В днешно време човек може да посети най-различни красиви места на планетата, а и извън нея. Места, които спират дъха и ни карат да забравим за момент ежедневните досадни грижи. Изпълват ни с преклонение и възхита към сътвореното от Майката Земя или някой човешки гений в момент на дълбоко, творческо вдъхновение. В такива моменти някои казват, че душата се пречиства. Според други се зареждаме с положителна енергия. Според трети е начин да отдъхнем за няколко дни на място, което е необичайно, различно и поради това интересно за нас. Всъщност ние сме постоянно и навсякъде заобиколени от различни цветове, форми, звуци. Някои от тях са ни познати до толкова, че са станали част от живота ни, притъпили сме усещането си за тях. А спрямо на извънредните сме склонни да отдаваме пълното си внимание. Тъй като в настоящето, често времето е скъп дефицит, ограничаваме живота си до най-важните и съществените за поддържането му дейности – спане, ходене до близкия магазин и на работа. А желанието да придобиваме нови знания и да удовлетворяваме заложеното във всеки от нас естествено любопитство ни водят най-често до лесно достъпни източници – медиите. В това число най-предпочитани са Интернет, телевизията и радиото. В информацията, постъпваща до нас, много често се съдържа насилие. То е на всяка крачка. В черните хроники, по пътищата, в съседите, понякога и ние се оказваме въвлечени, преживяващи агресия. Понякога като жертви, понякога като … агресори.
От години, десетилетия и векове насам, човечеството напълно осъзнато и концентрирано се бори с различните прояви на насилие. Преработва закони и изследва развитието на процеса на възникване и динамика в насилниците. Парадоксалното обаче е, че методите за въздействие са сходни или същите както тези, които са негов обект. В основите на съвременното, българско наказателно право лежи базовата концепция, че актът на насилие е подсъден. По силата на чл.9 ал.1 от НК, обн., ДВ бр. 92 от 2002 г. от нашето законодателство “Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.“ В мирно време (за разлика от военното) във всяко общество се очаква от всеки гражданин да живее според законите и останалите писани и неписани правила в обществото. Въпреки това ядосани, сърдити и навъсени хора можем да видим навсякъде. Каква е причината, какво ги е направило такива? Нека се опитаме да вникнем и да погледнем, без да претендираме за изчерпателност в някои от процесите, можещи да ни променят така неузнаваемо. С надеждата душата на един такъв типичен човек да не се окаже толкова лоша.
Насочвайки изследователския си поглед към миналото, веднага ще си спомним и видим, че прояви на агресия са съществували от векове насам. Човечеството винаги е живяло в непълно съгласие, водили са се и днес се водят битки и войни. Отделят се милиони средства за най-модерно въоръжаване и екипировка. Защо се получава така? Нали сме от един билогичен вид? Кому е необходимо това? Какво се случва вътре в нас самите, и то може да обясни една насилствена постъпка? Дали това винаги се случва инстинктивно, без участието на разума? Или може да бъде премерена, целенасочена и овладяна? Научни трудове потвърждават, че когато човек е агресивен, той често е такъв при наличието на стимул, асоцииран със силно, рязко преживяване на физическа опасност – т.нар. емоционална агресия, която се наблюдава и при животинските видове. Реагираме остро, когато са под въпрос жизнените ни потребности или тези на нашите близки. Но вторият тип агресия – инструменталната е присъща единствено на нас – хората. Ние сме единствените същества в природата, които е възможно, без да бъдем изпитваме усещане за непосредствена заплаха да упражним насилие. Това се случва, когато използваме целенасочено, насилствено поведение и то ни е средство, за достигането на друга цел. Например когато се караме на детето си да учи или когато в спорта партньорите си показват мускули и се гледат заплашително за да придобият емоционално преимущество и така потенциално да се доближат до победата над другия.
