Защо лъжем?

Колкото и да не ни се иска, лъжата е част от ежедневието ни. Неискреността, притворството и откровената заблуда са обичайни спътници на съвременния човек. Почти всички хора прибягват до този инструментариум ежедневно.

Любопитно е защо го правим? Нека видим!

Хората лъжат поради липса на време. Поставен в трудна, конфликтна ситуация нашия мозък реагира защитно и бърза да избере най- безопасния сценарий за изход. Често изричаме лъжи, за да се оправдаем, за да прикрием свое действие, за да се предпазим. Лъжата излиза бързо и автоматично, без да имаме време да обмислим последствията. Решението е “Брой до 10”. Тогава мозъкът ни има време да обмисли ситуацията и да избере по- етичен изход от лъжата.
Лъжем, защото искаме нещо за себе си. Чисто егоистично, по детски изричаме лъжа, за да извлечем максимална изгода. Заблудата на противника е добре описана стратегия в “Изкуството на войната”. В крайна сметка удовлетворението от полученото не е достатъчно, просто защото знаем, че не го заслужаваме. Решението? Отговорете си на въпросите Колко силно искам това? Колко ми е нужно? Ако не го получа ще оцелея ли? Мога ли да го получа по друг начин? Така ще си дадем сметка колко е безмислено средството “лъжа” в оправдаване на целта ни.
Лъжем, за да привлечем нечие внимание. В общи линии изводът е като в точка 2. Разбира се с известни разлики. Основната е в това, че ако не се чувстваме желани и обичани прибягваме често до заблудата да представяме житейската си ситуация в по- черни краски, отколкото е, само и единствено, за да привлечем нечие внимание и грижа. Решението? Погледнете се честно в огледалото и се замислете заслужава ли си усилията да получиш нечие внимание само от съжаление? Ако не го получаваш заради себе си и качествата си, едва ли ще те удовлетвори ако го получаваш само заради проблемите си. А проблемите си ги решаваме сами, по простата причина, че сами си ги съзадваме.
Лъжем, защото искаме да сме различни. Искаме другите да виждат нас самите по различен начин. Да вярват, че сме по- успешни, отколкото сме в действителност, че сме по- умеещи, че сме по- решителни, че сме по- умни… и примката се затяга около врата ни, когато Другият открие, че всъщност под маската сме ние самите. Тази лъжа е точно толкова за другите, колкото и за нас самите. Опитваме се сами себе си да излъжем, че сме такива, каквито не сме. Решението? Работете, за да сте по- успешни, по- уверени, по- можещи, по- знаещи. На лъжата краката са къси и обикновено не стига далеч.

Лъжата, заблудата, премълчаването, “недаването на отчет”, нараняват най- вече нас самите и собствените ни самоуважение и достойнство. Дори “да не ни хванат” ние знаем, че сме измамници. А и хората, които ни обичат искрено, биха премълчали, че са ни “хванали” дори и да ги заболи. Откритостта е за предпочитане. За разлика от лъжата не оставя лош вкус в собствените ни усти.