Последните месеци – животът в пандемия – много осезателно ни провокира да мислим за загубата. Загубата на нормален ритъм на живот, загубата на работа, на свободен достъп до детските градини и училищата. Загубата на възможност за близък контакт с близките и приятелите ни. Усещането за ограничение на свободата ни, дори с разбирането, че е в името на основна ценност в човечеството – здравето. Необратима загуба на близки. Медиите, социалните мрежи, разговорите между децата и подрастващите включват думи като „болни“, „загубили битката с болестта“, „умрели“, „пандемия“. Събития, с които като родители не бихме искали децата ни да се сблъскват – се превръщат в „нормален разговор“.
А това води до тревожност. Тревожност, че не можем да предпазим децата си от болката и неизбежността.
Децата са любопитни. Пандемията предоставя ново поле на въпроси и търсене на отговор. Отговор на въпросите за смъртта.
Трудна тема! Но като детски психолог знам, че дете което задава въпрос – е готово да чуе отговор. Според възрастта си, дозирано. Но то трябва да получи отговор.
Често поради свои травматични преживявания, родителите избягват темата. Но днес тя е част от ежедневието ни. Тя е част от живота ни.
Децата на различна възраст имат различно разбиране за смъртта. За някои е сън, от който умрелият (колко трудна да произнасяне дума) ще се събуди. За други – „полет като звездичка“. За по – големите – необратимо явление.
Как да се говори с децата за смъртта?
Преди всичко когато става дума за близък е добре възможно най – скоро разговорът да се проведе. Децата усещат когато нещо се случва. Не успяват да разберат какво точно, но те наблюдават – вас, вашето настроение, тъгата, сълзите в очите Ви.
Заради „магическото си мислене“ до 6 годишна възраст – ако не получат отговор – те си създават такъв.
Как да подходите?
Дайте им знание. Използвайте кратки изречения: „Той/ Тя умря“. Децата могат да попитат „Какво означава това?“. Бихте могли да отговорите: „Това означава, че тялото спира да работи“.
Не използвайте думи като „замина си“ – може да го приемат като изоставяне; „почина“ – в ранна детска възраст децата свързват това с почивка.
Дълго време децата чуват думата „смърт“, но за тях това е нещо, което се случва на другите.
Според възрастовата си принадлежност, децата разбират смъртта по различен начин.
Децата до 2 – годишна възраст не разбират какво е смъртта. Те нямат думи, с които да изразят своите чувства. При тях се наблюдават реакции в поведението – плач, поява на безсъние, проблеми в храненето, често се разболяват; търсят прегръдката на близките, защото изпитват страх да не бъдат изоставени.
Децата между 3 и 5 години все още не разбират необратимостта на смъртта. За тях да си мъртъв означава да си заспал. В тази възраст задават много въпроси за смъртта и какво прави починалия – къде е отишъл и дали прави обичайните за него неща. В поведението може да се наблюдава тъга, объркване, страх, притеснение; може да се наблюдава регресивно поведение – енуреза, нежелание да остава да играе само в стаята. Децата често задават един и същи въпрос, сякаш искат да затвърдят чутото. В поведението може да се наблюдава изолиране от играта с връстници, понякога агресивност. Плачът присъства често в начина на изразяване. А в играта – сцени от смъртта. Възможен е и вариант – поведението да е обичайното, сякаш смъртта не се е случила.
Децата във възрастта между 6 и 9 години разбират, че смъртта е окончателно събитие. В тази възраст въпросите за смъртта предизвикват тяхното любопитство и те присъстват често в разговорите с възрастни и деца. Детето в тази възраст може да приеме смъртта като наказание. То смята, че думите или действията на хората са причинили смъртта, а това води до вина. Ако детето се е държало зле с починалия човек – отговаряло е, ядосвал го е с поведение, правело е бели – може да изпитва вина и да мисли, че е отговорно за смъртта. Затова е много важно за детето да има думи, които да чуе за случилото се. В поведението се наблюдава тъга, гняв, чувство за самота, страх, вина, объркване. Наблюдава се желание за изолираност от другите. Възможно е да не споделя за чувствата си. Възможно е да се появят кошмари или смущения в ритъма на съня. В тази възраст може да настъпят промени в училищния успех – липса на концентрация и внимание в часовете.
Юношите напълно разбират смъртта. Но при тях също се наблюдават промени в поведението. Наблюдава се не разбиран от възрастните страх в тъмното, нежелание да посетят лекар при нужда. В дадени ситуации може да не се отделят от родител. В тази възраст юношите изразяват скръбта си чрез гневни изблици, насочени към другите, но и към себе си; избухване, кошмари, преяждане или липса на апетит. Възможно е да се изолират от приятелите и семейството си. Фокусът им може да бъде в темата за смъртта, експериментирането в различно и опасно поведение; експериментиране със „секс“ в по – късните юношески години. Проблемите със съня могат да доведат до проблеми и в концентрацията.
За юношите е характерно, че могат да обсъждат темата за смъртта извън семейството.
Независимо от възрастта на детето – е необходимо да проведете разговор с него за случилото се. Давайки думи на детето вие ще дадете знания за преживяванията.
При по-големите деца ще имате възможност да чуете техните преживявания.
Опитайте се да не променяте познатата рутина в ежедневието на детето. Бъдете до него. Кажете му, че е нормално да тъгува. Подгответе го, че скръбта може да идва и да отсъства и това е нормално. Някои деца може да не искат или да отбягват темата. Не се фокусирайте върху желание за разговор. Бъдете до детето. За някои деца е по – лесно да изразят преживяванията си в рисунки. Споделете, че сбогуване може да се случи по – различни начини – с картичка, която занесете на гроба, с рисунка. За някои деца да четат книги за смъртта е начин да разберат случилото се, но книга – съобразена с възрастта на детето.
При загуба на близък на детето – споделете тази информация в детската градина или училище. Учителите могат да наблюдават различно от обичайното поведение и да ви насочат вниманието към това.
Смъртта не е просто събитие.
Тя е процес и всеки има нужда от различно време, за да я приеме, осмисли и преживее.
И както реакциите при децата варират, така и при възрастните могат да бъдат разнообразни. Ковид – 19 е рисков за по – възрастните. Много от нашите познати от по – възрастното поколение – могат да претърпят загуба. Загуба на любим човек, на партньора, с кого са делили дълги години семеен живот – в щастливи и трудни моменти. Загуба на смисъл. И поява на въпроса: А сега накъде?
Усещането, че твоят край наближава, че може да ти се случи същото – тласка към безтегловност. А човек е тук, но няма усещане за предстоящото утре.
Подкрепата от близки е пътят да се продължи напред.
В този процес на преосмисляне и продължаване към бъдещето е добре човек да се чувства подкрепен и разбран.
Думи като „Тук съм“, „Трудно е“, „Заедно ще се научим да живеем без….“, „Не си сам“, „Боли!“, „Не разбирам твоята болка. Сигурно е много тежко, че си мислиш, че оставаш сам, но аз/ние съм/сме тук!“, „Не мога да отнема болката ти, но съм тук“.
Малките думи, малките жестове – дават много смисъл в един такъв момент.
Загубата носи болка, но подкрепата, думите и при деца и при възрастни са мощен стимул за смисъл.
И не забравяйте. Загубата е травматично преживяване на всяка възраст. Винаги можете да потърсите професионална помощ от психолог или психотерапевт.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
