За да може да говорим за личностен потенциал (ЛП) първо трябва да го дефинираме. Личностният потенциал е даденост! Той не зависи от пол, възраст, образование, етнос или други социодемографски фактори. Под терминът «личностен потенциал» в нашата практика разбираме естествената способост на всеки човек да надхвърли обстоятелствата.
Повечето хора изпитват трудност да излезнат от себе си и да преодолеят своите притеснения сами. За да може да говорим за личностен потенциал (ЛП) първо трябва да го дефинираме. Личностният потенциал е даденост! Той не зависи от пол, възраст, образование, етнос или други социодемографски фактори. Под терминът «личностен потенциал» в нашата практика разбираме естествената способост на всеки човек да надхвърли обстоятелствата.
Повечето хора изпитват трудност да излезнат от себе си и да преодолеят своите притеснения сами. Човек е съсредоточен в една единствена гледна точка – неговата собствена. Един поглед «отстрани» би могъл да даде минимум една нова, въшна гледна точка.
В ежедневието си хората обикновено виждат даден проблем и евентуално някакъв път до неговото решение и това само в някои случаи. Повечето хора дори не си правят труда да потърсят решение, а само говорят за своите проблеми. «Поливат ги», «пазят им сянка», «торят ги», «ходят и си ги мерят» и сравняват с проблемите на другите хора. С всяко свое действие, те по-скоро подхранват и затвърждават проблема, отколкото да се придвижват към неговото решение. За съжаление, цялото ни общество е възпитано да очаква външно решение на неговите проблеми, напр. съвет от съседа, от приятел, от някоя статия от интерактивното пространство или понякога – дългогодишна терапия. А никой не може да каже дали точно тези външни намеси са най-доброто решение.
При работата с личностния потенциал ние се фокусираме в използването на неограничените ресурси, с които всеки човек разполага. Това може да се илюстрира с човек, стоящ на входа на поле, покрито цялото със слънчогледи. Всеки един слънчогед би могъл да представлява различно решение на Неговия проблем. В момента, в който личностният потенциал се активира, подсъзнанието на човек само си избира най-доброто решеие – с кой слънчоглед да взаимодейства. Когато позволим на нашия потенциал да се завихри, остава само да го канализираме в желаната от нас посока.
Всеки един човек е създател на неговата реалност. Това може да се илюстрира с редица примери от ежедневието. Например скоро наблюдавах как баща и дете чакат на гарата, гледайки как майката слиза от автобуса. При вида на майка си, детенцето се затичва към нея. Тогава майката извиква «Недей да тичаш, миличко, ще паднеш». Точно в този момент детето наистина пада. Този пример е сходен с експеримента с котката на Шрьодингер : «В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, резултатът би зависил от наблюдаващия. Преди неговото наблюдение, състоянието на ядрото е в «суперпозиция», съдържаща едновременно възможностите на две бъдещи състояния – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, и съответно – мъртва котка или жива котка. Пренасяйки своя избор и очакване от експеримента, наблюдателят определя изходът от него, т.е. «ядрото се е разпаднало – котката е мъртва» или «ядрото не се е разпаднало – котката е жива»».
В квантовата психология вече е доказано, че трима учени, провеждащи един експеримент при абсолютно еднакви условия получават три напълно различни резултата. Единственото различно в експеримента е само нагласата на учения и неговото очакване за крайния резултат.
При работата с личностния потенциал ефектът е същият. Ако човек вярва, че не му върви в живота, че «все на него се слчуват» разни неща, че е нещастен и т.н, това наистина става, това се превръща в неговата реалност.
Когато работим с нашите клиенти, ние ги насочваме да достигнат до момента, в който са в състоянието на суперпозицията от експеримента на Шрьодингер. Това е така нарченото от нас «състояние без състояние» или «нулево състояние».
Нулевото състояние в квантовата физика е онова състояние на покой на микро частиците, в което те не са нито микро вълни, нито твърди частици. В тази позиция частиците почти изчезват или по-точно пребивават в една фаза – нулева позиция, от която могат да се проявят или като частици, или като вълни. Оттук всяко едно въздействие създава за частицата ново състояние, нямащо нищо общо с предишното й състояние на покой.
Човешките същества в същността си сме изградени от елементарни частици. И следователно, нашата психика също може да бъде въведена в „нулево сътояние”. Това състояние означава, че са прекъснати всички връзки, които създават дадена за субекта реалност с присъщите й свойства и поведения. По този начин ние сме способни да се отдиференцираме от всеки проблем с неговите прояви. Нулевото състояние всъщност е СУПЕРПОЗИЦИЯта, от която може да бъде избрана всякаква друга позиция на безброй много решения на неприятната ситуация. Можем съзнатено да „занулим” мислите си и да достигнем до дремещите в нас възможности на нашия безкраен личностен потенциал.
Това, което ние наричаме личностен потенциал не е нещо, което се проявява само при извънредни обстоятелства. Напротив личностния потенциал е винаги активен и работещ, но поради влиянието на различни социо-културни фактори формиращи перцепцията на хората, техните навици и убеждения той работи не винаги в посоката желнана от човека.
Тъй като това е неограничен ресурс, но не е плод на съзнанието той не зависи от морални норми за „добро“ или „зло“ и не зависи от съзнателните желнаия на индивида. Поради тази причина хората успяват да си създадат огромни проблеми, повтарящи се, усилващи се, нерядко стигащи до патология. В процеса на създаване на тази си неприятна за тях реалност същите тези хора смятат за себе си, че са лишени не само от личностен потенциал ами и от късмет, дарби, ум или каквото са решили, че им липсва за да се отърват от проблемите си.