Много класификации са правени на този обществено – социален и психологичен феномен. Необходимо е първо да уточним дали термините агресия и агресивност означават едно и също. “Агресия” (лат. Aggression – нападение) се употребява в смисъла на съзнателно целенасочено, мотивирано поведение, целящо унищожаването или нанасянето на увреда (физическа, психична и др.). В този смисъл тя може да бъде вербална, физическа, психична, спортна и др. Когато това субектът има трайна нагласа към подобно поведение, наричаме тази устойчива характеристика на личността му “Агресивност”. Както всеки израз на социално взаимодействие и тук са правени редица изследвания на различни географски места, за да бъде обяснен възможно най-пълно процеса на възникване и развитие. Обособили са се няколко научни теории по въпроса. Най-популярните сред тях са: Хромозомната теория, базирана върху Синдрома на Клайнфелтер (по името на американския ендокринолог Хари Клайнфелтер, описал го през 1942 година). Привържениците й се опитват да обяснят актовете на насилие с наличитето на хромозомни аномали в генотипната структура на агресорите. Според тях, чисто физиологично е повлияна секрецията на тестостерон и адреналин във физиологичния баланс на индивида. Това от своя страна го прави по-възбудим и с по-отслабени задръжки. Скептиците се опитват да омаловажат тази зависимост с довода, че една хромозомна аномалия е по-скоро само предпоставка за появата на такова рисково поведение, но сама по себе си не е предопределяща, защото са необходими още някои ситуативни фактори. Антропометричната теория, звучи също така ултимативно. Тя е на италианския психиатър и криминолог Чезаре Ломброзо (1835 – 1909 г.). Фокусът на неговата теория е върху общата патология (черепните аномалии и мозъчните увреждания). При сблъсък между индивида и обществото се отключва съответното престъпно поведение. Доктор Ломброзо изказва предположението, че агресорът се характеризира с определени физически съотношения между различните части на тялото си – крайници, органи, форма на черепа и др. Схващанията си разглежда в книгата ”Престъпния човек”, където описва научните резултати от дългогодишни изследвания върху затворници – извършители на тежки престъпления срещу личността. Те потвърждават в голяма степен неговата теорията му. Малко по-късно французинът Алфонс Берталион разработва и извежда определени зависимости (норми), с помощта на които се опитва да предскаже дали един човек е настоящ или потенциален бъдещ престъпник. Тази теория, подобно на хромозомната намира много противници, чиято контратеза е като горната, че по този начин бива елиминирано с лека ръка влиянието на възпитанието и останалият социум за развитието на човешкото поведение. Според следващата, психоаналитична теория на известния виенски психиатър Зигмунд Фройд (1856 – 1939 г.), човек от раждането си е склонен към агресия. И от самото си раждане през цялото си съществуване е в плен на двете дълбоки сили в него – еротичната (либидото) и инстинкта към смъртта и разрушението (танатоса). Социумът надгражда с различни маскиращи характеристики човек, това е възпитанието, възприемането на неписаните и писани правила и норми в обществото, но в определени моменти, когато самоконтролът е отслабен сме склонни да проявяваме агресия. По пътя към достигане на някаква цел, носеща ни удоволствие, ако неочаквано се появи някаква непреодолима преграда, се появява силно чувство на фрустрация. Агресията възниква именно в този момент и е с посока – разрушаване на преградата. Динамиката на този процес можем да наподобим на действието на хидравлична помпа, т.е. натрупаната агресия ще бъде освободена по някакъв начин. В частни случаи е възмжно да се насочи навътре, под формата на автоагресия, достигаща понякога до опит за самоубийство (суицид). Това поведение слабо зависи от вида на съответния стимул на средата. Ако липсва такъв, а агресивната енергия е достатъчно силна, то ролята на спусков фактор може да приеме и напълно неутрален обект. Индивидуална теория на австрийския лекар и физиотерапевт Алфред Адлер (1870-1937 г.). Първоначално, той като ученик на Фройд, той прегръща идеята му за безсъзнателния характер на агресията, но впоследствие се насочва към разглеждане на комплекса за непълноценност и неговия израз като стремежа за власт. Приема, че това е една чисто мъжка черта на личността и го нарича “мъжки протест”, за да обрисува и изрази тенденцията към промяна и преминаване от пасивната женска към мъжката, активна роля. Запазва идеята, че агресията е насочена към точно определен обект и но отдава по-малка значимост на несъзнавания психосексуален материал, ориентирайки се все повече към социалните явления. В Теорията за социалното заучаване, агресията се разглежда като заучена форма на социално поведение. Според американския психолог Албърт Бандура (1925 – 1988 г.) тя в никакъв случай не се дължи на вродени инстинктивни пориви към насилие. По-скоро тук влияние имат заучените и възнаграждавани модели на реакция, на които личността (най-често като дете) е била свидетел. Тези модели се затвърждават и впоследствие стават дълбока и често несъзнавана част от нейното поведение. Авторите, привърженици на тази теория, акцентират върху поведението на най-близките хора и отношението им към субекта. Тук огромно влияние има награждаваното насилие от страна и на компютърните игри, филми с насилие и други медии. То се възприема по-лесно, ако се показва, че води до успех. Ролята на медиите в съвременното високо информационно общество е изключително висока като силен фактор, за изграждане и промяна на вече съществуващите ценности в обществото. Поради това представянето на различни насилствени актове следва да се прави изключително отговорно, с внимателно отчитане психологичните особености на съответната група рецепиенти (зрители, слушатели или читатели). Снижава се прага на емоционална чувствителност, притъпяване на възприятията спрямо определени стимули и по този начин ставаме безразлични към насилието наоколо. Така обществото става бездушно, студено и жестоко.
За да противодействаме на това, за да живеем в един по-добър и усмихнат свят, независимо от климатичните и други промени, нека направим още един опит да бъдем по-търпеливи към другите. И по-разбиращи. И в крайна сметка по-човечни.
Георги Димитров
www.e-placebo.com
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
