Една изкривена любов към тялото; изкривена любов към перфекционизма; към идеалното; към илюзиите. Един краен път към съвършенството и отричане на материята, топлината,“мръсните“ и грозни неща в живота, болезнените конфликти и изтласкани травми. Едно безмилостно лутане и безжалостен натиск върху своето неукрепнало „аз“. Толкова неща в една крехка личност с огромна воля и способност за победи на всяка цена.
Защото анорексията не е каприз, а е ежедневна битка/борба между любовта и омразата; приемането и отхвърлянето; между живота и смъртта;страданието и радостта. Близките и лекарите на такива пациенти срещат много трудности в демонстрирането на разбиране към тях. Всички те усилено се стремят да убедят пациента в предимствата на яденето и живота.
Анорексията се среща в повечето от случаите у млади момичета. Пациентките, най-често в пубертета, правят впечатление със своеобразни навици на хранене, по-скоро „анти навици“. Те отказват да поемат храна, което-от части съзнателно, от части- несъзнателно-се мотивира с желание да останат стройни и доста слаби. Обикновено е изключително трудно да се добие ясна представа какво наистина яде болната от анорексия и кога задоволява жестокия си глад. Изключително често се използват слабителни средства , за да се „оттърват“ бързо от малкото,което са поели. Настояват за много движение, наложено със силна воля. Те нямат нищо против да готвят за други хора и да ги гледат как се хранят. Имат склонност към самота и оттегляне.
Истинският идеал на страдащите далеч надхвърля сферата на яденето. Целта е чистота , одухотвореност. Едно бягство от тежестта на сексуалността, нагона, заоблените форми и женствеността. Болните копнеят за жизненото, което те- от страх да не ги премаже-се опитват да изкоренят. В повечето случаи има усещане за желание/а и такава визия/ за изчезване. Силно желание за тръгване към майката,но и същевременно нейното яростно отхвърляне.
Излизането и възстановяването от анорексията е трудно и дълго, но е възможно.
Пациентките трябва да открият себе си,да бъдат честни към себе си. Да се научат да възприемат своята жажда, страст, женственост, инстинктивност и телесност. Налага се да разберат, че земните сфери не се надрастват с бясно атакуване или подтискане, а с приемане и интегриране. Трябва да се срещне открито със себе си; със своето семейство. Да възстанови отхвърлените контакти.
Като подрастващи, това е по-скоро драматична демонстрация на автономност и една способност да се обърне внимание по забележителен начин на нещо в себе си или около себе си.
Пациентките биха могли да открият за себе си една нова концепция за собственото заболяване и се свържат с нови начини за справяне и разширяване на своите интереси.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
