1. Какви са най-честите причина за агресията при децата?
Агресията е присъща на човешкото същество. Необходимо е да бъдем агресивни. Важно е обаче да разграничим двата типа агресия – деструктивната от конструктивната или тази, която ни пречи, от тази, благодарение на която градим.
Самото раждане е агресивен акт.
Учебният процес е агресия с изискванията за дисциплина и постижения. Това са примери за конструктивна агресия.
Към деструктивната отправяме обидата, разрушаването, както и наказанието.
Не е достатъчно агресивното поведение да бъде санкционирано посредством наказания и да си мислим, че сме си свършили работата на възрастни. Често децата не осъзнават причината за наложената им санкция, не могат да измислят други варианти на своите действия и реакции, поради липсата си на опит. От тук следва, че наказанието е напълно безсмислен акт, ако не бъде обяснено на детето подробно кое го налага. Стоейки в ъгъла половин час или без телефон една седмица то няма да успее самО да измисли как иначе би могло да постъпи.Децата проявяват агресивност в поведението си от най-ранна възраст и имат пълното право на това. Тя е израз на незадоволени потребности, на определени чувства – като яд например. Ние, възрастните имаме своята основна роля в това детето да се учи да разпознава своите емоции и да си служи с точните изразни средства, така че да бъде разбирано.
Важно е да говорим с детето си от най-ранна възраст. Да опитваме да разберем неговото емоционално състояние в момента и да му подадем информацията. Например двегодишно дете, играейки с баща си му плясва шамар или го ритва. Да отвърнем на удара с удар е най-незрялото реагиране. В тази възраст имаме незрялост на чувствата и липса на реч, което силно затруднява изразяването. Можем да гушнем детето и спокойно да попитаме “Вероятно тати много ти липсва днес и сега си щастлив, че вече е вкъщи. Можеш да го гушнеш и целунеш, и така той ще разбере това.”
Нужно е спокойствие, търпение и разбиране от страна на възрастните и в следващите възрастови периоди. Например в ранна училищна възраст имаме отново криза в развитието, т.н. криза на първокласника. Тогава детето е принудено да се приобщи към нови правила, нови изисквания към него, което само по себе си е агресия, но конструктивна. Децата са адаптивни и попадайки в тези нови условия успяват да открият своето място сред връстниците си. Но има и такива, които се затрудняват.Вече споменахме за деструктивната агресия, която всъщност провокира нашия разговор. Това агресивно поведение се изразява в действия и думи, които имат ясна цел да наранят физически или психически човека, към когото са насочени. Най-труден за разпознаване е психическият тормоз, при който жертвата не споменава пред никого за проблема. Наблюдават се обаче промени в поведението, в училищния успех, психосоматични прояви и други фактори, които един наблюдателен родител би могъл да забележи. Често жертви на психичен тормоз са по-неуверените и затворени в себе си деца. Те са потърпевши от отправяни им обидни думи и квалификации, а дори и от пълно пренебрежение от страна на връстниците си.
Причините за агресивно поведение при децата могат да бъдат от най-различно естество – нарушена семейна хармония, прекалено високи изисквания и очаквания, отправяни към детето, незадоволени базови потребности, неумение да изрази желанието си, силни емоции, като гняв, страх и други.
При агресивните деца се наблюдава висока егоцентричност и концентриране в собственото Аз. Т.е. при тях собствените потребности и желания са най-важни, задоволяването на които не се съобразява с чуждите потребности, също така не може и да се отлага, трябва да се случи тук и сега. Характерно е и търсене на причина за собствените несгоди и обвинения за собственото поведение в други хора и фактори. Например “Не се получи, защото другите ме мразят и искат да нарушат правата ми…” или “Бях в лошо настроение…” и т.н. Това се случва с цел да снеме отговорността за собствените си действия от себе си и да запази самоуважението си. Друго, характерно за децата с агресивно поведение е минимизиране на случилото се “Аз само го бутнах..”, а действително другото дете е със счупена ръка, по-големите казват “Само малко се забавлявахме”, а действително са откраднали кола.
