Засегнато ли е детето ви от Анорексия Нервоза?

Родителите отговорни ли са за причиняване на анорексия у децата си?

Не съществува пряка корелация между родителството и анорексията, особено защото генетиката играе най-значителна роля при произхода на болестта. Въпреки това, родителите са до голяма степен отговорни за сформиране отношението на детето към храната, тялото, храненето и контролирането на теглото, както и за установяване на здравословното хранене като начин на живот по време на пубертета в тинейджърските години. Родителите на детето са най-добрите учители и ролеви модели. Най-важното е, че те са най-добрите наблюдатели на детето си и чрез ранно откриване на болестта, родителите могат най-ефективно да се обеденят в полза на превенция и навременно и трайно възстановяване от Анорексия Нервоза.
Родителите са неотменен и значим партньор в мултидисциплинарният екип за възстановяване на детето им болно от анорексия по един просветен и подкрепящ начин, особено когато детето е пубертет или тинейджър живеещ у дома.

Какви са митовете и погрешните схващания, свързани с анорексия?

Няколко погрешни схващания за анорексия включват идеята, че:

• Хора с анорексия не ядат изобщо нищо
• Анорексията е неизлечима
• Всички анорексички са свръх-слаби или изтощени

Тези твърдения не са верни (и само отчасти срещани през определени етапи от болестта) и биха могли да заблудят наблюдателят от умела диагноза и от това да станат про- активни в защитата на живота на едно дете и качеството му на живот.

Лечима ли е Анорексията?

Анорексията е 100% лечима в 80% от случаите, в които се открива рано и се лекува ефективно. В 50% от случаите, анорексия нервоза е напълно лечима така, че храната и храненето, престават да бъдат проблем за индивида. В останалите 30 на сто от случаите, анорексия е напълно лечима, но пациентът може да се наложи да остане в лечение или да се върне към лечението, за да остане на върха на свързаните с тях емоционални проблеми, които може да са били първоначално определящи появата на анорексия нервоза или са в основата на заболяването. В останалите 20% хранителното разстройство се хронифицира доживотно, като смъртността в тази категория е между 10% и 20% в следствие на необратими медицински усложнения получени от недохранването върху всички органи и системи на човешкото тяло, както и от електролитен дисбалнс, сърдечен удар или в следствие на самоубийство. Анорексия нервоза е психичното заболяване с най-висока смъртност и особено в тинейджърска възраст.

Как да разпознаем анорексия нервоза, когато я видим?

Най-ранните предупредителни признаци на това хранително разстройство биха могли да се видят във: настроението на детето, неговите нагласи, страхове и тревоги, отколкото в теглото или чрез промени в хранатителнито му поведение. По времето, когато детето ви е почнало да показва физически признаци на загуба на тегло, прозорецът на възможностите за превенция може вече да са лимитирани или сведени до нула. Обръщането на специално внимание на Вашето дете или любим човек и по специфично на неговите емоции, ще ви отвори един прозорец към емоционалното и поведенческото им бъдеще.

Хранителните разстройства са по-склонни да се представят у дома, отколкото в кабинета на лекаря, така че отговорността за ранна диагностика е на родителите и семействата.

С възстановяването си от анорексия нервоза, децата получават своята личност в качеството си на живот обратно, така както в същото време, техните родители твърдят: „върнахме си детето“.

Когато детето ви има проблеми с храненето: семинарните групови обучения или индивидуалните консултации със Специалист в сферата на Хранителните Разстройства, в допълнение на Ръководството за Родители ще ви помогнат в усилията ви детето ви да възвърне добро си здраве.

Виждате ли анорексия в себе си или в детето си?

По-долу има кратък въпросник, за да ви помогне да се обмислите дали вие или вашето дете може да има проблем, който може да прерасне в анорексия нервоза:

• Тревожите ли се прекалено много за външния си вид?
• Прекарвате ли много време в обличане и гримиране? Пробвате ли дрехите си в търсене на тези с които смятате, че изглеждате най-слаби?
• Ядете ли или ограничавате ли определени храни, само за да подобрите външния си вид?
• Използвате ли поведения около диета и физически упражнения за облекчаване или разрешаване на тревожност или депресия?
• Поведението ви около хранене и упражнения, са натрапчиви или негъвкави по някакъв начин?
• Има ли прекомерност или екстремизъм и в други сфери от живота ви?
• Забелязвате ли депресия, промяна в настроението, социално оттегляне?

Какво трябва да направите, ако подозирате, че детето ви има анорексия?

Родители, спортни треньори, инструктори в танцовални школи за изкуства, както и друг персонал в училищата, като психолози, медицински сестри, педагози и възпитатели имат жизненоважната роля в живота на младежите с анорексия или със симптоми на хранителни разстройства. Ако детето ви не признава съществуващ проблем или откаже да е отговорно за неговото състояние или да се гриже за себе си, то зависи от вас като родители да:

•Поемете нещата в свои ръце.
• Трябва да знаете какво търсите.
• Разберете какво е анорексия нервоза.
• Говорете с детето си. Обсъждането на съществуващ проблем няма да направи нещата по-лоши, но като се определи като такъв, може да улесни намирането на възможни решения.
• Потърсете професионална помощ.

Не забравяйте, че хранителните разстройства са злоупотреба с храна за решаване на емоционални проблеми. Професионалното лечение на анорексия нервоза е най-добре да се провежда от мултидисциплинарен екип от професионалисти, включително лекар и диетолог, както и психотерапевт, който е с опит в когнитивно-поведенческа психотерапия.