Защо жената забрави да бъде жена

Психологични промени на съвременния образ на жената

Филма „ Секса и града” завладя женския свят и тези героини се превърнаха в преобладаващи образи от реалността. Много жени бродят в нощта търсейки забавление и запознанства. Но, мъжете са малко , а жените много….И като погледнеш, свободни жени на различна възраст – Какво голямо предлагане.

Изведнъж виждаш как голяма част от тях се превръщат в хищници търсещи своите мъжки жертви за „ поглъщане”. Самите жени воюват помежду си, защото конкуренцията е голяма, а качествената мъжка стока е малко. Психологията на жената придоби мъжки синдром . Характеристики като активност, пробивност,агресивно „проникване”,рационалност и стремеж към власт са предпочитани от „нежния „пол . Жените се идентифицираха с „фалоса” , превърнаха се в „обезглавителки”. Тяхната агресивна съблазнителност не се харесва на мъжете. Когато става дума за секс, нещата се случват лесно, но когато се заговори за връзка проблемите идват и липсите се засилват. Мъжете бягат от агресивните жени. Как две „активности” да останат заедно, нали ще се активира нарцистична връзка пропита с достатъчни битки за надмощие. Жените психически „кастрират”мъжа , показвайки, че владеят много роли и са добри в тях,те изискват и очакват . Загубили търпение към мудния и пасивен мъж, започват да вършат почти всичко което ежедневието поставя като задачки пред тях. Забързани в динамиката, намерили ресурс за справяне жените все по малко интегрират мъжа като сила, бореща се да защитаваща крехката жена от трудности и несгоди. Жената сякаш забрави да бъде беззащитна, неможеща, да моли за помощ и малко подхранва мъжкото Его за величие.Затова все повече жени са сами. Въпреки постигната свобода, активна изява и уважение се наблюдава един „траур” по нещо загубено, образа на мъжа от миналото. Все по-често чувам от жените – „ Свършиха истинските мъже…………Мъжете вече не са силния пол……….Забравили са да бъдат ухажори и романтици…….”

Защо се стигна до тук?

Еволюцията на жената създаде противоречие в нейната психичност, която прозира в думите и действията. Поглеждайки назад в миналото виждаме една ограничена като права, свобода и изявеност жена. Обществото бе задало конкретни, рамки в които да се движи-грижата за дома, децата,семейство и роднини, да не говори много, да не иска много………една обслужваща роля,изцяло в услуга на другите. Имало е време в което появата на момиче в семейството, не е било голяма радост, важно е мъжката рожба, чака се мъжкото „продължение” . Сякаш той износва и ражда нов живот, за да се продължи рода. Но, мъжа е бил боеца за знание и свобода. Балканският нрав е суров и принципен, патриархалните отношения са оставили своето семе върху психичния свят и себевъзприемането у мъжа и жената. Дълги години последната е изтласквала и потъпквала свободната си воля и изява, личното желание и грижа. Тази държана под похлупак енергия, сега във време на други възможности се отприщва с неудържима сила, като едно бясно куче дълго време държано на синджир.Но, това е другата крайност на една и също проблематика. Жената отново е незадоволена, тревожна и търсеща…….Все още не е достигала до баланса между двата полюса, но със сигурност се върви натам, самото време и бъдеща трансформация на Земята ще го изисква.

