Защо избрах психология

Защо избрах психология

Причините да се ориентира човек към психологическата парадигма могат да бъдат много и най-различни. Дълбоко в основата си обаче, те се зараждат от една поетична енергия, присъща единствено за нас хората. Една форма на изкуство, изискваща вербализирано съзнание, абстрактно мислене и възгледи за смисъла на живота. Генератор, задействан от еволюцията или от висши сили още в предисторически времена и дал началото на културно-историческото ни развитие. В този смисъл ролята и въздействието на културата със своите многообразни изразни средства е обуславяща.

Тези средства, независимо дали започват от древните индийски „Веди”, ирански „Гети” или гръцката „Одисея” до съвременните мощни конгломерати (медии, телевизия и киноиндустрия), винаги са притежавали способността, за добро или зло, да формират обществените нагласи. Или, ако едната ни същност – да я наречем видимата, е изразена блестящо от Виготски и неговата сигнификация, другата, по-невидимата, ни я разкрива бащата на психоанализата, а именно, че в своето поведение ние хората, се ръководим от мотиви, които не съзнаваме. Този грандиозен сблъсък оформя социокултурната ни същност във всичките й разновидности, интерпретирани чрез една от двете ни системи. Съзнавано и несъзнавано, общоприет модел за поведение или първичен инстинкт – тази вечна битка е извор и за творческа сублимация, както професионално така и ментално. През XX в. седмото изкуство се е добрало вече до всички постижения на останалите изкуства, претворявайки ги в една нова, напълно различна среда. То не само асимилира, но и живее в симбиоза с тях. Черпи вдъхновение от тях, а посланията на останалите изкуства достигат до по-широка публика: Гледаш „Принцът на приливите”, където Барбра Стрейзънд блестящо влиза в ролята на преуспяващ психотерапевт, който в същото време не може да се справи със собствените си проблеми в семейството. Или гледаш „Анализирай това” –филм с Робърт Де Ниро, превъплътил се в бос на мафията, който в същото време тайно посещава психотерапевт. Или гледаш култовия сериал „Излъжи ме”, където няма нищо скрито в поведението на хората за главния герой, пресъздаден брилянтно от актьора Тим Рот. В това отношение киното като културен продукт, е изградило стотици въздействащи сценарии и образи, които по един или друг начин ни влияят и в крайна сметка определят до голяма степен и нашите действия. Вероятността да ни въздейства книга със заглавие, ориентирано към успех, себепознание, забогатяване и прочее също може да е подтик към едно задълбочено или не толкова задълбочено отношение към психологията. Социалната среда (приятели, родители, мода, университет, значими за нас хора), също би могла да изиграе ролята на фактор, подтикващ към среща с психологията. Среща, която не винаги е любов от пръв поглед. Среща, която може да не удовлетвори очакванията поради простата причина, че много от тези очаквания биха могли да бъдат и несъзнавани. Или зад осъзнато желание за промяна живота на другите да стои несъзнавано желание за лична промяна.

   От друга страна, сама по себе си психологията е изключително провокативна област поради факта, че това е най-младата наука с най-дълга предистория. Създадена през 1879 г,, тя се откъсва последна от гравитацията на философията, но корените й започват още със зората на човечеството. Древните апории, тези и антитези са устояли на вековете и днес са все така силни, разпалени, актуални и противоречиви в изповядването си. Повечето от хората имат собствена теория за човешката природа, която до голяма степен е продукт на техните предразсъдъци и исторически условия. Това закономерно води до генериране на множеството теоретични постановки и приложението им на практика. Битката за това коя методология или дидактика е по-работеща, продължава и до ден днешен и това прави темата според мен изключително актуална.

