Заряза ме, защо го направи?

„Вярваме, че сме открили човека, с когото никога няма да се разделим, но най-неочаквано се оказваме болезнено самотни.“
Из „Как стигнах дотук?“ на Барбара Де Анджелис

Отхвърлянето е много неприятно като усещане. Мисля, че почти всеки е изпитвал поне веднъж чувството да бъдеш изоставен от човека, в когото си бил влюбен, с когото си правил планове за бъдещето ви, на когото си вярвал безрезервно, когото си обичал до лудост! За съжаление никой не е застрахован от край на връзката. Тя може да приключи поради най-различни причини: може двама души да не се обичат вече толкова или просто обстоятелствата да ги разделят. Една такава раздяла винаги остава отпечатък в душата за известно време (в най-добрия случай), докато разберем, че животът продължава, независимо какво е било миналото и кой е бил човекът до нас.

ЗАРЯЗА МЕ! ЗАЩО ГО НАПРАВИ?

Колкото и да боли, приеми реалността и фактът, че си разделен/а с гаджето ти, без да търсиш собствените си или неговите/нейните грешки, без постоянно да се питаш защо еди-какво-си е трябвало да се случи или да не се случи. Повярвай, разбирам болката ти и всички емоции, които я съпътстват! Но обърни нещата в своя полза. Ще ти кажа едно – този, който те е зарязал, ти е направил услуга. А тя е – разчистил е пътят ти за човек, който заслужава да бъде с теб! И този човек няма да те лъже, няма да те използва, няма да те наранява! Той ще те обича и ще приема теб такъв/такава, какъвто/каквато си! Винаги ще има по един looser тип, който ще носи надписа „бройкаджия“ на гърба си, и ще сменя момичетата като носни кърпички. И точно такива типове карат останалите да страдат, а съм срещала много случаи, в които момиче или момче казва, че не може да повярва вече в любовта! Помисли – ако и на теб ти минават такива мисли, какво печелиш? Печелиш само това – напомпваш егото на бившия/бившата си, което и без това е надуто! Ти това ли искаш? Да продължаваш да се унижаваш за човек, който не те е обичал, оставил те е най-безцеремонно, без никакъв отговор (в повечето случаи), и е затворил вратата ти? И сега, заради него/нея, няма да я отвориш отново? Заради някакъв жалък тип? Той/тя с какво е повече от теб? Не си ли ти по-стойностния/та от него?

ИСКАШЕ САМО СЕКС!

Една от най-големите „трагедии“ на тийнмомичетата! Често те не могат да различат истинското от фалшивото поведение. Подлъгват се по „батковци“, които уж ще им предложат „нещо повече“, а се оказва съвсем друго. И веднъж „хванали се на въдицата“, момичетата страдат, когато въпросният получи и се насити на това, което иска, и ги остави. От друга страна – една много голяма част от мъжката половина възприема момичетата само като сексуален обект. Но те (първите) забравят, че представителките на женския пол имат хобита, мечти и цели, подобни на техните. И ако момчетата се сещаха повече за това, щяха да стигнат до извода, че едно момиче може да бъде НЕ само ТЯЛО, но и приятел, събеседник, интимен партньор, което не влиза в ролята на момиче на повикване (образно казано)! Бих искала да попитам вас, момчетата, които в момента четат това – как едно момче може да „види“ момичето, след като той не се сближава с нея? И разбира се, че следва обяснението – „аз от нея мога да получа само секс, защото не става за нищо друго“. А истината е някъде другаде – момчетата получават това, което ТЕ си поискат. Момичета, давам ви достатъчно база за размисъл, за да си отговорите на въпроса „нужно ли е да плача за някой, който ме е използвал“. Станалото – станало. Да, това не е приятно, но в крайна сметка не е фатално! Проблемът на първите връзки (подчертавам първите) на повечето от тийнейджърите е, че не знаят цената си и всъщност не знаят колко повече заслужават като уважение, любов и себеотдаване в една връзка. И точно защото не са имали такава връзка, се подлъгват по някакви типове, защото не знаят какво отношение трябва да очакват.

ОТРЯЗА МЕ!

Всеки е изпитал поне веднъж несподелена любов. Вярвам, че когато е било писано двама души да не бъдат заедно, е било за хубаво, и трябва да приемем обекта на желанието си като човек, който може би ни пасва като характер и манталитет, но само на първо „виждане“. А всъщност може да се окаже съвсем различен. Нали знаете – първото впечатление е най-трайно, но за да опознаете човека до себе си така, че да може да го „разчитате„, се изисква време. И има доста случаи, в които хората се разделят, защото виждат, че всъщност колкото са еднакви, толкова и са различни. Така че не страдайте излишно и не създавайте алтернативна реалност (да изменяте фактите и да си самонавивате на пръста, че нещо вие сте направили и че вие сте причината да не бъдете с човека, когото харесвате). Няма да мине кой знае колко време и ще отворите очите си и за други! Сега ви се струва невъзможно, но ще се случи!

АКО НЕ СЪМ С НЕГО/НЕЯ, ЩЕ СЕ САМОУБИЯ!

Сигурна съм, че има поне едно момиче или момче, което в момента чете тези редове, и не вижда смисъл от живота си, защото не е с любимия/любимата си. Няма значение дали причината за това е раздяла, или просто любовта им е невъзможна (поради различни причини). Тийнейджърската възраст е особено чувствителна и податлива на всякакви депресивни и мъчителни състояния. Аз самата също неведнъж съм страдала за някой човек (а, повярвайте ми, от дистанция на времето разбирам, че изобщо не си е заслужавало, но както се казва – „всичко с възрастта си“), така че ви разбирам. В една от любимите ми книги, която е призив към всички, които изпитват разочарование от любовта, на психолога Барбара Де Анджелис „Как стигнах дотук?“, самата тя казва: „Въпросът „Как стигнах дотук?“ съдържа елементът „дотук“. Това ще рече, че оттук, от мястото, където се намирате, има „нататък“. Макар че все още не сте наясно кое точно е вашето „оттук“, съвсем не означава, че сте загубили вярното място и посока.“ Ти може би си задаваш този въпрос и не виждаш никаква причина за край на връзката. Но както написах малко по-горе, когато е писано двама души да не са заедно, така трябва да бъде. Вярвам в това. Понякога сме прекалено заети с желанието да откриваме причините, заради които трябва да обичаме някого, за да ни остане време да се вгледаме и в онези неща, от които трябва да засветят червени лампички и заради които не трябва да го обикваме. Запомни, че няма никакво значение колко е продължила една връзка. Най-важното е да те е научила на нещо полезно и от нея да остане желанието да търсиш още любов. Да е обогатила с по нещо живота ти.