Истината е, че дори и в най- тежките случаи личностния потенциал работи често чрез крайно неприятни събития, за да успее да реализира и най- странните терзания в живота на хората, впрегнали го в тази посока. И тъй като личностния потенциал, както и самото подсъзнание са неутрални то за него е без значение каква перцепция за света гради и в кои аспекти фокусира съзнанието на хората.
Това е едно от най-важните му аспекти- неговата безпристрастност и непрекъснато участие в човешкия живот. Поради това става възможна и употребата му за терапевтични цели – чрез вкарване на определени принципи в практика да се използват неговите възможности в посока, която е по- комфортна и желана.
Обширното поле на приложение на „личностния потенциал“ се дължи на това, че от негова гледна точка няма големи и малки проблеми, няма по- заплетени, по- тежки. Освен, че е безпритстрастен и няма такива норми присъщи на съзнанието като „голямо“ и „малко“, „личностния потенциал“ е и инструмента, чрез който човека си е създал проблема. Поради това за него (ЛП) не е трудно да способства и за разрешаването му, тъй като от гледна точка на подсъзнанието това е подмяна на един процес с друг. От позицията на съзнанието, обаче това което става е тотална промяна в сферата на проблема и съпътстващите го елементи от живота.
По този начин се използват естествените психични процеси отговорни за създаването на светоусещането, мисловните модели и копинг стратегии на всеки индивид за да се преработят и да се променят тези аспекти, които са в тежест на индивида и му пречат да функционира пълноценно.
“Личностния потенциал“ на човек, който не е изработил за себе си некомфортно битие или го е преработил ако го е имал такова, може да бъде допълнително насочван към повишаване на постиженията му, към разгръщане на възможности, които иначе биха стояли неоползотворени.
За да заработи потенциалът в благоприятна посока е необходимо излизането от ограничаващите вътрешни (психологически) условия, предизвикали проблема и деструктивното действие на потенциала.
Картата не е територията, но територията винаги е картата.
Нашите вярвания, нагласи, очаквания, начинът ни на мислене и действие са нашата карта, чрез която ние се ориентираме в това, което наричаме живот. И колкото повече са разминаванията между нашата карта и територията, с толкова повече проблеми се изпълва това разминаване. От друга страна в това непрекъснато взаимодействие между карта и територия, територията изпълва със съдържание всяка карта, която й предоставяме във вид на преживявания и житейски събития, и колкото по-ограничаваща е дадена карта, толкова повече преживяванията и събитията са в негативния спектър – това са възможностите, които предоставя такава карта.
Голяма бариера пред насочването на потенциала в благоприятна посока е объркването между карта и територия, при което хората не правят разлика между тяхната карта и територията, твърдо вярват, че това е животът и няма никакви други възможности, извън тези които те допускат за себе си. При това отношение на абсолютизиране на собствените представи, което се прави несъзнателно, картата изцяло поема управлението на живота на тези хора. По правило в такива случаи картите им са ограничителни, мисленето е ориентирано към проблеми, препятствия, и невъзможности за реализиране на целите.
Общоприетото – това е тази част от картите на всички, която е споделяна, т.е. това, което в конструктивизма се нарича консенсусна реалност.
На първо място в картите на съвременния човек е разделеността „аз – света”, или „границите между човека” и „всичко извън него”. Оттук е много лесно това, което е извън тези граници, да стане не просто чуждо и противостоящо, но и застрашително и враждебно. Това на свой ред води до възникването и утвърждаването на четири основни начина на отношение и действие спрямо света: бий се, бягай, моли се, преговаряй. Разбира се тези начини се срещат както в по-явни прояви на някое от тях, така и в различни комбинации.
Едновременно с постигането на тази разделеност „аз-света”, същата протича и вътре в хората, като този път от другата страна на „аз” попада потенциалът, а между социализираната част на човека и него се появяват бариерите, пораждани от това вътрешно разделяне във вид на несигурност, страх, безпокойство. Те се проявяват както във вид на различни конкретни проблеми, така и като повтарящи се негативни сценарии: например „не мога да се задържа на една работа”, „не мога да си намеря партньор/ка”, „все попадам на неподходящи” и т. н.
Това са основни предпоставки, които насочват действието на потенциала в неблагоприятна за хората посока, и го поставят в ролята на създаващ различни проблеми и неблагоприятни за хората житейски сценарии.
В „общоприетото” са и социализираните алгоритми и предписания за различни житейски ситуации или за живота изобщо. Те изглеждат добре обосновани, подредени и сериозни: „Старай се!”, „Вярвай”, „Всичко е борба!”, „Трябва да си уверен” и т.н. По една основна причина: породени са от позицията на бариерата, на отделеността от потенциала, те не сработват в желаната посока, и не водят до желания резултат, т.е. отново го повеждат в неблагоприятна посока.
Като обобщение установените социални шаблони и индивидуални нагласи насочват потенциала в неблагоприятна посока на действие, но и неспособстват за решаването на най- тривиални проблеми. Начина да се излезе от омагьосания кръг е като се насочи личностния потенциал в необходимата посока с терапевтични способи.
Автори: Алексей Бъчев; Петър Петров; Андрей Ганев
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