ИЗВЕСТНИ ПСИХОЛОЗИ ЗА ПСИХОЛОГИЯТА, ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА

   В своята книга „Известни психолози за психологията”, професора по история на психологията от Люблянския университет Вид Печяк публикува интервюта със световноизвестни психолози за настоящето и бъдещето на психологическата наука. Учени от различни страни са дали своите отговори по следните значими за развитието на психологията въпроси: Какво мислите за съвременната психология? Какъв е Вашият принос, какво е бъдещето и каква е ролята на приложната психология? Трудът очертава тенденциите в развитието и дава ценни сведения за различни области и направления в психологическата наука. Самият Печяк, който преподава в много чуждестранни университети от Австралия до САЩ, споделя: „Психологията ми приличаше на незавършена сграда, строена по единен план и съставена от безброй тухли, на които пише: теория на познанието, личност, социална психология и т.н., а нейното развитие – на права линия, в която се стичат много клонове и клончета с наименования: структурализъм, функционализъм, бихевиоризъм, психоанализа и т.н. Знаех за несъгласията и противоречията между отделните течения в психологията, които ми се струваха повече привидни, отколкото действителни, преди всичко като последица от собствената недоразвитост и които ще се изгладят и отстранят при по-нататъшното развитие на психологическата наука…” В рамките на една година авторът на книгата изпраща 657 писма, получава 280 отговора от които публикува 75. В края на изданието обобщава мненията и по отношение на ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА. Международната анкета на проф. Печяк илюстрира една изключително пъстра, психологическа реалност, изпълнена със съмнения и противоречия. Целият XX век сякаш е изпълнен с борбата между школите. Тази липса на единство и нейната разделеност някои определят като един от скандалите на съвременната наука, докато други го намират съвсем закономерно за една развиваща се интердисциплинарна наука.

Доколко и къде съвременната картина в България се различава от тази на световната психологична общност. Докато противоречието там е изцяло в духа на градивната критика и не излиза от академичните рамки, при нас битката сякаш е за утвърждаване на субекта, а не на обекта. Ако в другите държави виждаме свободата за развитие на отделните школи в услуга на обществото, тук битката за утвърждаване на една или друга юридическа единица е екзистенциална. Ако там науката психология е подкрепена законодателно с превенция към различни възрастови групи, с подбор на кадри, с вековно утвърдени методики и професиограми и разбира се клинични пътеки – у нас стои доста неразбираемо за обществото и френетично отхвърляна от законодателния орган. Това неизбежно повдига въпроса – къде е психологическата гилдия у нас и най-вече ръководния й орган, ако някой се изживява като такъв. Нима в присъединяването си към Европа и нейната общност, за нас, психолозите няма изисквания, правила и норми, които да бъдат предложени, адаптирани ако трябва и в крайна сметка гласувани от който трябва. Има естествено, но това изглежда не се вписва в правилата на прехода ни.

РЕАЛНОСТТА У НАС

   Съгласно нормативна уредба, професията психолог в България, влезе официално в Националната Класификация на Професии и Длъжности от януари 2011г… И ако до 2011г. не е съществувала професията психолог, до ден днешен пък не е регламентирана като вид дейност. В Националния Класификатор на Икономическите Дейности все още не е предвиден отделен код за психологическа дейност, а е дефинирана с код 86.90 – други дейности в хуманното здравеопазване. От една страна имаме акредитирана специалност, а от друга законодателна амнезия. Този факт сякаш най-добре илюстрира патологичната разграниченост между теория и практика. Може би ако го приемем за народопсихологическа черта това би обяснило много други парадокси.

   Пример 1: Съгласно: условия и ред за издаване на удостоверение за регистрация за извършване на психологически изследвания (нова – дв, бр. 89 от 2010 г.)тази дейност може да бъде извършвана единствено от психолог с образователно квалификационна степен магистър. Същият този психолог обаче не може да регистрира фирма по ТЗ (Търговски закон), а трябва да бъде назначен към групова практика или медицински център, които са регистрирани по същия ТЗ. ГП или МЦ от своя страна нямат право да издават удостоверения за психологическа годност за шофьори. Поради липса на дефиниция за психологическа дейност, застрахователните компании нямат правно основание да застраховат психолозите. Нещо абсолютно препоръчително предвид, че документите, под които издават становище са за срок от три години. Срок, през който при едно ПТП същите тези застрахователи предявяват иск към съответния психолог, издал удостоверението.