Много често тези деца обясняват, че това им поведение е единствено възможно и няма какво друго да направят. Често това са деца, при които методите на възпитание включват наказания и бой, липсва конструктивният диалог с възрастните.
2. Вече все повече намалява възрастта при децата, които проявяват агресия в училищата, проблемът е обществото ли?
С поведението си децата ни дават много повече информация, отколкото с думи. Ключът е в точното разчитане на знаците и свързване на парченцата от пъзела.
Причините за възникване на агресивно поведение могат да бъдат свързани с темпераментовата структура на детето, но и с външни фактори, които включват до голяма степен модела на поведение, който децата наблюдават вкъщи, в училище, в парка, в обществото като цяло. Колкото до възрастовата граница – нямам информация за проведени изследвания по темата. Но едно такова поведение може да се прояви за пръв път в тийнейджърска възраст, което не е никак рано, но може и да е във втори клас. Тук определящи са факторите. Факт е, обаче, че ясно определените граници за позволено и непозволено, морално и неморално от най-ранна възраст са всъщност стабилната основа, върху която детето впоследствие ще гради характера и поведението си.
3. Как трябва да реагират родители, чиито деца са подложени на тормоз в училище?
Тормозеното дете много често крие това, заради силен страх, провокиран от заплахи, срам, дори изпитване на вина. Децата, подложени на някаква форма тормоз обикновено са по-затворени, по-тихи, с по-ниско себеуважение. Често, не винаги разбира се, няма с кого да споделят, поради липса на доверие или страх, че ще бъдат обвинени. Всичко това е силно страдание, изживява се болезнено. Представи си само всеки ден да трябва да се срещаш с някого, който смачква самочувсвието ти, обижда те, изнудва те или още по – лошия вариант – излага те публично в социалните мрежи или пред група връстници. Силни травми могат да бъдат нанесени върху и без това крехката детска и тийнейджърска психика в годините, в които човек гради самооценката си и мнението на връстниците е най-ценно. Родителите не бива да остават безучастни. В зависимост от възрастта и формата на упражнявания тормоз следва да бъдат взети и адекватни мерки. Много актуален в последните години е кибертормоза, при който в социалните мрежи или на лични съобщения се разпространяват снимки и компрометираща информация. Разпространението се случва буквално за минути. В такава ситуация едно дете не може да се справи само със съвети и обсъждания, тук е важна моментална намеса от страна на възрастните.
4. Как се отразява на психиката на едно такова дете?
Психиката на децата е изключително крехка и неустойчива на външни фактори. Децата все още нямат изградени ясна ценностна система и самооценка, но пък имат силно чувство за справедливост и добро и зло. Потърпевшите от агресивно поведение деца имат крайно болезнени преживявания и опит. Често при деца, били жертва на агресия или тормоз се наблюдава ниска самооценка, объркана идентичност, автоагресия. Тези деца израстват неуверени и подозрителни хора, което води със себе си неспособност за създаване на дълготрайни стабилни отношения. Може да доведе дори до отключване на психично разстройство.
5. Соченето с пръст не е решение, но какво би помогнало, за да се намали тази тенденция?
Адекватност от страна на възрастните. Свидетели сме на наистина незряло и неадекватно поведение от страна на родители, които ходят в училище и се саморазправят с другите деца. Какъв пример дава това? И не се ли превръща моментално другото дете в жертва на агресията на един силен и ядосан чичко или леля, срещу които то е беззащитно. Добре е ние възрастните да оглеждаме разказаната ни случка от всички страни. Да помним, че реакциите и поведението ни са пример както за собственото ни дете, така и за другите. Всичко се крие в комуникацията, при която участващите страни се чуват и са с нагласата да си съдействат за доброто на децата.
Децата имат потребността и стремежа да бъдат приети със своите желания и да не бъдат отхвърляни заради поведението си. Важно е да се отнасяме към децата с уважение към собствените им чувства и потребности – в това число агресивните и жертвите на агресивно поведение. Всяко дете притежава своите индивидуални способности, които е важно да забележим.
И изключително важно е да обичаме детето каквото е – по-тихо или по-импулсивно, но не и да оправдаваме всяко негово действие. Чувствата и емоциите са първични, но поведението не бива да бъде!
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