Идеята е жената да бъде силна в мекотата си, а не в агресивната, налагаща позиция, защо се бори за надмощие в мъжкия свят, който е все по пъстър в половата си власт. В психологията на жената е закодирано да излъчва нежност, топлина , да въдворява любов, да дарява мир и грижа.Да зарежда със спокойствие и да показва пътя на безусловната любов. Жената е силна с мъдростта и светлината, която предава. Мъжа е война и завоевателя. Така описани двете половиви ,приличат на белия и черния ангел, които хем имат нужда един от друг, за да се балансират енергийно, хем конфликтуват помежду си поради собсвената си различност. Това създава хаоса и противоречието. За да се стигне до хармонично начало, трябва всяка една от половинките да стане самостойно цяло съчетавайки в себе си бялото и черното, активното и пасивното, а не да преобладава едната позиция за сметка на другата. Когато се постигне тази здравословна цялост, хората ще са приели хубовото и лошото в себе си , ще са толерантни към различността на другия. По този начин дразнимостта и конфликта в отношенията ще изчезне. Всеки ще е станал по-осъзнат в собсвеното си Себе и във връзката със значимите обекти. Разбирането за обичта ще се промени. Да обичаш означава да освобождаваш, да се грижиш така, че обичания да не изпада в зависимост от теб. А ние несъзнавано целим другия да има потребност от нас, да страда когато ни няма,да ни търси „жадно” когато не сме заедно. Много двойки дори не си позволяват да се разделят, вичко си правят заедно, сякаш се сливат,слепват се. Дори изпитват несъзнавано чувство за вина , ако си позволят да правят нещо различно от двойката, да преживеят емоция сами извън диадата. Сякаш предават другия, поражда се наказващо чувство, че не може единия да се забавлява без другия, ….Боже колко ирационални и вредни можем да бъдем. Хората започват да вършат неща които не желаят, да бъдат на места които не харесват, да се събират с хора които не чувстват , да са сдържани…………Защото са с половинката си, която е и важна за Аза, но и разделител от нещо, което подсъзнателно искат да правят сами. Ако това са епизодични моменти на малки компромиси, добре, но ако този процес се обслужва често това в един момент се превръща в проблем. Но, всеки го разбира в различно време. И това е част от Любовта, а при някои дори е разбирането за Любовта ? После се чудим, защо сме станали толкова агресивни и неудовлетворени ? Защо воюваме с живота ?

Като част от тази война е Борбата между половете, която все още присъства под някаква форма в пространството. Защо пак избираме битката ? Явно механизма за разрушение, дълбоко скрит в подсъзнанието непрестанно има нужда от удовлетворяване на силата си. Битката за надмощие, кой е ПО….. Архаичните страсти имат нужда да излизат на повърхността. Всичко да става като на колизеумите, хората се хранят от агресивното зрелище, зареждат се от пошлото, получават материал за говорене . Този растящ нарцисизъм ще ни унищожи. И мъжете и жените си имат силни и слаби страни. Важно е да се напаснем така с другия, че да има синхрон. Но, все още се учим, за да го достигнем, а опит и знание се трупа, когато се преодоляват трудности.

В последните години се наблюдава смяна на ролите. Мъжете станаха по-пасивни, а жените свръх активни. Жените повече се бореха да променят позициите си, да станат равни с ролите на мъжете, да „ глътнат” малко мъжки характристики, за да имат същата власт. И успяха донякъде. Много жени са на ръководни постове, но мъжа винаги ще води с малко. Това датира още от сътворяването на Адам и Ева. Но, жените не предвидиха нещо важно в тяхната обявена нарцистична еманципация, че когато те станат агресивно активни, мъжете ще станат неудовлетворено пасивни . И на жените това не им харесва, оплакват се , негодуват от това следствие. Но така е, „ Внимавай какво си пожелаваш” са казали хората. Много жени, за да оцеляват се оформят като самодостатъчни системи, засилвайки несъзнавано Егото. Но, това смазва и малкото мъжки опити. Защо ли ? Когато една жена е така активна, за да има баланс в половото общуване, трябва мъжа да е пасивен. Защото в противен случай два огъня ще правят пожар, два камъка ще се удрят и рушат. И какво стана, мъжете стоят пасивни и наблюдават, а жените ги търсят и завладяват. Историята за самеца ухажващ и чакащ самката се разми във времето и вече е на изчезване. И мъжа стана мързелив, хареса му да си стои, защото знае, че му се „ падат” много женски които стоят „ свободни на пазара” и той без да се бори все някоя ще получи. Разменната монета за това стана много „низша”, за едно питие, за една дрешка, за една почивка. Любовта и отношенията във времето което живеем сега се измерват в пари. Къде е духовността и безусловната любов ? Може би това са аспектите, които ще преживяваме в нашето бъдещо утре. Училището на живота продължава.