   Пример 2: Съгласно закона, МЦ в своята дейност са освободени от ДДС. По необясними причини това не важи за удостоверенията за психологическа годност, без никъде да е регламентирано с поправка или допълнение към същия закон. И в двата случая абсолютен мезалианс в правно отношение, който рефлектира върху цял един отрасъл – визирам гилдията на превозвачите в България. Има много колеги, които изпълняват специализирана психологична работа, а са назначени като социални работници. Все едно IT-ти специалист да го водят към сектор битова техника. Първият модул от специализацията ми през 2008г. беше „Използване на приказки в психосоциалната работа с деца и възрастни”. На удостоверението издадено от РБ НАПОО пише: Професия – СЪТРУДНИК СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ?

   Напускаме приложната психология и отиваме в дейност превенция. През 2010г. общината беше провела много активна рекламна кампания насочена към детските ясли. В продължение на месец всеки родител персонално беше информиран за възможността безплатно да посети инициирани от дирекция „Превенции” семинари по значими теми, касаещи израстването на децата. На първата тема за „Детската агресия” (за съжаление нарастваща с годините проблематика), присъстваха само трима родители. Аудиторията не беше по-различна и на останалите срещи. Липсата на интерес ясно говори за скъсана връзка между институции и общество. Липсата на интерес обаче говори и за липса на доверие. Невъзможността ни да отстояваме, утвърждаваме и разширяваме собственото си професионално поле, принуждава родителите да търсят алтернативни решения за справяне. В този смисъл естествено най-лесно и достъпно се явява интернет пространството. Глупаво е да се коментират предимствата на глобалната комуникация с всичките й възможности. Тя неизбежно е отражение на реалния свят с условието в случая, че тук е необходима информационно – технологична култура за да обслужва адекватно интересите на потребителя. Когато липсва такава вредите могат да бъдат с много тежки последици. Тук ще си позволя също един пример. В не без известния форум БГ-МАМА се натъквам на следната тема: Няколко месечно бебе не иска да суче и майката търси съвет във форума. Преобладаващото мнение на майките, които се включиха да „помогнат” беше да се остави детето гладно докато не започне да суче. След три дена въпросната майка отново се включва с хилядите благодарности за „успешния” съвет. Действително го оставила три дена без храна и накрая детето спряло да се инати… (за клиничните психолози това дете вече е с диагноза). Много често сме свидетели, когато някой „външен от групата” се намеси, а не дай Бог, ако реши да изложи професионално мнение. Средата в такива случаи е безмилостна и буквално „разкъсва” позволилият си да изрази академично мнение. Свидетели сме на саморегулация на обществото, която неизбежно опира в традиционно унаследени, битови представи за справяне – къпане в сол, мазане с мас и прочее. Подобно отношение битува все още и към стягането в пелени, в резултат на което България е на първо място по дисплазия и луксация на ставите. Положението не се различава и при младите родители. Не може да се отрече, че по време на бременността бъдещата майка е под професионално наблюдение. Безспорно тук е налице утвърдена система за мониторинг, който обаче рязко спира от момента на изписване на детето от родилния дом. След което настъпва огромен информационен за младите родители вакуум, който отново дава възможност на най-различни „школи” и „духовни гуру” да се настаняват в това пространство и да налагат собствената си религия. С претенцията, че се базират върху наблюдения, те избирателно използват и научни изследвания, и религиозни вярвания за да манипулират хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива явно с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, имащи интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. Сякаш нищо не може да отслаби психоезотеричния натиск, който е повсеместен и сам по себе си показател за размера на дефицита, в който се намира обществото ни. Като пример тук ми се иска да дам школа, която преобръща представите за развитие още от самото раждане. При един по-внимателен прочит на статиите им се усеща несъответствие между възраст и обучение. Сякаш динамиката на всяко следващо поколение е низходяща, а не възходяща. Информацията в сайта е цветна и изпълнена с много позитивно чувство, но и с много критика към всичко извън тяхната школа: „Какво е социализация?– четем в една от страниците им – Думата „социализация“ може да означава различни неща за различните хора. Д-р Гордон Нюфелд обяснява какво не е социализация при малките деца. „Вероятно най-големият мит е идеята, че комуникацията с връстници в ранна възраст, води до социализация“ – аз бих добавил – с изключение на нашата школа. Друг цитат в раздел приказки: Преди тригодишна възраст само най-прости битови приказки за природата са необходими и ценни. Приказка, измислена от майката за „малко момче, което един ден облече палтото, шапката и ръкавиците си без пръсти и отиде до магазина с майка си”, обикновено е много забавна и напълно достатъчна.” Прескачамe четири и петгодишните и отиваме направо на шест годишните, които би трябвало да са излезли вече от фантазния период и е ясно каква образователна програма им предстои: „Шестгодишните са готови за приказките, в които доброто и злото идват по-близо до човека, но не толкова сложни, като „Снежанка и седемте джуджета“ или „Червената шапчица”……“ Ако тази известна и утвърдена за доста родители школа е права то това според мен е в голямо противоречие с академичното поднасяне на материала от нашите университети, а ако не е права няма смисъл да се коментира. При включването ми във форума получавам следния отговор на моето запитване:„…Когато дипломираните „психолози“ повтаряте като папагали думите на своят гуру – Фройд, задавате ли си въпроса кога са измислени тези думи, дали преди да напише трактата „Uber Coca,“ (1885) или след това?… А вие, другари „психолози“, вместо да пишете глупости, си пийнете една бира и си мислете за молекулите, Фройд е „велик“ и затова може да си позволи и други субстанции…”* Без коментар. Страницата е активна. Лично за мен е непонятен грубия изказ на една твърдяща за себе си школа, че е „изключително сензитивна”.

