при подобни обстоятелства?

Робин: Не е задължително. Ако пропуснеш определен етап, винаги би могъл да минеш през него по-късно и тогава да усвоиш уроците. Например научил си се да общуваш по-добре и да отсотяваш себе си, когато си отишъл в по-горно училище. По подобен начин, някой, чиито баща е починал, докато е бил малък, ще търси заместител – чичо, учител, млад клубен настваник, шев, който би проявил специален интерес и би му дал нещичко от бащината близост…Това не е нещо, което хората обмислят и планират, особено, когато са млади. Обикновено просто проявяват предразположение – чувства необходимост, така както храната привлича, когато сме гладни.”

Припомнихте ли си собствените страхове и трудности в детството, мили родители?… Да, не е лесно да отгледаш дете, но пък е изключително красиво преживяване, връщащо ни в годините прекарани с Мечо Пух, Пипи и Карлсон, лудориите, желанието за живот и нетърпението да дойде следващия вълнуващ ден. Припомнихте ли си кризите на възрастта в различните етапи, през които сте минали самите вие? Вероятно са били огромни и тежки проблеми! Не подценявайте трудностите на вашите деца – по-важни са конфликтите в работата и мъмренето на шефа пред караницата с приятел за количка… А онова момиче от занималнята с раничката с цветя, което все дразни вашия малък смелчага по важно ли е от скандала със свекървата от миналата вечер? Не и през очите на вашето дете, не, когато знаете колко важно е това за неговото развитие като една успешна, емоционална и завършена личност!