За щастие в България вече чувствително се променя мнението, че психотерапията и посещението при психолог е само за хора с психически отклонения. Тенденцията към модернизиране на мисленето, така характерна за съвременните западни страни и САЩ, засяга и тази сфера. Хората добре разбират, че в момент на психична криза – проблеми с партньора, загуба на близък човек, недостатъчна увереност в себе си и много други подобни проблеми, с които се сблъсква психически здравият човек, психотерапевтът е този, който може да бъде от полза. Благодарение на психологичната консултация хората успяват да погледнат себе си отстрани, да вземат важно за живота си решение, да преодолеят колебание и раздвояване, чувство за вина или малоценност, като по този начин ошлайфат както диамант душата си и станат способни да водят един пълноценен живот.
Защо е наистина важна и полезна работата на психолога и защо в последните години се наблюдава една ясно изразена революция в нейното развитие? Отговорът е прост: стремителното развитие на психологията отговаря на една огромна потребност. В условията на нашия разцентрован свят се налага задълбочено проучвате. Необходимо е да се открие здрава почва и върху нея да се гради. Тъжно е да се наблюдава колко много хора не представляват нищо в сравнение с онова, което биха могли да бъдат. Човешките контакти се разпадат. Тълпата и масата заместват съзнателния индивид. Въздържаността и самообладанието изчезват. Спокойствието и ведростта учудват. Възвишената постъпка – а тя би трябвало да е в реда на нещата – се окачествява като изключителна. Желанието просто да се разхождаш започва да означава единствено леност. Не ви ли се свива сърцето, когато се огледате наоколо? Болестите са станали начин на живот: изтощението, потиснатостта, възбудата, чувството за малоценност, болезнената напрегнатост, агресивността, злобната надпревара, враждебността, страхът, тревожността … Твърде много първостепенни неща са деформирани – сексуалността, възпитанието, общественият климат, човешките стойности, религията
Има само едно разрешение – да се намери здрава изходна база. А тя е една-единствена – физическото и душевното равновесие. Нищо не може да постигне човек без него. Без него животът не е пълноценен. Равновесието е инструментът на човешкото самоусъвършенстване. Всяка загуба на равновесие откъсва човека от неговата физиологична и психична цялост, от истинската хуманност. Всяка болест, всеки психически недъг, всяка неуравновесеност отдалечават човека от самия него и от възможностите му.
Психичните проблеми приличат на зъбобол, който обхваща цялото човешко същество. Духът се съсредоточава върху него и всичко останало престава да съществува. В такъв момент човек се отъждествява със своя зъбобол. Болката го отдалечава от самия него, от евентуалната му трудова дейност, от мислите му. Бистротата на ума изчезва. С душевната болка е аналогично – човек не действа според разума, а според болестта си. Такъв е случаят със стеснителните, с агресивните, с обзетите от тревожност, а също и с лицата, страдащи от комплекси, болезнена напрегнатост, натрапливи мисли… Едва след като човек се освободи от различните мъчителни изживявания, едва тогава той ще може да използва цялата си психична енергия, която да бъде впрегната в реализацията на потенциалните възможности. Освен това, след психичното пречистване тези възможности стават и по – видими. Психологията ни учи как да си върнем свободата и реалистичния поглед върху нещата, като ни избавя от зле разбраните и зле преглътнатите инстинкти. Психологията е училище за самочувствие и самообладание, както и за душевно спокойствие. Позволява ни да опознаем себе си, да свържем духовното с материалното. Но за тази цел трябва да знаем. А за да знаем, трябва да учим.
До скоро българинът беше свикнал да таи психичните си терзания в себе си или да ги споделя с приятел, родител, брат или сестра, в случай че счита, че може да им има доверие.
В първият случай – задържането на негативните преживявания, когато не е намерен начин да се излеят навън, е доказано, че рано или късно душевната болка преминава в някакво телесно заболяване. Естествено засягат се най-чувствителните за определен човек органи, проявяват се наследствени обремености и пр. Това показва колко важно е навреме да се реши психичният проблем, преди да е довел до нещо по – трудно или невъзможно за преодоляване. Ето защо добре е периодично психичното напрежение да се разрежда, за да се неутрализира негативното му влияние върху тялото. Нали не е по-хубаво това разреждане да става чрез приемане на наркотици, алкохол или просто чрез агресивни прояви, засягащи най-близките ни хора? Когато човек излее мъката си, когато срещне разбиране и подкрепа в лицето на своя психотерапевт, много по-лесно ще му бъде да погледне на нещата трезво, да ги обмисли и да вземе правилното решение – индивидуално и най-доброто за него.
На варианта “сподели с приятел” не винаги може да се разчита по две причини:
Не е сигурно дали той ще бъде достатъчно дискретен. Твърде възможно е да се изкуши и да издаде на някой общ познат споделената най-съкровена тайна, просто за да бъде интересен. Знаем, че обект на клюки са именно интимните елементи от човешкото мислене и поведение, които са и най-пикантни и просто подтикват човек да ги разкаже. Освен това, съветът, който приятелят би дал, без да се взема предвид до колко ще бъде запазена тайната, ще бъде продукт на анализа на обстоятелствата и ще изхожда от собствената /на приятеля/ гледна точка. Важно е да се знае, че решението винаги зависи от обстоятелствата ТУК И СЕГА. Дори и даден метод за справяне преди време да е дал успешен резултат, днес – ТУК И СЕГА, за един и същи човек е възможно вече да не работи. Не е изключено за съжаление съветът на приятеля или родителя да бъде не в полза на човека, който има проблем, а в негова вреда. И най-загриженият близък е възможно да погледне несериозно на проблема, да не вникне достатъчно в преживяванията, измъчващи засегнатия човек, да не го разбере и да предложи решение, неподходящо за него и за ситуацията, в която се намира. Наистина необходими са конкретни знания в областта на психологията, за да може да се помогне на човек с определени психични терзания. Тези знания и съответните умения – специалния набор от методи, водещи до позитивния резултат, притежава само професионалистът.
Правило номер едно за всеки психотерапевт е споделеното да се пази в строга тайна. Това, което клиентът е решил да сподели, остава между четирите стени на кабинета и при никакви обстоятелства не се изнася навън. В процеса на работата двамата заедно избират начина за справяне с проблема, който е довел клиента при психотерапевта. За да е успешен пътят за справянето с определен проблем, необходимо е той да бъде строго индивидуален и съобразен с психологичните характеристики на конкретния човек и ситуацията, в която протича животът му. И колкото по-навреме се вземат мерки, без да се стига до задълбочаване и усложнение на проблемите, толкова по-бързо, лесно и трайно е справянето с тях. Не бива да се чака с години, важно е колкото се може по-рано да осъзнаем нуждата от помощ и да потърсим съответния специалист, за да се избегнат неблагоприятните последици от психичните терзания. Не трябва да се чака психичните проблеми да прераснат в телесни такива, защото за съжаление в този момент ще бъде вече твърде късно да се постигнат желаните резултати.
Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!
by 