   Няма да бъда справедлив обаче ако не спомена, че има случаи и на положителна обществена реакция. Скандалът с фондация „Галатея”, която през 2008 г. създава „Център за развитие и усъвършенстване” по методиката на канадеца Джон Кехоу с единствено помагало „Пътеводител за развитие на тийнейджъра и ученика”. Самият Кехоу твърди, че е измислил нова религия, по-висша от досегашните и това е вярата в себе си, която трябва да се развива по неговия метод, за да бъде достигната „Великата истина“, която той самият открил след тригодишно доброволно отшелничество.* Това разбира се предизвика голям отзвук и психологическата гилдия беше принудена да реагира: „Моделът на Кехоу не е признат от нито една психологическа общност в света и спада към т. нар. психорелигии, които по определение са психоезотерични учения, създаващи зависимост чрез манипулативни микро­техники”, пишат в свое писмо до министъра на образованието организации, сред които Дружеството на психолозите в България и Института по психология към БАН. Учените добавят, че освен това студентите, които се срещат с децата, са първи или втори курс и нямат необходимите знания и опит да работят по такъв сериозен проблем, какъвто е агресията в училище.”* На 16. 04. 2008 г. ДПБ изпрати писмо до МОН.* За съжаление това са епизодични реакции, които включват метаболизма на определени институции само при голям обществен натиск, какъвто беше и скандалът с Биг Брадър. Липсва цялостна концепция за превенция и психотерапевтична работа, а реализацията на клинични пътеки е на светлинни години от съзнанието на законодателите ни. Ясно е, че решаването на всички тези въпроси изисква много широка обществена подкрепа, за да достигне в крайна сметка до вниманието на политиците. Университетите всяка година изкарват млади хора, които не могат да се реализират на пазара на труда. Именно по тази причина през 2013г. по инициатива на Катедра „Психология” към Юридически факултет на ВСУ „Черноризец Храбър” в Бизнес хотел „Golden Tulip” беше проведена работна среща на тема: „Актуализиране на учебната документация и учебния процес във ВСУ „Черноризец Храбър” в съответствие с изискванията на пазара на труда.” Ректорът на университета проф. д.пс.н. Галя Герчева, зам. ректор по учебната част проф. д-р Валери Стоянов и ръководител на катедра „Психология” доц. д-р Даниела Карагяурова разговаряха с представители на психологическата общност, работещи в различни сфери, но в контекста на специалността си. (При запознаването всички с много приятно чувство споделяха, че са бивши възпитаници на университета.) Представители от здравеопазването, МВР, МОН, младежки и студентски организации обсъждаха възможността за обмен на кадри. За университета беше важно да разбере мнението на работодателите за нивото на подготовка на студентите. Изслушваха се предложенията на всички присъстващи – какво би било добре да се добави в учебната програма според тях, от гледна точка на реализацията им след завършването. Аз самият присъствах в качеството си на работодател. В галерия “Графит” на 06.11.13г. в по-разширен състав се проведе втората среща с ВСУ “Черноризец Храбър”, на която присъстващите в качеството си вече на настоятели, избраха управителен орган. Имаше и представител от Община Варна дирекция “ОМДС” в лицето на Цвета Стоянова, като главен експерт „Подпомагане на личностното развитие”, координатор на Общински център за извънучилищно психологично консултиране. Неправителствени организации, лекари, водещи на различни терапевтични школи и разбира се студенти. Обсъжданията бяха в няколко направления – превенция, клинична работа, образователна и психотерапевтични практики. Искрено се надявам, че тази навременна инициатива, подкрепена от различни институции, постепенно ще заработи.

ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ ШКОЛИ

   Голяма част от обществото ни не познава отделните психотерапевтични школи и това може да го потвърди всеки работещ терапевт. Няма система, която да ориентира клиента, а изборът е на хоризонтален принцип. По сега действащите закони, всеки с бакалавърска диплома по психология или пък само с магистърска степен, може да отвори кабинет. Това неизбежно рефлектира върху качеството на услугата. Под натиска на европейската ни принадлежност, през последните години се забелязва активност от много колеги в посока към специализиране в една или друга парадигма. Съвсем закономерно пазарният механизъм влияе върху „битката” на отделните школи за привличане и на студенти. Особеното тук е, че веднъж регистрирани по ТЗ, като психодраматична, позитивна, когнитивна и прочее юридически субекти, въпрос на време е тяхното разслоение и регистриране на нови и нови подразделения. Тук е налице, както борба за самостоятелна пазарна ниша, така и желание за утвърждаване на собствена методика. Личното ми уверение е, че би трябвало работещите в тази област да имат по-широки професионални рамки. В този смисъл един еклектичен подход е много по-гъвкав в решаването на проблемите на клиента. Становищата на най-известните психолози на XX в. за всяка една школа могат да се видят от обобщена таблица в края на анкетата на проф. Печяк. Аз лично не подценявам значението на нито едно направление, но иначе противоречивите им мнения сякаш се обединяват около гледна точка, която касае когнитивния дял: Д-р В.В. Давидов, Академия на педагогическите науки, Москва – Според мен главните насоки на изследването в съвременната психология са онези, които произтичат от Теорията на дейността (школата на Л.С. Виготски, А.Р. Лурия, и А.Н. Леонтиев), от теоретичните положения на когнитивната психология (САЩ) и теорията за развитието на интелекта. Подобно допускане за обединяваща школа виждаме и при Гилфорд, Ералдо Да Града, Артър Дженсън, проф. Уордс Едуардс – Моите сътрудници и аз дадохме принос в две области: в когнитивната психология и в процеса на вземане на решение. (Факт е че и двете области са изключително актуални днес). Професор Джероум Каган, катедра по психология, Харвардски университет, Кембридж, САЩ – През последното десетилетие съвременната психология стана подчертано когнитивна в ориентировката, конструктите и теориите. Наистина може да се каже, че когнитивната психология днес заема централно положение в САЩ. Учените от сродни области – като социална психология, личност, психология на развитието и неврофизиология – се опитват много повече да свържат своите сведения с когнитивните конструкти на вниманието, съзнанието, прототипа, понятието и правилото. – От изказването му виждаме сериозна заявка за школа, която надгражда и в известен смисъл обединява. – Това представлява – продължавам мнението му – много здраво развитие в психологията, тъй като обещава потенциален синтез на откритията в различни области.

   Книгата на Улрик Нийсър* Cognitive Psychology (Neisser, 1967) се явява особено съществена за навлизането на когнитивизма, като дава възможност на студенти, докторанти и университетски преподаватели да се запознават с новоразвиващата се област. Нийсър дефинира когнитивната психология като изучаването на това, как хората учат, структурират, съхраняват и използват познанието. След това Алън Нюуел и Хърбърт Саймън (Newell & Simon, 1972) предлагат детайлни модели на човешкото мислене и решаване на проблеми от най-базисно до най-сложно ниво. Към 70-те години на XX в. когнитивната психология е широко призната като съществена област на психологически изследвания с характерен набор от изследователски методи.

По отношение на психотерапията днес е трудно да си клиничен психолог, без да имаш солидни познания за развитието в когнитивната психология, защото голяма част от мисленето в клиничната сфера разчита на когнитивни идеи – както в диагнозата така и в терапията. Нещо повече: когнитивната психология претендира, че надстроява някои от вдъхновяващите идеи, които са се оформили от клиничната теория и практика, като например тези за несъзнаваното мислене. За една от най-вдъхновяващите области на когнитивната психология днес се смята пресечната точка между когнитивното и биологичното равнище на анализ. През последните години стана възможно да се локализира активността в мозъка, асоциирана с различни видове познавателни процеси. Изследванията показват, че ученето, което предизвиква промени в мозъка, т.е. познавателни процеси, може да влияе върху биологичните структури точно както биологичните структури са в състояние да въздействат върху познавателните процеси. Което разбира се не отменя предпазливост в допускането, че биологичната активност е каузална за познавателната.

   В заключение ми се иска да припомня, че в еволюцията на психиката има един закон, според който новите форми на психична активност закономерно са свързани с изискванията на променящите се условия на живот. Когато дразнителите въздействат върху нервните клетки (рецепторите), в тях протичат електрически, физични, химични и биохимични промени и като цяло сложни физиологични процеси, материално изразени в синтез и разпад на белтъчни молекули. Свойството на нервно организираната материя да отразява, кодира и пренебрегва външните стимули и отношения между тях до равнището на уникални процеси, всъщност наричаме психика. От друга страна, познанието намира израз във всички онези психични процеси, чрез които входящата информация се прекодира и съхранява в човешкия мозък. И независимо от разногласията на психолозите по отношение на редица въпроси, няма никакъв спор по един, а именно: че познанието и познавателната дейност ни дават възможност успешно да се адаптираме към средата, в която се оказваме. Ерик Ериксон казва, че за периода на пубертета е характерна „криза на идентифицирането”. Ако това е валидно и за развитието на науката, то психологията би трябвало да е преживяла своя пубертет и да върви към своето съзряване.

*Улрик Нийсър е почетен професор в Корнелския университет. Книгата му Cognitive Psychology е от инструментално значение за началото на когнитивната революция в психологията.

ЛИТЕРАТУРА

  1. Вид Печяк, Известни психолози за психологията, София 1987г.
  2. Петър Василев, Терапевтични общности (Стандарти за добра практика), 2008г.
  3. Principles of Psychology (1890/1970; „Принципи на психологията”
  4. Sigmund Freud, Vorlesungen zur Einfuhrung in die Psychoanalyse und Neue Folge Studienausgabe, Bd. I, S. Fischer Verlag, 1976
  5. Charles Brenner, MD. An Elementary Textbook of Psychoanalysis
  6. Robert J. Sternberg – Cognitive Psycholohy (fifth edition)
  7. Улрик Нийсър Cognitive Psychology (Neisser, 1967)
  8. Cognitive-Behavioral Psychoterapy – 2009/1
  9. http://feylandia777.blogspot.com/2012/05/blog-post_09.html*
  10. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=242357*

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

Facebooktwittergoogle_plusmailby feather